Постинг
09.06.2009 07:07 -
За хармонията в българския фолклор
Автор: mrazekoff
Категория: Изкуство
Прочетен: 1655 Коментари: 0 Гласове:
Последна промяна: 16.06.2009 23:13
Прочетен: 1655 Коментари: 0 Гласове:
2
Последна промяна: 16.06.2009 23:13
Под български фолклор ще разбираме изпълнението на различните изпълнители на български народни песни и танци и за това, как те влияят върху възпитанието на зрителя. За хармонията в българския фолклор ще разгледам само тези изпълнения които са характерни за истинския български фолклор без попфолк изпълнения и чалга представяне и изопачаването му (аз чалга изобщо не гледам и не слушам - не ме интересува).
Да започнем с традицията. Приема се , че първо певеца на български народни песни има име и то обикновено се състои от две имена, а именно - Иван Петров, Мария Стоянова и др. такива. Всякакви изпълнители с имена състоящо се от едно име например - Пламена , Владимир и др. вече минават към раздел - попфолк и техните представяния аз няма да разглеждам поради по-горе изложените ми мотиви.
Българския песенен и танцов фолклор е със стари традиции изграждани през вековете. На него не са повлияли нито годините на робство , нито недоимъка който е съпътствал нашия народ през годините , нито мъката или радостта. Напротив, всички тези подробности са обогатявали нашия песенен и танцов фолклор и той през годините се е развивал в положителна насока. През годините на робство промените които са настъпили във фолклора са главно в две, три хора, които имат турско наименование , но характера и стила на тяхното изпълнение са типично български. Това са например - Варненски кючек и Черкезко хоро в 9/8 музикален размер , Джунгурица , донякъде в същия музикален размер и звучене. От музикалните инструменти единствените които са "натрапени" от изтока са зурна и тарамбука, докато другите съществуват и там и тук. Думата ми е обаче, за хармонията в българския фолклор , за осъвременяването му и за границите които не бива да прекрачва , за да не се превърне в кич. Обикновено при едно музикално сценично произведение от съществено значение е хармонията между сцена, обстановка и костюм на изпълнителя. Първото впечатление е най-важното и не може да има ярък контраст между тези две дадености. При нас обаче, те са много често пренебрегнати. Например, наблюдава се изпълнения на български фолклор в изискан ресторант и кристални полилеи и мраморен или гранитен под, с маси със съвременен дизайн и в тази обстановка танцьори в национални носии се опитват за играят народни танци. Това е абсолютен кич. Това е все едно да се облечеш във фрак и цилиндър на главата, а на краката да си обуеш кецове или джапанки. В този случай най- подходящото е изпълнителите да бъдат в осъвременени или стилизирани костюми и танцовите движения могат да бъдат поднесени в подходящ стилизиран вид. Същото се отнася и за изпълнението на певеца (певицата). Другата крайност - изпълнение в автентична обстановка - архитектурно-етнографски комплекс, природна забележителност, гора, поле и в тази атмосфера - певица с дълга рокля с гол гръб, стилизирани и модерни костюми на изпълнителите или съвремено облечени танцьори подсказват лош вкус.
В традиционите български носии има орнаменти които са характерни за дадена фолклорна област. Например белите костюми при мъжете са характерни за Западната част на страната , а тъмните за Източната. Има една подробност , която ме дразни и се набива в очи и е придобила мълчаливото съгласие на специалистите в тази област. Става въпрос за следното. В българския фолклор няма танц в който жената да кляка и няма носия в която жената да е облечена в потури, панталони, анцунг и пр. Изключително грозно впечатление прави например Николина Чакърдъкова , която на концертите излиза с потури, характерни за мъжкото облекло, наблюдавал съм и други изпълнителки София Илиева , Ива Давидова и други обути в панталони, потури. Това едва ли ще се забележи от тези които се грижат за българския фолклор, но то е една изключително грозна картина която ни тласка към ориента.
Що се отнася за хореографията и техническото изпълнение на танцьорите , просто няма забележки. Движенията са чисти и точни, настроението е на ниво и композициите са в хармония с общото представяне.
