Те са само четири - манастирите, в които е разрешено посещението и  на жени. Останалите са достъпни само за мъже.
Разположен на една "скална игла" и обграден отвсякъде от пропасти, женския манастир "св. Стефан" се е извисил над градчето Каламбака.
В миналото е предоставил място за молитви и медитации на първите монаси, които са го основали през далечната 1192 годин, а сега е туристическа атракция... 
Отдалече се виждат гръцкото знаме и знамето на гръцката православна църква, която е под юрисдикцията на гръцката държава...




Тесен каменен сводест мост отвежда посетителите към женския манастир "Св. Стефан"...


От двете страни са зейнали страховити пропасти, а манастирската стена е съградена на самия ръб на скалата ...




Вътре ни посреща стенописа на манастира "св. Стефан" -   - "Стената на девствениците" (от богородичния акатист)... 


Няколко акцента в манастирския двор радват окото на посетителя...

Колко добре са съчетани композициите от камък и растителност!








Многобройните посетители влизат и излизат, като създават една обстановка в противоречие с манастирското усамотение и тишина ...


Всичко е подредено с чувсто за естетика и една безупречна чистота ...


Въпреки многото посетители тук цари тишина и спокойствие...


Нашата група с внимание слуша беседата на гръцката лекторка, за историята на манастира ...





В този манастир църквите са две - по-голямата "св. Харалампий" - отворена за посещение и църквата "св. Стефан", която беше затворена...
Тук имате възможност да се насладите на абсидите на църквата "св. Харалампий"... 

Няколко клепала, които възвестяват времето за служби и молитви висеха под сводовете на църквата ...





В задния двор на едно малко каменно площадче и заобиколен от цветни градини, човек се чувства като  в някаква райска градинка ...


Тук заедно с хората съжителстват и постоянните обитатели на манастирите - котките ...
Едната - съвсем безразлична към гостите, 


а другата - безразлична и срамежливосърдита към гостите на манастира...
На десетина метра е парапета, който ни отделя от пропастта...

Погледа се пуска стремглаво надолу на стотици метри, за да достигне до градчето Каламбака ...

От тази височина човек се чувства като  в самолет ...





На метри от пропастта е райската манастирска градина ...






Малката църквичка "св. Стефан" - самотна и усмихната на есенното слънце ...


Накъдето и да се обърнеш съзираш изненада и радост за окото и отново безупречната чистота ...


Обикновено, както винаги в такива случаи човек застава някъде, за да запечата  момента за спомен ...

Това беше в общи линии впечатлението ми от манастира "св. Стефан" един сух разказ, без  исторически факти и подробности. Както обикновено в такива случаи посещението минава бързо и на човек не му се отдава възможност да се впише в обстановката на Светата обител.
Излизаме от манастира, преминаваме по каменното мостче и отново сме на осрещната скала, изсечена за да се направи път ...
Посреща ни пътят, който води към другите манастири, но които аз за съжаление не можах да посетя... 


В заключение бих искал да кажа и за впечатлението си от манастирите в областта Метеора...
Отдавна се е загубило чувството на усамотение, аскетизъм и всеотдайност в името на Бог. Посещението в една Света обител в никакъв случай не е равносилно на посещение в музей. Тук духът трябва да преобладава, човек трябва да чувства и най-дребните енергийни вибрации, да се слее с Божественото и да излезе от тук като прероден и пречистен ...
Не успях да усетя тези чувства... Именно в този смисъл от района на Метеора много монаси са избягали и са потърсили други места за уединение,  аскетично съществуване и в служба на Бога ...
За съжаление и при нас парите са поставени на по-високо ниво от Духовността и Вярата в Бога...

Дано да дойде време, когато човек ще проумее тези истини и човешкия Дух да се извиси  много по-високо от материалните стремежи!

Бъдете благословени!!!!


 

Хубав, богат постинг!... Духовните простори са за малцина...

властват парите духът е излишен.
Благодаря ти, приятелю!
Спокойна вечер ти пожелавам!!!!

Интересен, завладяващ, с интересни снимки, от които струи божествена енергия!
Благодаря ти за удоволствието да прочета!
Поздрави и хубава вечер!

за хубавите думи! Благодаря ти, за отношението и пожеланието!
Нека да имаш една красива и усмихната есен!

всичко е направено с вкус, със стил и надявам се с вяра. Тази стена направо те кара да настръхнеш, като я видиш, величие и страх. Благодаря за разходката, не съм ходила там и беше удоволствие за мен. Все пак усетих магията. Усмихнат и спорен петък!

След посещението ми в манастира "Св. Архангел Михаил" на о.Тасос, след умората от блъсканицата, след тълпите от туристи усетих чувство на "завист" към умението на съседите да рекламират и популяризират своте забележителности. Това усещане се засили от безлюдието в нашия манастир "Св. Георги" в Златолист. По-късно, когато вече седях в манастирския двор и божествената тишина ми даваше сила да усмиря вълнението си, бях благодарна, че сме запазили тези свещени места от тропота и суетата на тълпите. Тук нямаше "супермаркет", в който се преглагат кичозни сувенири на солидни цени. На малка масичка лежеше купчинка книжки "Житие на Преподобна Стойна от град Серес" и чинийка в която да оставиш сам пари, ако желаеш. Това е духовен храм.
Поздраления, Стефане, за хубавите снимки! Невероятна природа!

