Всяко начало има край...
Това е последната част от представянето ми като автор на различни по жанр произведения. 
Представям ви две скулптурни композиции, наситени  с много битовизъм и наивност при създаването им. Датата на тяхното създаване е 1982 година.....


                                        1.  Посрещане....:)))

                        


Самата фигура говори много и няма да е необходимо да се обяснява...






Погледнете образа на мъжа - типична натура на човек на труда, почерпил се и по изражението на лицето си личи, че е в  неадекватно състояние.....:)))



                         


Неговата спътница, хем го хваща за яката в яда си, но и се мъчи да го задържи, за да не падне, след като е клекнал....


                         



Изражението на нейното лице говори за яд, съжаление и състояние на себесъжаление (миг преди да се разплаче...)



                        



Дрехите , обувките, каскета, бутилката , дървото в ръката на съпругата...са помощните средства, допълващи характера на тази композиция...




Не търсете пропорции и грешки   ....
Пропорции няма , а грешки - цял куп (според специалисти)....

Правил съм тази композиция с идеята да покажа моето виждане на един такъв момент в бита на българското семейство...


     2.  Клюкарки.......


                           



Действието се развива около съседската ограда - плета....
Едната съседка е оставила мотиката ........



                         



...... и се оглежда преди да надникне в съседния двор....



                         



Физиономията и излъчва любопитство????
Или се готви за любопитен поглед.... заспалия вид на очите издава една префърцунена натура....:)))



                         



Няколко детайли от нейната фигура.....



                         



Оръдието на труда - мотиката и чехлите - помощни детайли...




                         


От другата страна, нейната дебела съседка вече гледа през плета...


                         



Плътно залепена (въпреки пълната си натура), тя с интерес...

 

                         


гледа какво става в съседния двор.....



                         



Детайли около образа на лябопитната дебелана....



                         



Дори и един корен е надигнал сукмана й, но това не пречи на любопитството....



                         
Отгоре от плета  счупеното гърне безмълвно наблюдава  отношенията и допълва характера на цялата композиция.....
                         

Тази композиция (по-голямата част от нея) съм я правил пътувайки за работа във влака и моите спътници всеки ден наблюдаваха как се създава пред очите им една цяла история....

Това беше представянето на моята творческа същност.
Всичко съдадено преди години е било плод на моето въображение и на желанието ми да постигна нещо с което да покажа какво ме е вълнувало в този момент, а също така и възможностите ми при работа с материала -дърво....

Благодаря, ви, че проявихте интерес към моите произведения.....

С настоящето си представяне, аз нямам претенциите да съм човек на Изкуството (за мен то е с голяма буква), а да покажа моите опити в изобразяването на Живота посредством умението ми да боравя с ръцете си....

Желая Ви Мир и Любов на Всички и Навсякъде....
Стефан Тодоров Мръзеков - Червена Вода - Русе... 

образите на бабата и дядото са невероятни!Направени така, както си ги спомням от далечното минало...
А, клюкарките...уловил си духа и същността им!
Поздравявам те!

И много реалистично! "Како Сийке не сме от тия ". Поздрави!

сега ги вадя на бял свят.... но са битовизми.... няма възвишеност и философия при тях....

това бяха последните ми неща с които завършвам цикъла на моето представяне, дано не е отегчил хората и да не им се стори като самохвалство (няколко пъти споменах за това...)
Благодаря ти, че се ангажираш с моето представяне в интеренет пространството и това ме прави безкрайно задължен към този твой жест.

Сякаш виждам моите баба и дядо по майчина линия.
Бяха често подобна гледка. Това са нещата от живота и ти много добре си ги представил. Поздрави

Хората ти се радват ! Що не го повярваш!

тогава, така виждах нещата и ми правеха впечатление, доста хора ги харесваха и им правеха впечатление, но на специалистите не им допадаше, нямаше възвишеност и те не оценяваха това изпълнение...

вярвам , че е така и вярвам , че е искрено това внимание. Дано и други проявят интерес към тези фигурки, които дълги години събираха праха по витрината и само аз от време на време ги поглеждах. Радвам се, че блогът ми даде тази възможност да споделя това нещо и с вас.
Още повече ще се радвам да възбудя интерес и на други любители на красивото от различни краища на света...

има талант ! Трудно се предават движения и настроения ! Особено момчето с тръна! Много е българско , "Елате ни вижте " , създава настроение ! Няма какво да се обяснява , то си се вижда ! Или имаш очи да го видиш , или не те вълнува тематиката. Самото дърво излъчва топлота! Ами , няма какво да обяснявам ! Хубавото си е хубаво!

Благодаря , за кой ли път, за хубавите думи, желая ти всичко най-добро....:)

Браво Стефко! Супер си. И аз правя подобни работи, но ти си върхът. Имаш огромен талант. Мога да ти кажа само, че не си имал късмета да попаднеш на подходящото място за развитие в тая сфера. По нищо не отстъпваш на "големите". Браво.

то беше отдавна, много отдавна, след това не съм правил нищо от дърво, трудно е с материала и съм преминал от преди 20 години на камък. Камъка е много брагодарен материал и е по-траен от дървото. Истината и, че загледан в ежедневните проблеми не съм правил нищо, защото и тук е както в онази приказка - "Музикант къща не храни".
Ежедневните и прозаичните неща ни отнемат много. За да стане нещо голямо е необходимо да се откъсне човек от света и да заживее с природата , да се слее с нея и да стане отшелник. Тогава може да прави велики неща...

