Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
16.04.2016 20:55 - Безсъници -танцов фолклор - част 7
Автор: mrazekoff Категория: Лични дневници   
Прочетен: 1694 Коментари: 0 Гласове:
11

Последна промяна: 16.04.2016 21:14

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
 

                   Общите  репетиции в ансамбъла са нещо много специално. Събирането на трите звена и представянето им в една постановка носи знака на  концертна изява.
В този случай участват само тези, които са определени предварително като титуляри. Останалите участници чинно стоят на пейките и наблюдават "спектакъла". Обикновено спирането на самата изява е много рядко явление. Всичко протича от начало до край. Удоволствие е да присъстваш на една такава  репетиция. В този случай новите и нетитулярните танцьори имат  работа само в самото начало - при загрявката.  След това  започва "спектакъла".   Танц след танц, сюита след сюита докато изтече времето за репетицията.
                    Присъствието ми в първите общи репетиции беше предимно за трупане на впечатления. Времето беше такова, че след няколко месеца предстоеше финален преглед на национално ниво. Точно на този преглед  участваха всички представителни състави и ансамбли.  Година преди това се водеше усилена подготовка. Участваше се на различни събития единствено с цел "обиграването" на съответния състав.
Беше решено, че ансамбъла ще участва на този фестивал, който щеше да се проведе във Враца с три сюити - Русенска, Жътварска и Шопска. Като цяло всичко беше предварително научено и поставено в точния си вид, но винаги се налагаше да бъде  уточнено нещо допълнително.
На една репетиция нашия хореограф ни събра и каза, че сега ще определи окончателния състав на хората, които ще участват във Враца. Беше много, много далече преди истинското участие. Това се направи единствено с цел всеки да  си знае мястото и титулярите да са винаги под напрежение. Първа сюита - този, този и този ...титуляри .... тази, тази и тази ... титулярки .... На втората (жътварска) сюита беше назовано моето име като титуляр ....
Останах безкрайно изненадан. Значи, всичката пот, която хвърлях на репетициите си е струвала след като и аз щях да участвам. Зарадвах се без да давам израз на чувствата си ...
При репетициите вече играех с удоволствие и самочувствие. Участвах и в другите сюити, но само когато се налагаше да се замести някой титуляр. Това, обаче се случваше много рядко. Всеки си знаеше мястото и всичко беше под пара, въпреки, че изявите бяха само и единствено в репетиционната зала.
И аз като другите се задържах повече пред огледалата - правех сверка на позите си, на движенията си. От огледалото вече не ме гледаше уплашен младеж, а танцьор с някаква увереност....
Най-после дойде време и за първата истинска изява. На сцена да се появиш и то с такъв сериозен състав е истинско преживяване. През цялото  време в работническия състав  не съм излизал пред публика и сега изведнъж ....
Не знам - да се страхувам ли, да се радвам ли? Чувствата бяха смесени ...
За първи път се облякох в национален костюм. Неестествено ми стояха потурите, ризата, а за пояса - да не говорим.
Добруджанския костюм имаше и едни калцуни - изработени от дунапрен, но отгоре облечени в бял плат с черни ивици  (навои).  За това как ми стояха леките цървули на крата - да не говорим. Имах чувството, че съм бос.
Много странно се чувствах в този вид.
На главата ми  пък ми вързаха една бяла кърпа, подобна на забрадка.
Нали трябваше да изглеждаме като жътвари.
Когато всички бяхме готови и се появихме зад завесите едва се оправих...
Хора, хора, хора - танцьори, певици, музиканти...
Уж всичко ми беше много ясно, но имаше доста голяма доза стъписване ... Първото бойно кръщение на сцената! И колкото повече  сценична треска имаше, толкова повече гордост и увереност имах за да се изявя добре и да оправдая доверието, което ми е гласувано...
Отвори се завесата - заиграхме. Цялата сцена се изпълни с багри, звук и светлина. Настроението стана точно такова като на  обща репетиция, но беше много по-приятно и красиво.
Бойното кръщение, което ще гопомня винаги!.... Къде бях и докъде стигнах... Не ми оставаше  време да си мисля за този изминат път. Мислите ми бяха единствено и само в доброто ми представяне на репетиции и на сцена, когато е необходимо.
Трудностите на репетициите, обаче продължаваха. Все имаше какво да се учи и учи ....  
На работното ми място в завода издебвах всеки удобен момент докато машината ми работи аз да играя до нея. Припомнях си стъпки, движения, комбинации. Колегите ми ме гледаха с насмешка и някои зад гърба ми ме имитираха, но аз продължавах, защото целта е много по-важна отколкото подигравките. Колкото повече ми се подиграваха, толкова повече се амбицирах.
В края на краищата аз победих. Дойде време, когато вече не ме забелязваха и това, че играех на работното си място вече не правеше на никого впечатление.
Аз победих в своята упоритост.
Репетициите в ансамбъла вървяха в обичайния си ритъм, но се забелязваше, че с наближаването на времето за изявите във Враца напрежението нарастваше...
Ние бяхме готови за такова напрежение, но за мен специално дойде един неочакван удар....
В последния момент един от колегите влезе в болница за операция и тогава аз бях определен да заема неговото място  в шопска сюита.
Значи ставах титуляр в две сюити? Не бях подготвен за такъв шок. Все пак се захванах и започнах да  уча неговите движения. А, той играеше на едно специално място - на края....
Идваше един момент, когато трябваше да се води едно мъжко граовско хоро и това трябваше да го правя аз....
Мобилизирах се и се справих със задачата.
За късмет колегата си дойде и се включи в репетициите, но нашия хореограф беше категоричен, че аз си оставам титуляр  и в тази сюита...
Вече нищо не можеше да ме върне назад - бях навлязъл в дебрите на танцовия фолклор.

   Следва ....


Тагове:   танци,


Гласувай:
11



Няма коментари
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: mrazekoff
Категория: Други
Прочетен: 1885460
Постинги: 134
Коментари: 3033
Гласове: 52830
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031