Поздрави!

имах предубеждения към Гърция, като страна. Прехласването на някои познати към тази страна, към музиката й, към красивите й места ме дразнеха понякога.
Сега се убедих, че не съм прав. Там видях история, традиции, вяра в Бог (такава, каквато при нас почти липсва) и обич към страната в която са родени.
Що се отнася до Метеора - това е една от чудесата на съвременния свят! Струва си човек да отиде и да види всичко това, да чуе чудните истории на геоложкото образование, заселването на монаси по тези непристъпни "скални игли" и непосилния труд да съградят свети обители, за да се доближат до Бог.
Искрено ти пожелавам да посетиш Метеора, да почувстваш страха от височините и да се насладиш на гледки и един особен вид енергия!

много размисли в мен. Ти си уловила нюанса, който вложих при отразяването на духовното, преплетено в комерсиалното (нали все пак трябва да се яде хляб ...:) .
Манастирите не са места, където трябва да се прославя чревоугодничеството - това са оазиси на духовно насищане на нашите крехки духовни немощи. Тук очите и душата трябва да попиват всяка енергия и да благодарим на Бог, че имаме възможност да се радваме на тези красоти.
Многолюдието разсейва, многолюдието унищожава усамотението и медитацията.
Присъствието на човек в тези места е нещо специално - тук той се отказва от всичко грешно и приема величието на духа.
Малцина успяват да почувстват този миг. Останалите се впечатляват от "атракцията" и затова аз в тези случаи търся усамотението, искам да надникна навсякъде и да се впечатля от всичко, което прославя Божественото, да пия до насита тази духовност...
Благодаря ти, за посещението и прекрасния ти коментар.
Красиви почивни дни ти пожелавам!!!!

Хубави почивни дни ти пожелавам!

Освен с красотата на тези места ти ме озари и с тяхната духовност.
Много неща ми направиха впечатление в прекрасния ти постинг. Наведоха ме на спомени от моето гръцко лято и едно неприятно сравнение с нашата църковна битност.
Няма повече да правя сравнения, обещавам си за не знам кой път.
Може би ще изпълня обещанието си, но болката ми по българското ще остане.

П.П. Много ми хареса "Малката църквичка "св. Стефан" - самотна и усмихната на есенното слънце ..."
Аз обичам такива места, които не са обсадени от много туристи:))).

Поздрави и хубав ноемврийски ден!

което исках да кажа и да покажа.
Човек трябва да е сляп, за да не види очевадното отношение на хората към собствената им църква, към вярата им. Прекрасно е, когато видиш навсякъде добре поддържани храмове и манастири. Винаги съм си мислил, че държавата трябва да е по-настоятелна към грижата на светите им места. Ще кажеш - че нали църквата е отделена от държавата?
- Да, така е, но когато имаш толкова атеисти в държавата си, когато всеки трети ходи на църква, защото е "модерно" сега, когато отношението към свещенниците в тази църква е като към престъпници....
Ами до скоро се смеехме, когато в художествените произведения се осмиваха поповете и калугерите...
Сега много, много рядко можеш да видиш българин да се прекръсти, когато минава покрай църква, а в Гърция, Румъния и Русия това е най-обикновенната гледка и всичко това е от израз на тяхната вяра и уважение към религията, вярата и църквата. Там никой не търси показност.
Ох, колко много може да се напише на тази тема и колко истини могат да излязат наяве...
Катя, радвам се, че има и други, които мислят като мен. Радвам се, че има и други, които поставят духовността на по-високо от материализма.
Благодаря ти, за посещението, прекрасния ти коментар и за отношението към това, което съм искал да покажа!
Красив есенен ден ти пожелавам!

http://www.youtube.com/watch?v=w5WTPAUriOs#t=20

приятелко за хубавия поздрав!!!!
Успешен и слънчев есенен ден ти пожелавам!!!!

Това беше едно от най-красивите места, които съм посещавала. Наслаждавах на манастирите и природата в далечината доста дълго. И вътре разгледах разбира се. Всичко беше като картина...
Радвам се, че и ти си бил там! Поздрави за хубавата разходка!

по красота местата, които съм посещавал, но това наистина е едно прекрасно място. Както казах и в предните си коментари, времето беше нищожно малко, за да се насладим на мястото и момента. Всичко беше като един сън, преминал на 78 оборота и толкова...
От сега нататък ще се уповавам само на спомените...
Благодаря ти, за хубавите думи в коментара!
Пожелавам ти красива и спокойна есен!!!!

;)

Здраве, късмет и много обич!!!

го видях поздрпава....:(
Благодаря ти, приятелко с мноооого голямо закъснение.
Бъди смихната и щастлива в тези зимни дни!

Благодаря за прекрасната разходка !Била съм по тези места, но сега разглеждайки снимките / които са прекрасни / преоткривам нови неща, които съм прпуснала да видя.

както съм казвал в такива случаи, аз се отклонявам от всички останали посетители, потапям се в свой собствен свят и надниквам където ме поведе моята интуиция и любопитство. Често успявам да открия неща, които останалите хора ги пропускат и отминават покрай тях... Така и сега - интересите ме водят и впечатленията - също.
Благодаря ти, за посещението!
Красиво лято ти пожелавам!!!!