Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
12.05.2009 20:45 - Преход от Нисово до Сваленик
Автор: mrazekoff Категория: Туризъм   
Прочетен: 2335 Коментари: 2 Гласове:
3

Последна промяна: 25.05.2009 22:03

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
Беше хубава,  зелена пролет, почти лято. Групичката ни се уговори в уречения час да се събере на Автогарата откъдето  да отпътува с автобус за село Нисово. Пътуването беше приятно и ние предчувствахме едно приятно изживяване. Автобуса мина Щръклево, залъкатуши из гористата местност и се спусна към село Нисово. Името му напълно съответства на месторазположението му. Свило се около високите скали и прегърнало Бели лом  то векове е отглеждало трудолюбиви хора. Преминахме през центъра и се запътихме към неговия западен край. Единия край на селото излиза високо над скалите и панорамата от там е впечатляваща. Тъй като скалите са от мек варовик, то много от къщите в миналото са строени от този материал. Правят впечатление и големите порти с колони от дялан камък с височина 3-4 метра. В моето село също много такива камъни има , доставен от кариерите по Поломието. Неусетно се изнизахме от селото, точно там където се събират двата лома Бели и Малки Лом. Никой от нас не беше ходил по тези места, просто стъпвахме за първи път там. Само една наша колежка преди много години беше минавала, но спомените и се губеха. Трябваше да побързаме , защото пътя който ни чакаше беше около  10 -15 километра. Попитахме за правилната посока и се насочихме по долината на Малки Лом. Срещу течението вървяхме. Отначало все още се усещаше цивилизацията, но след около 2 килиметра нагазихме в девствена природа и имахме чувството, че се движим по път от средновековна България. Никакъв шум, никакво присъствие на нещо което да ни каже, че сме в 21 век. Тревата постепенно се сгъстяваше и височината и нарастваше. Движехме се ту близ до реката, ту през гориста местност. Само стъпки на някои животни напомняха, че не сме сами. Над главите ни се виеха различни птици. Мястото беше природен резерват и присъствието на най-различни /повечето грабливи птици/  подсказваше, че някой се грижи за опазванито на това природно богатство. Високо в скалите се виждаха ниши в които гнездяха гордите орли.  Неусетно излязохме на една поляна високата трева стигаща  до кръста и преминаването през нея беше с усещането, че плуваме в едно зелено море. Нашата колежка се сети, че тук има скален манастир "Св. св. Константин и Елена". Някои от колегите се запътиха към скалите, и след това, покатерили се на скалите стигнаха до ниша, населявана от монаси преди много, много години. Ние останахме да се излежаваме на свежата трева и да слушаме птичия хор. След около половин час се завърнаха уморени и не чак толкова доволни, от това което са видели./Изглежда очакванията им са били много по-големи/.

  Наложи се отново за изчакаме, за да си починат и посетителите на скалната ниша и след това вече със свежи сили се насочихме по дългия си неизвестен преход. Наближаваше обяд и трябваше да се насочим към някое местенце където бихме могли да седнем и да хапнем. Около нас се сменяха различни панорами. Отначало скалите високи и близки се превърнаха в далечни и по ниски и с особен релеф, но също така красиви. Навлязохме в поляни обрасли с бели, красиви цветя които отдалече изглеждаха като облаци паднали на земята. Най-после се спряхме на едно местенце и разтворихме раниците за обяд. В сладки приказки и шеги неусетно премина и времето отредено за почивка. Станахме и отнова на път. Но тъкмо тръгнахме и на пътя ни се изпречи малкото, червеничко, което и царя отбива от пътя - дивите ягоди. Чисти, невидели човешко присъствие растяха наволя и чакаха някой да ги откъсне. Ето, че ние бяхме тези някои. И това отклонение означаваше, че след това крачката трябваше да е по-бърза , за да стигнем навреме до крайната точка, за да хванем автобуса който тръгваше в уречен час. А, ягодите примамваха и никой не смееше да каже - хайде да тръгваме, че няма време. Неусетно прекосихме ягодовата "плантация" и излязохме на коларски път. Ускорихме крачката, пък и природата беше такава, че не ни отклоняваше от пътя към крайната цел. Дали беше наблизо село Сваленик? Никой не знаеше, знаехме, че вървим по верния път. /То и без това друг нямаше/. Пътя стана каменлив и влажен от водите които имаше наоколо. Изведнъж окото ми се спря на едно изключително богатство - в скалите извираше вода - имаше едно вирче, като джакузи. Дебитът на водата беше малък, но чистотата на течността беше кристална. Легнах по очи и засмуках жадно благословената хладна течност. Колкото пиех, толкова по-жаден ставах. Постояхме известно време и край това изворче и отново се забързахме към крайната цел. Появиха се вече и първите стада от съседното село. Навлязохме вече в района на цивилизацията. Преминахме покрай още една чешма - стара каменна чешма с много корита за водопой на животните, поспряхме за няколко минути /Да опитаме и нейния вкус/ и пак потеглихме. Оставаше един последене завой и след него - загадка. Име ли още много или - не, никой от нас не знаеше. За щастие след този завой се показаха първите къщи на село Сваленик. "Панорамата" тук беше меко казано - грозна, но всичките чудесни пейзажи които бяхме видели и останаха в нашето съзнание ни накараха да не обръщаме внимание на отрицателните неща. Все пак бяхме тръгнали да се докоснем  до красотата на Природата. Стигнахме навреме до спирката и се качихме на автобуса който ни закара до града. Уморени и много доволни се прибрахме и си обещахме през следващите почивни дни пак да посетим някое красиво място по поречието на някой от ломовете.


Тагове:   ТРИ,   едно,


Гласувай:
3



Следващ постинг
Предишен постинг

1. an200 - я ,виж ти!))
12.05.2009 20:53
толкова близо до Русе?)Добре разказваш.)Трябва и аз да го видя,че и да снимам!))
цитирай
2. mrazekoff - До an200 - Благодаря,
12.05.2009 21:01
че си го прочела. И за коментара благодаря, наистина си струва, приятно е, но за съжаление нямам направени снимки.
цитирай
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: mrazekoff
Категория: Други
Прочетен: 1885482
Постинги: 134
Коментари: 3033
Гласове: 52830
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031