Постинг
09.11.2014 19:54 -
И РАДЕЦКИ ...
Автор: mrazekoff
Категория: Лични дневници
Прочетен: 9545 Коментари: 12 Гласове:
Последна промяна: 09.11.2014 20:20
Прочетен: 9545 Коментари: 12 Гласове:
21
Последна промяна: 09.11.2014 20:20
Случайно научих, че е дошъл тук - в Русе... С един приятел решихме да го посетим.
В главата ми нахлуха спомени от далечното минало.
Спомних си, че когато бяхме ученици издавахме вторични суровини, беряхме и предавахме билки на пунктовете, а парите дарявахме за построяването Радецки... Това беше всенародна ученическа кампания.
Очаквах да видя нещо, което да ме върне назад в детството ми. Гледах обаче с очите на човек от настоящето ....
Е, откри се пред очите ми с цялото си великолепие.
Струваше ми се, че е далеч от първообраза си, но пък изглеждаше прекрасно!
На входа му ни посрещна табелата, която удостоверяваше ролята на учениците при неговото възстановяване.
Вътре, в самия параход ни посрещнаха две знамена - синьо и зелено - реплики на знамето на Ботевата чета.
В главата ми нахлу мисълта, че това е знамето на нашата - Червеноводска чета, което след нейния неуспех преминава в ръцете на Ботевата чета.
Разбира се, че това не е оригинал, а реплика, но все пак чувството на гордост у мен си остана.
След това в една сбирка посветена на великия Ботев видях показани негови снимки и вещи.
Съвсем друго чувство ме обзе когато стъпих на задната палуба.
Не може да се опише - удоволствие и много, много тъга, че вече няма никакъв транспорт по тази велика река...
Другия участник в разходката ви поздравява...
Все пак трябваше да ударя и камбаната, въпреки силното слънце, което светеше точно в очите ми ... :)
От предната палуба се откриваше друга, също така прекрасна панорама ...
Спокойствие и удоволствие в един толкова прекрасен момент!
Напуснахме тази реликва, а в мен остана и приятното чувство на съприкосновение с нещо в което и аз имам някакво скромно участие дарявайки като пионерче стотинки за неговото възстановяване.
Остана обаче горчивината, че едно огромно удоволствие на което се радвахме преди години, а именно пътническия транспорт по Дунава сега е само един горчив спомен...
Дано след време хората да имат отново удоволствието да пътуват по тази река, защото това наистина е едно прекрасно преживяване!
В главата ми нахлуха спомени от далечното минало.
Спомних си, че когато бяхме ученици издавахме вторични суровини, беряхме и предавахме билки на пунктовете, а парите дарявахме за построяването Радецки... Това беше всенародна ученическа кампания.
Очаквах да видя нещо, което да ме върне назад в детството ми. Гледах обаче с очите на човек от настоящето ....
Е, откри се пред очите ми с цялото си великолепие.
Струваше ми се, че е далеч от първообраза си, но пък изглеждаше прекрасно!
На входа му ни посрещна табелата, която удостоверяваше ролята на учениците при неговото възстановяване.
Вътре, в самия параход ни посрещнаха две знамена - синьо и зелено - реплики на знамето на Ботевата чета.
В главата ми нахлу мисълта, че това е знамето на нашата - Червеноводска чета, което след нейния неуспех преминава в ръцете на Ботевата чета.
Разбира се, че това не е оригинал, а реплика, но все пак чувството на гордост у мен си остана.
След това в една сбирка посветена на великия Ботев видях показани негови снимки и вещи.
Съвсем друго чувство ме обзе когато стъпих на задната палуба.
Не може да се опише - удоволствие и много, много тъга, че вече няма никакъв транспорт по тази велика река...
Другия участник в разходката ви поздравява...
Все пак трябваше да ударя и камбаната, въпреки силното слънце, което светеше точно в очите ми ... :)
От предната палуба се откриваше друга, също така прекрасна панорама ...
Спокойствие и удоволствие в един толкова прекрасен момент!
Напуснахме тази реликва, а в мен остана и приятното чувство на съприкосновение с нещо в което и аз имам някакво скромно участие дарявайки като пионерче стотинки за неговото възстановяване.
Остана обаче горчивината, че едно огромно удоволствие на което се радвахме преди години, а именно пътническия транспорт по Дунава сега е само един горчив спомен...
Дано след време хората да имат отново удоволствието да пътуват по тази река, защото това наистина е едно прекрасно преживяване!
Чудесни снимки!...
цитирайБраво, Стефане!
цитирайНотка на гордост и усет за българското! Радецки е запазил своя дух. Хубава и успешна седмица!
цитирайИ аз бях едно тези деца, което даваше всичко от себе си за "Радецки".
