Уточнение:
                             
                            Не, няма грешка, това понятие го въведох аз. Става въпрос за птици със син цвят /лазурно- синьо- като ясното небе.

                             В края на май и началото на юни се уговорихме за една еднодневна разходка до района на пещера Орлова чука - около с. Пепелина.
                             В 7.45 влака бавно потегли от Централна гара Русе и се насочи към крайната ни цел - гара Табачка. Утрото беше свежо и се очертаваше хубав слънчев ден. В разговори преминахме маршрута до спирка Кошов, на която скочиха /от високото стъпало няколко пенсионери и се насочиха към близкото село. Следващата гара беше нашата. Идвали сме доста пъти, познавахме добре района, но трепета беше от срещата с красивата природа на този каньон извайвана във времето. Слязохме, а влака се насочи към съседната гара Две Могили.  Пътят отначало асфалт, а след това /за по-направо през нивата/ и после пак на асфалта и така 5-6 килиметра, та чак до паркинга пред самата хижа "Орлова Чука".  Слънцето вече се беше вдигнало доста нависоко и препичаше и без това нагрятото поле. Около пътя се редяха полуоцелели черешови дървета, които ни примамваха с още останалите по тях череши. Отначало уж на шега, но после и по-настъпателно започнахме да си хапваме от вкусните плодове. Условието беше само да не се чупят клони, за да не се нараняват дърветата. Увлечени в приятното занимание не забелязахме как загубихме малко от времето си предназначено за същинската цел на похода. Продължихме  и малко след това се спуснахме по последния наклон малко преди паркинга. Там имаше няколко коли на посетители на района, преминахме край тях и достигнахме до хижата. За нас тя не представляваше интерес. Без да се бавим се насочихме към панорамната тераса на стотина метра височина от рекичката Черни Лом , която лъкатушеше тихо долу. Пред нас се откри чудесната и величествена гледка на каньона съзерцаван от нашите очи толкова много пъти и всеки път откриващ все нови и нови приятни възприятия. Загледани в скалите оприличавахме различните им форми на чудовища, хора, всевъзможни предмети и това ни доставяше голямо удоволствие. По този начин развивахме нашата фантазия и всеки път ни беше безкрайно интересно - стигаше се до забрава. След като си отпочинахме от пътя и се освежихме с глътка кафе са насочихме към Римския път. Промушихме се през шубраците които засенчваха пътеката. Тя - пътеката се беше предала пред тяхната нахалност и срамежливо се гърчеше в нозете им. Преди това достигнахме една тераса от която се откриваше чудесна панорама към тази площадка на която бяхме преди 15-тина минути. Постояхме и се полюбувахме от високата скала на новия изглед и след това по пътечката се насочихме към Римския път. Път останал от каруците, който е бил използван още от римско време. Скалата е насечена от колелата на хилядите  каруци които са преминавали тук преди векове.  Досега с времето ни караше  да се почувстваме като една малка частица от пространството и времето. От тук, пък се откриваше още по-различна панорама - към отсрещните ниви засяти с житна култура. Вятър духаше и отдалече ние виждахме едно голямо зелено море което се вълнуваше и придаваше някакво движение на панорамата пред очите ни. Потопихме се в гората и слязохме до долу, до самата река. Преминахме през ливада и стигнахме до брега на вечно мътния Лом. Никога не съм преминавал на другия бряг на реката, откъдето се стигаше до едно хайдушко кладенче характерно със студената си вода. И този път неможахме да се прехвърлим  през рекичката /по-точно не ни беше това за цел./ Тъй като нямаше нищо интересно долу около реката се насочихме по обратния път към Римските друми. От там обаче се насочихме пред долове и възвишения на запад по посока на село Пепелина. Бяхме се уморили и решихме за известно време да полежим по  високата трева стигаща на места до кръста ни. Погледа ми се наби на оная тънка и фина тревичка наречена коило, която по нашия край не бях виждал никъде другаде. Момичетата от групата тръгнаха да си правят от нея букети. Отпочинали ние се насочихме по зъбния венец над лома  стигащ до Пепелина. Слънцето жарко печеше и беше станало отдавна време за обяд. В търсене на подходящо място за почивка видяхме в скалите дупки останали като следи от обувки и то различни по размери. Като децата тръгнахме всеки да си търси собствения номер на обувките. Седнахме и разтворихме чантите и раниците. Около нас се откриха  жълти цветчета на равнец. Тази билка която я знам като бяла на цвят,  тук присъстваше като жълта и то красиво - златисто жълта билка. Беше ми хем чудно, хем приятно да я гледам. Не  обичам да късам цветовете на природата, само се радвах на вида и, и от време на време се навеждах да я помириша за да се насладя на аромата и, и да се уверя, че това наистина е жълт равнец.
                     Изведнъж в погледа ми се наби нещо необичайно, на десетина метра от нас прелитаха птици големи колкото лястовици /или малко по-големи от тях/ но с интересен наситено син цвят. Досега през живота си не съм виждал такива птици. Бях като омагьосан и се провикнах:  Вижте синьо-птиците. След което всички дружно се засмяха гръмогласно.  Това беше за мен най-интересното нещо което видях през този ден. То остана в съзнанието ми, и си казвам като дойде това време на годината пак да отида там , да видя жълтия равнец и волния полет на синьо-птиците. 
                       После - После леко станахме,  насочихме се към коларския път сред буйните треви който ни връщаше отново към хижата. Малко преди да стигнем до нея по традиция се спираме до един голям мравуняк нежно потупваме по него - мравките си пускат тяхната защита - мравчената киселина по нашите длани и ние помирисваме дланите си. Чувството е изключително -имаме чувството, че целия свят се отваря пред очите ни и ние със свежи сили се насочваме към хижата и от там по пътя за гарата и влака. Премина  още един чудесен ден - дарен ни от Бога, в който ние се насладихме на природата на нашия край и най-вече на волния полет на тези крилати създания - синьо-птиците.

попаднах на този пост,защото търсех коя е синята птица,която видях наскоро.Пътувах с кола и за много кратко над мен прелетя една много ярко синя птица.Засега това,което ми казаха е,че може би е пчелояд.Ако знаете нещо повече,ще се радвам някой да ми каже.