Многостранен талант! Това си е Изкуство :) Поздрави!

Благодаря, за хубавите думи, но аз, като че ли нямам това самочувствие за създател на произведения на изкуството...

ми припомни едни виц...
Прибира се той в къщи и тя го посреща с точилката на врата.Започва налагене и викове:Ще пиеш!Ще пиеш!Ще пиеш!....и бой.Той премалял от болка изфъфля:Добре...сипи....ще пия....
Приятно съм изненадана от видяното!:)))С интерес разгледах творчеството ти и останах доволна.Харесвам творбите ти!:)))
Поздрави и пак да ни показваш!:)))

благодаря, че ме удостои с присъствието си в блога ми.
Благодаря, за вица, и за оценката за моята работа.
Радвам се, че една колежка - блогърка - Антоанета Нешкова си направи труда да ми качи работите в You Tube:
http://www.youtube.com/watch?v=mXscFMUUG9E

разглеждам и се наслаждавам.Не всеки път оставям диря:)))
Честит Игнажден!:)))

благодаря, ти си ми първия "полазник" (според традицията първия посетител на къщата се казва - полазник и каквото е неговото отношение към теб, такава ще е и следващата година).
Надявам се, да си човек с положителна нагласа, (съдейки по коментара) и слънчево излъчване, добронамерена и усмихната...:)
Благодаря ти, следващата година ще ми бъде под твоя закрила -дай Боже да е добра година..
Честит Игнажден и на теб, желая ти положителни емоции и хармония в живота ти...

Ще направим равносметка в края на годината:)))
Благодаря за милите пожелания!:))
Нека стократно ти се върнат!:)))

благодаря, за стократнотно върнатите пожелания, но ще съм доволен и само на еднократно връщане на пожеланията....:))

ЕЙ, ПРИЯТЕЛЮ ТА ТОВА ТИ ЛИ СИ НАПРАВИЛ? ПРОСТО СИ ГИ ИЗВАЯЛ КАТО ХАРАКТЕРИ И КЪДЕ СЪМ ГИ СРЕЩАЛА...ТИПАЖИ И СЯКАШ СА ЖИВИ..НО ТЕ СА ЖИВИ..ИМАТ ДУХ
ТИ СИ НЕВЕРОЯТЕН..С КАКВО ЛИ НЕ МЕ ИЗНЕНАДВАШ!

С ОБИЧ ДЖУЛИЯ БЕЛ

аз немога да ти предложа бляскави дестинации, екзотични страни, градове, бляскави витрини, замъци и др.
Виждал съм ги, ходил съм в красиви страни и градове, удивявал съм се на запазната култура и възпитание (и, то когато другите работеха за петилетките и строяха социализма).
Но, както моите приятели Иво и Цанка (whitepigeon и zvezdichka) българската природа не я давам за нищо на света. Българския дух не го давам за нищо на света. За мен те са свещенни. Райската градина на Добърско, Банско с природата си, Рилския манастир, величествените Рила, Пирин, Родопите, Стара планина с китните бисери от възраждането, църкви и манастири, и какво ли още не.
Що се отнася до моето творчество - нищо особено. Умението ми при работа с къмък и дърво сътвориха тези неща, които обаче в очите на специалистите не предствавляват нищо особено. Тези произведения се ценят само от хората, които не са специалисти, но те ги възприемат искрено, без задни мисли и тяхната оценка за мене е много по-скъпа.
Благодаря ти, Юлия, за хубавите думи, за коментара, който си ми написала.
Желая ти приятни мигове при изпращането на старата и посрещането на новата 2010 година.
Стефан Тодоров Мръзеков

Красота, талант, изкуство - фигурите говорят и без описание ....

за хубавите думи.
Желая ти през новата година много усмивки , спокойствие, здраве и щастие!!!
Благодаря ти, че се отби в моя блог, дано са ти харесали нещата ми.....:)

nqma li koj da ti go kaje.......i vse ti e mu4no za ne6to.....qvno q kara6 kriti4eskata....hahaha

Благодаря ти приятелю (приятелко), за твоето мнение. Предполагам, че е така, както казваш.
На много места аз казвам, че нямам претенции за талант и за гениални творения. Навярно си прав/а/, че съм тъп, щом съм стигнал до тук...
Просто, тези неща, които съм представил са правени отдавна - (преди 28 години).
Наистина, ми е мъчно, че хубавото, красивото доброто в нашия живот не се ценят. Иска ми се да живеем в една по-уредена страна с по-добър стандарт и да виждам повече усмихнати хора около себеси.
Приятелю (приятелко), навярно си прав/а/ и за критическата, (за, което не съм сигурен), но това е твое мнение.
Аз ти благодаря, за честния ти коментар, извинявам се, че съм те подразнил и най-смирено те моля, да ми простиш, че по някакъв начин съм те предизвикал.
Още ведъж ИЗВИНЯВАЙ,
Желая ти от все сърце, Мир и Любов да те съпътстват навсякъде.
И, се обаждай, защото знам , че твоите чувства са искрени...аз няма да ти се сърдя, напротив ще се радвам на присъствието ти....
Стефан Тодоров Мръзеков
село Червена Вода - област Русе