Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
15.04.2016 23:13 - Безсъници - танцов фолклор - част 6
Автор: mrazekoff Категория: Лични дневници   
Прочетен: 990 Коментари: 1 Гласове:
11

Последна промяна: 15.04.2016 23:37

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
 

                Лятото се изниза и дойде време за първата репетиция на новото танцово поприще. Отивах на репетиция с малко притеснение, предимно за новата обстановка, която  ще ме посрещне. Престъпих  прага на ансамбъла,  изкачих се по стъпалата и във фоайето на срещнах само няколко  ученици и  ръководителя на състава. Получих си танцувален екип и се смесих с групата. Очаквах да се появят много повече хора, но за съжаление бяхме само няколко. Групичката идваше от  детския ансамбъл и за първи път се включваше като мен в редовете на големия ансамбъл. Друг никой не се появи и се оказа, че в камерен състав ще разучаваме стъпки, движения и комбинации.
Още в началото се убедих колко назад  в подготовката съм от всички останали. Беше ми много трудно. От мен течеше пот от притеснение, напрежение и може би от безсилие да направя това, което другите  правеха с лекота.
Още при  почивката отидох в тоалетната, застанах пред мивката с огледало и се погледнах. Отсреща ме гледаше една отчаяна физиономия. Питах се:Какво правя аз тук? Нима ще мога да науча нещо от всичко това, което видях. Разликата от подготовката на младежите и моята собствена подготовка беше от земята до небето.
Влязохме отново в  залата и започнахме ново разучаване на стъпки.....
Чак сега видях, че залата е светла с южна слънчева стъклена стена, а срещу нея огромна стена с огледала. Огледалата продължаваха и по съседната стена, а  на четвъртата  стена имеше един амфитеатър от стъпала незнайно защо....
Разбрах, че огледалата са някакъв помощник на танцьорите, защото те  се оглеждаха в тях и сверяваха движенията  си.
Аз от притеснение не смеех да си вдигна главата от пода. Движенията ме затрудняваха прекалено много. 
Чаках с нетърпение да свърши репетицията, да се прибера и на спокойствие да премисля дали си е струвало преместването в това място изпълнено с много енергия за танцуване....
Аз съм упорит човек. Вместо да се отчая от първия неуспех, уверено се запътих към следващете репетиция на състава.
Отново камерен състав, отново трудни, непознати движения. Мене ме движеше единствено присъствието на мястото, където репетираха, не, създаваха се майстори на народните танци.
Постепенно  се влях в редиците на младежите. Неувереността ми идваше и от факта, че тези деца са танцували заедно от доста години. Свикнали са с начина на показване, редът на изпълнение на съответното движение и още много други подробности, които аз никога не бях срещал досега.
Радвах се, че съм загърбил дългогодишното си лутане в спортни прояви. Тук нямаше надпревара, тук нямаше злоба  и ярост. Тук присъстваше единствено музиката, движенията, правилните, красиви движения, които изпълваха залата и създаваха настроение у тези, които ги изпълняваха.
Сега, когато пиша тези неща съзнавам, че в него момент аз бях много далеч от правилните и красиви движения, а за настроението - да не говорим.  
Няколкото репетиции на подготвителната група минаха и ето, че дойде момента, когато щяха да дойдат да репетират и майсторите - тези, които ги гледахме с възхищение преди месеци. Влязоха в залата със самочувствие на майстори на танците. Шегуваха се. Не се бяха виждали през цялото лято.
Започна репетицията.
Екзерсис ....
- Какво е това? Загряване - идва от френски.... Ахаааа - нещо ново.   И, акордеониста  е корепетитор ....
Е, нови думи, които не знаех  преди това какво означават.
Започнаха отделните упражнения.
За всички лесни, но за мен, който бях най-отзад доста трудни.
Все пак в навалицата  не се забелязвах колко съм  слаб, но пък аз си го знаех.
Минаха упражненията и започнаха  да се въртят всички  по диагонала - на музика....
Първо  жените, след това мъжете....
Е, добрите танцьори преминаваха без проблеми (а те всички бяха такива).
Когато дойде ред и на нас - по-новите забелязах, че и учениците се въртят сполучливо по диагонала...
Ами аз? Аз - леле мале .... 
Всички се върти пред очите ми...
Един - два оборота и стига, че да не падна на балатума и да стана за смях на всички....
Все пак не се стигна до такова положение, но трудностите ме следваха постоянно.
Едно движение, което другите научаваха от втория - третия път, аз го научавах от десетия.
Пред почивката - пред огледалото и пак мисления въпрос:
Какво правя тук?
И, колкото повече ми беше по-трудно - толкова желанието да се докажа дори и на самия себе си растеше.
Прибирах се вкъщи и постоянно си повтарях новото. Мъчех се да науча това, което на репетициите не ми се отдаваше.
Резултатите идваха мъчително. 
Това, което до този момент бях научил  в предишния работнически състав беше нула в сравнение с това, което тук се учеше.
Имаше  нова терминология, обръщаше се внимание на най-малките подробности, връщаха се  изпълненията многократно.
Така преминаха няколко репетиции докато не дойде време за обща репетиция - репетиция на трите звена - хор, оркестър и танцов състав ....

Провеждаха се в четвъртък.
Набързо правехме загрявката и след това  цялата зала се запълнаше с хора. Музиканти, които си заемаха местата по амфитеатъра, певици и ние танцьорите ....
Настъпваше една какафония за известно време - гласове, тропане и звук на музикалните инструменти ....
Миришеше на фолклор ....
Очаквахме момента, когато хореографа ще сложи всичко в ред и ще започне общата репетиция на ансамбъла ...

Следва ... 


Тагове:   танци,


Гласувай:
11
0



1. zaw12929 - Миришеше на фолклор. . . . Чува се и ...
16.04.2016 00:13
Миришеше на фолклор .... Чува се и завладява тялото, мисълта в ритъма на българщината... прекрасни мигове елате!
цитирай
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: mrazekoff
Категория: Други
Прочетен: 1073603
Постинги: 129
Коментари: 2923
Гласове: 28291
Календар
«  Декември, 2017  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031