С този постинг ме върна много назад и ми припомни много неща!
Никога не съм ходила в Русе и не бих отишла сега.
Достатъчно са ми твоите прекрасни снимки на кораба и европейската река.
Поздрави отново!
цитирайС този постинг ме върна много назад и ми припомни много неща!
Никога не съм ходила в Русе и не бих отишла сега.
Достатъчно са ми твоите прекрасни снимки на кораба и европейската река.
Поздрави отново!
Много хубав постинг - и - боже! - колко далечни спомени! Разбира се, че събирахме хартия и желязо. Цялото училище по класове - и то естествено в съревнование-и всички ни помагаха. Беше толкова истинско изживяване! Никога не видях този кораб, но отношението ми към него остана много лично...Благодаря за припомнянето! Поздрави!
цитирайmt46 написа:
(Новите списания "Свободни поети" за Русе са вече тук - при мен).Чудесни снимки!...
veninski написа:
Браво, Стефане!
Поздрави на родопа планина!
makont написа:
Нотка на гордост и усет за българското! Радецки е запазил своя дух. Хубава и успешна седмица!
желание да видя този параход останал от детските ми спомени и едва сега ми се отдаде възможност, а какво по-добро предизвикателство да го споделя с вас - моите приятели!
katan написа:
И аз бях едно тези деца, което даваше всичко от себе си за "Радецки".
С този постинг ме върна много назад и ми припомни много неща!
Никога не съм ходила в Русе и не бих отишла сега.
Достатъчно са ми твоите прекрасни снимки на кораба и европейската река.
Поздрави отново!
С този постинг ме върна много назад и ми припомни много неща!
Никога не съм ходила в Русе и не бих отишла сега.
Достатъчно са ми твоите прекрасни снимки на кораба и европейската река.
Поздрави отново!
моите родители винаги ме водеха да видя Дунава когато идвахме в Русе. (моето село е на 15 км. от града). Едва си спомням това време. След това реката беше станала нещо обикновено в моя живот - просто на края на града много вода, която тече - реката.... Нищо интересно, а като погледнеш през нея - на километър от теб - други хора - друга държава. Сега не искам да я виждам тази река - предизвиква много неприятни асоциации в мен. Бих сподел някога тези мои вълнения.
Благодаря ти за хубавия коментар!
Красива есен ти пожелавам!
donchevav написа:
Много хубав постинг - и - боже! - колко далечни спомени! Разбира се, че събирахме хартия и желязо. Цялото училище по класове - и то естествено в съревнование-и всички ни помагаха. Беше толкова истинско изживяване! Никога не видях този кораб, но отношението ми към него остана много лично...Благодаря за припомнянето! Поздрави!
от детството и младежките ми години са много. Не исках сега да пораждам такива спомени, а само отразих едно посещение на този кораб (който не е истинския, а само една реплика). Имах чувството, че никога няма да го видя, но все пак имахме възможност да го видим и ние в Русе, там, където е построен ...:)
Благодаря за посещението и коментара!
Хубави есенни дни ти пожелавам!!!!
СТРАХОТЕН СПОМЕН ЗА МИНАЛО НЕЗАБРАВИМО
ОТ НАШИЯ БРЯГ И ЗНАМЕ НА СЕЛОТО МИ.
ЖИВЕЕМ В СБЪРКАНО ОТ НАС ВРЕМЕ- ДАНО СПОМЕНИ СЪБУДЯТ И ЖЕЛАНИЕ ЗА ДРУГО БЪДЕЩЕ
цитирайОТ НАШИЯ БРЯГ И ЗНАМЕ НА СЕЛОТО МИ.
ЖИВЕЕМ В СБЪРКАНО ОТ НАС ВРЕМЕ- ДАНО СПОМЕНИ СЪБУДЯТ И ЖЕЛАНИЕ ЗА ДРУГО БЪДЕЩЕ
zaw12929 написа:
СТРАХОТЕН СПОМЕН ЗА МИНАЛО НЕЗАБРАВИМО
ОТ НАШИЯ БРЯГ И ЗНАМЕ НА СЕЛОТО МИ.
ЖИВЕЕМ В СБЪРКАНО ОТ НАС ВРЕМЕ- ДАНО СПОМЕНИ СЪБУДЯТ И ЖЕЛАНИЕ ЗА ДРУГО БЪДЕЩЕ
ОТ НАШИЯ БРЯГ И ЗНАМЕ НА СЕЛОТО МИ.
ЖИВЕЕМ В СБЪРКАНО ОТ НАС ВРЕМЕ- ДАНО СПОМЕНИ СЪБУДЯТ И ЖЕЛАНИЕ ЗА ДРУГО БЪДЕЩЕ
Дано нещата се променят към по-добро, но е необходим дух.
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.