Бъдещето на българския фолклор се гради върху старите основи на нашите традиции, които ние сме заварили и ще оставим за бъдещите поколения. Богатството на България се гради върху съхранението на тези традиции, обогатяването им , (но в разумни граници) и тяхната уникалност, която прави впечатление на ценителите на изкуството.
Да започнем с традицията. Приема се , че първо певеца на български народни песни има име и то обикновено се състои от две имена, а именно - Иван Петров, Мария Стоянова и др. такива. Всякакви изпълнители с имена състоящо се от едно име например - Пламена , Владимир и др. вече минават към раздел - попфолк и техните представяния аз няма да разглеждам поради по-горе изложените ми мотиви.
Българския песенен и танцов фолклор е със стари традиции изграждани през вековете. На него не са повлияли нито годините на робство , нито недоимъка който е съпътствал нашия народ през годините , нито мъката или радостта. Напротив, всички тези подробности са обогатявали нашия песенен и танцов фолклор и той през годините се е развивал в положителна насока. През годините на робство промените които са настъпили във фолклора са главно в две, три хора, които имат турско наименование , но характера и стила на тяхното изпълнение са типично български. Това са например - Варненски кючек и Черкезко хоро в 9/8 музикален размер , Джунгурица , донякъде в същия музикален размер и звучене. От музикалните инструменти единствените които са "натрапени" от изтока са зурна и тарамбука, докато другите съществуват и там и тук. Думата ми е обаче, за хармонията в българския фолклор , за осъвременяването му и за границите които не бива да прекрачва , за да не се превърне в кич. Обикновено при едно музикално сценично произведение от съществено значение е хармонията между сцена, обстановка и костюм на изпълнителя. Първото впечатление е най-важното и не може да има ярък контраст между тези две дадености. При нас обаче, те са много често пренебрегнати. Например, наблюдава се изпълнения на български фолклор в изискан ресторант и кристални полилеи и мраморен или гранитен под, с маси със съвременен дизайн и в тази обстановка танцьори в национални носии се опитват за играят народни танци. Това е абсолютен кич. Това е все едно да се облечеш във фрак и цилиндър на главата, а на краката да си обуеш кецове или джапанки. В този случай най- подходящото е изпълнителите да бъдат в осъвременени или стилизирани костюми и танцовите движения могат да бъдат поднесени в подходящ стилизиран вид. Същото се отнася и за изпълнението на певеца (певицата). Другата крайност - изпълнение в автентична обстановка - архитектурно-етнографски комплекс, природна забележителност, гора, поле и в тази атмосфера - певица с дълга рокля с гол гръб, стилизирани и модерни костюми на изпълнителите или съвремено облечени танцьори подсказват лош вкус.
В традиционите български носии има орнаменти които са характерни за дадена фолклорна област. Например белите костюми при мъжете са характерни за Западната част на страната , а тъмните за Източната. Има една подробност , която ме дразни и се набива в очи и е придобила мълчаливото съгласие на специалистите в тази област. Става въпрос за следното. В българския фолклор няма танц в който жената да кляка и няма носия в която жената да е облечена в потури, панталони, анцунг и пр. Изключително грозно впечатление прави например Николина Чакърдъкова , която на концертите излиза с потури, характерни за мъжкото облекло, наблюдавал съм и други изпълнителки София Илиева , Ива Давидова и други обути в панталони, потури. Това едва ли ще се забележи от тези които се грижат за българския фолклор, но то е една изключително грозна картина която ни тласка към ориента.
Що се отнася за хореографията и техническото изпълнение на танцьорите , просто няма забележки. Движенията са чисти и точни, настроението е на ниво и композициите са в хармония с общото представяне.
Бъдещето на българския фолклор се гради върху старите основи на нашите традиции, които ние сме заварили и ще оставим за бъдещите поколения. Богатството на България се гради върху съхранението на тези традиции, обогатяването им , (но в разумни граници) и тяхната уникалност, която прави впечатление на ценителите на изкуството.
Следващ постинг
Предишен постинг
Няма коментари
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.