Дълги години не им обръщах внимание на тези толкова прекрасни места в бедния на природни забележителности Русенски край. Спомням се през 1973 година когато за първи път пътувах от София до Русе със самолет как изведнъж се спуснахме , а под нас бяха страховити скали ималко преди да се ударим в тях  излязохме на равно поле и пистата на летището. Доста време минаха и съвсем на шега организирахме една групичка която всяка седмица през почивните дни правеше походи, но от тях няй-хубавите бяха до местата по долината на Ломовете - Русенски, Черни, Бели и Малки Лом. Правехме преходи от Нисово до Сваленик, от Нисово до Червен  от Красен до Басарбово , от Писанец до Нисово и още много други. Всички бяха приятни, защото и групата беше повече от млади хора , но с някаква духовна извисеност. Природата ни вълнуваше и целия поход беше като една релаксация и издигане в духовно ниво. С времето нещата се промениха, но пак остава магията когато се посетят тези места. 

но по поречието на Лома си струва!
Била съм в много от пещерите в България, а представете си, в "Орлова чука" отидох едва преди 3 год.

понякога има бели полета и в един момент той проглежда за дадено място и неговата красота. И си абсолютно прав, че важно и с какви хора движи човек, за да е в приятна компанията и да се обогатява в общуването си с тях. И най-важното да обичат природата и да я съприживяват!
Аз например като съм живяла в родния си град не съм забелязвала планините, които се виждат в далечината, но тогава не съм била на такава вълна. А сега като си отидем и съпруга ми вика: "Гледай три ката планини :)"
Мда... Та така и с взора ни приятелю :).

омръзнала ми е равнината, откакто се помня все тя е пред очите ми. Жадувам за планина и затова всяко възвишение, всяка скаличка ми са интересни.
На моят приятел къщата се намира над моята и от там се отваря красива панорама към отсрещния баир на селото и ми е хубаво да гледам нагънатия релеф, но само толкова...
Благодаря ти, за коментара, желая ти прекрасна и прохладна лятна вечер!!!