Как бързо лети времето! Изнизва се, като на  филмова лента и само, когато погледнем някоя стара снимка си даваме  сметка, колко много години са минали. Избледнели са спомените, потънали са в съзнанието като  в някаква мъгла и само отделни фрагменти в съзнанието ни показват, че това са били истински хора и събития.


                               Днес се сбогувахме с нашия прогимназиален класен ръководител Господин Григор Иванов Йовчев /по  него време Другаря Йовчев/. Всеки пази в спомените си различни случки, но факт е, че този човек успя да ни направи хора! Вярно е, че нашите ученически години бяха доста по-трудни от сегашните. Нашето училище не беше развлечение, а задължения и притеснение за научаване на  учебния материал. Поощренията бяха малко, но пък имаше и наказания и то с чиста съвест мога да кажа - справедливи. 

                               Вглеждам се в тази снимка, направена преди абитуриентския ни бал при завършването на осми клас. Тогава имаше и такова събитие, което ни накара да се почувстваме и ние големи хора.  Този човек успя да ни направи при завършването на годината една  незабравима екскурзия до Югославия /тогава/ и Румъния.  Този човек успя да ни сплоти и да се почувстваме, като едно цяло - един задружен клас. 
                              

                               Годините минаваха - срещахме се от време на време с този наш учител, поздравявахме се и си спомняхме  някои случки от ученическите години. Събирахме се  няколко пъти - припомняхме си отдавна  минали неща, а времето си  летеше....

                         
                               Да, днес се сбогувахме с този човек, който даде частица от себе си, за да сме сега това, което сме в този момент. И, ако сега някой каже : Да, аз съм постигнал това и това в живота си, това до  голяма степен се дължи и на този човек Григор Иванов Йовчев, който даде частица от себе си, за да сме  това, което сме сега.
       
                                

                                Бог да го прости, този наш Учител, да упокои душата му и да прости греховете му волни, или неволни!   Нека да бъде светла неговата памет!

                                                Амин!

Преди седмица си отиде и моята класна ръководителка от основното училище. Много и дължа.

любим учител !

Да е светла паметта на учителя ти!

Помня всички, особено първата учителка и класната в гимназията
За съжаление, отидоха си много млади........

на твоя любим Учител, щом има дори един ученик, който си спомня с признателност и обич за него. И то ученик като теб.
Мир на душата му!

Добре, че си спомняш...
Да почива в мир Учителят ти!...

Те наистина дадоха от себе си много, за да сме сега това, което сме!

мога с чиста съвест да кажа, че всичките учители са ми били любими, след като са ми вдъхнали знания.
От моите родители /Бог да ги прости!/ зная че учителите и свещениците трябва да се уважават, защото са хора на духа.

Всичко си върви по реда. Преди години написах един разказ "Сълза за учителката", който поместих в блога се. Един от коментарите беше за това дали и тя, като учителка в днешно време ще получи след години такова признание? И, какво да кажа - два възможни отговора 1. - Може би и 2. Едва ли... /При сегашното състояние на възпитанието на днешните ученици. Дано да да е номер 1.

да си спомня човек тези личности, които са го изградили в годините.

трябва дя се помнят! Де са строителите на нашите личности, които ни представят пред света. Въпреки, че семейството е първото, което изгражда едно дете, то учителите са тези, които го дооформят, като личност. Жално ми става за отношението на днешните ученици към своите учители. Дано нещата се променят към по-добро! Прекрасни дни ти пожелавам!

СВЕТЛА ПАМЕТ НА ДАСКАЛА Григор Иванов Йовчев,

Бог да го прости и вечна му памет!

Имахме интересни и незабравими спомени с него. :(

Жалко че си отиват такива хора...

Който има спомени за добри люде, е читав... Браво! Бог да прости другаря Йовчев!

време, когато ние бяхме ученици, притеснението от това, че можеш да сгрешиш беше голямо. От тогава ми е останало това чувство да се вълнувам, дали не съм допуснал грешка от трепета да започна нещо ново и какъв ще е финала. Както казах и преди време, тогава да отидеш на училище и да се забавляваш беше немислимо. Забавлението ни беше в извънкласните форви на обучение /кръжоците например/. Все пак, всяко време си има своите характерни особености.
Благодаря на този класен учител, който ни научи на отговорност и воля, за да постигнем поставената цел!
Още веднъж:
Бог да го прости!

Благодаря ти, Васко за коментара! Родопско здраве ти пожелавам!

Това е жестоката истина за живота. Все пак е добре, човек да остави след себе си нещо добро с което ще го запомнят хората.

Учителят си остава учител и след смъртта - докато има поне един благодарен ученик, който да си спомня за него и да пази живи уроците му.
Вечна му памет на твоя класен, Стефане!

А снимката е страхотна - сигурно е от началото на 70-те. Напомни ми за моя бал след осми клас в прическите, тоалетите, аксесоарите, в цялостното излъчване...чак ми се прииска да потърся и себе си сред твоите съученички:)))
Поздрави!

така е. Завършихме осми клас в началото на лятото на 1968-ма година. След този бал направихме и екскурзия - целия клас до Югославия /Сърбия/ и Румъния. Всичко това беше благодарение на този човек. Парите си ги изкарахме, като работихме две седмици на полето и после нашите родители добавиха още по 72 лева на човек. Тези спомени остават във времето и стоплят сърцата ни.
Благодаря ти за посещението и коментар! Хубави зимни празници ти пожелавам!

твои хубави неща , които си правил през годините.
Благодаря !
Панацея

Написах отговор на твоята молба на лични съобщение в блога ти!
Доста късно видях този твой коментар.

Пожелавам ти здраве и късмет!
Очаквам отговор.