Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
25.01.2017 20:03 - Сизифовият труд
Автор: merini Категория: Лични дневници   
Прочетен: 1952 Коментари: 0 Гласове:
2

Последна промяна: 07.02.2017 20:46

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
image

Сизифовият труд

 Хората понякога предпочитат да издигат с голям труд камък по планината, който всеки път мигновено пада надолу, вместо да се замислят, че по пътя на добродетелта нагоре може да изнесат успешно само леките като перце Божествени образи в съзнанието си, защото тежките като камъни човешки усилия и атеистични напъни винаги ще падат надолу поради слабата (и порочна) човешка природа.

/от Красимир и Дияна Мерин/

~:~:~ Личностно Развитие ~:~:~

             Напразни са усилията на любовта заяви Шекспир в началото на своята писателска кариера, а критиците и до днес разсъждават върху смисъла на това послание. Шекспировият възглас резонира идеално с нашите размисли за Сизифовия труд на атеистичната наука да твори блага без Божественото откровение и затова решихме да ви изложим нашата теза за Сизифовия труд в света.

            Изхождайки от Метода Гайд за тълкуване на литературата, ние установихме, че Шекспир идеално разкрива напразните човешки усилия чрез героите в своята първа пиеса Напразните усилия на любовта на героите на Шекспир, които от многото възможности преминават към единствената възможност – невъзможността. В това послание е кодиран трагизмът на човешкия род, който като Сизиф безспирно хитрува в този живот, опитвайки се да избегне покорството си на Божественото Начало на битието и знанието и в крайна сметка разбира, че невъзможността да живее без Божествените Слова има невидимо, но трайно последствие в живота. Логично, същинската част от човешкото съществуване е разбирането на проявленията на Божествения Дух във вътрешния свят на човека.

            Сизиф е митичен герой, известен със своето наказание от боговете да търкаля огромен камък нагоре по стръмен хълм, който падал надолу всеки път когато Сизиф достигнел върха. Историята за този прословут смутител на Боговете на Олимп отдавна е станала нарицателна в културния език на човечеството с фразата сизифов труд за обозначаване на напразно свършена работа. Аналогично, действия, които се наричат сизифовски, са символ на нескончаеми и безсмислени действия.

            Историята е доста заплетена и в нея има прекалено много архетипни образи, които не бихме могли да обхванем в рамките на една статия. Но е важно да посочим някои емблематични съвпадения на този образ с действителни лица и събития от днешно време.   Какво виждат всички в тази история? За болшинството критици и анализатори  Сизиф е дързък измамник, дръзнал да се противопостави на боговете по различни начини, един от които е оковаването на смъртта и нарушаването на нерушимия ред на раждане и смърт, защото смъртните престанали да умират. Правилният анали-з обаче не почива на мне-ния („с мене“ или „с моите ограничени мисли“), а на правилното разчитане на анали-те на божественото откровение в древността (анали – от лат. annalesлетописи, хроники, първите писмени паметници разкриващи историята на античния свят).

            Според правилния анали-з на образа на Сизиф, мирогледът на този герой едва ли е нещо достойно за подражание! Да се подиграеш с началата, с изконните истини, със смъртта и да вършиш светотатства безстрашно и с лекота, подривайки неоспорими истини на битието… Някои с удоволствие пропагандират подобен анали-з, защото той подхожда идеално на собственото им битие и мироглед! Това обаче е мне-ние, а не анали-з, защото е лишено от мирогледа на древните.

            Коментарите върху мита за Сизиф варират от благородство да се помогне на човечеството да просъществува по-дълго време до наказание за смелостта да предаде боговете. Дали обаче всичко това не е оправданието в съвестта на редица български изследователи (и блогъри) за принизяването на откритията на д-р Стефан Гайд единствено до известни така или иначе на всички истини, че траките са българи?

            Мащабните изводи от трудовете на д-р Гайд не се ограничават единствено до факта, че днешните българи са наследници на древните траки. Прабългарите са именно тези древни трако-богари, а славяните (словени) са хората от всички народи, приели Богарското Божествено Слово (виж сборниците „Тракийските Хроники“ и „Хроники на трако-българските царе“). Досега никой учен не беше разгадал кодираните послания в живота, културата и писмеността на траките, още по-малко беше изявил скритите в тях концепции за принципите на Словото, Звуците и Буквите като градивни Блокове на Вселената и Живота.

            Оказа се, че преводът на образните идеограми от тракийското пиктографско писмо е Словото, което може да променя човешкото битие. Това според д-р Гайд е така, защото както словото на думите като цели концепции и образи с отговарящите им йероглифи има сила да сътворява, така и самите звуци и буквите, които отговарят на тях като Всемогъщи творчески сили, съдържат в себе си потенциала да променят съзнанието и битието на всяка реалност във видимия и невидимия свят!

            Освен това, сред най-значимите открития на д-р Стефан Гайд е формирането на изследователски метод за научна работа – Метода Гайд, който почива на разбирането на Свещения език на трако-богарите. Как е възможно някой да стигне до същите изводи и да си присвоява научни тези без позоваване на принципите, използвани от този инструментариум? Как е разбрал смисъла на божествените Слово и Букви, които според древни документи са помагали на посветените оракули в Тракия да контролират видимия (материален) и невидимия (духовен) свят? Как са успели да преведат концепциите в идеограмите от тракийските руни без да са станали обиталища на образното архетипно съдържание, достигнало до нас чрез превода на д-р Стефан Гайд на тракийското пиктографско писмо?

            Нима е възможно да се раздели духът и душата на човек от неговото тяло? Как тогава днес някои си присвояват научни изводи и постулират преводи на тракийски думи и текстове без да разбират свещената връзка на вплетените в думите (пиктограми) философско-богословски концепции? Това много прилича на делата на модерния човек, който се опитва да се предпази по всякакви начини от натиска на събитията в света, да опази здравето си и да съхрани психиката си, но впоследствие върви все повече към деградация, защото не се променя духовно чрез образите, начертани от йероглифните Слова на траките. Защо?

            Мнозина днес вярват, че чрез различни духовни практики и знания ще постигнат желаното освобождение и просветление, за да контролират живота си, но техните усилия са на Сизифовци – деятелни човеколюбци (и бунтари), които не се противопоставят на атеистичното статукво, а в желанието си да се изтъкнат (себе-изявят) като Начала, крадат тайните на Битието, декодирани от д-р Стефан Гайд и остават осъдени вечно да вършат безсмислени и напразни усилия да избутат тежкия камък на своето упорство до върха на гордостта си.

             Нека не забравяме, че всички изследователи са единодушни, че митът за наказанието на Сизиф (ако и да се причислява към гръцката митология) е основан на тракийските вярвания по един безспорен факт – в класическите гръцки представи не съществува живот след смъртта, в който мъртвите могат да бъдат наказвани или награждавани, а Сизиф – въпреки богатото си житие, е най-често изобразяван именно чрез наказанието си (търкалящ камък нагоре) заедно с други съгрешили митични герои. Да не забравяме, че емблемата на философията на екзистенциализма – Албер Камю, сравнява човешкия живот именно с наказанието на Сизиф и неговото постоянно връщане в началната изходна точка, което според Камю доказва абсурдността на човешкия живот.

            Е, няма как да не се съгласим с това – човешкият живот има духовен смисъл, но за жалост мнозина откриват начин да го преживеят единствено в бунта към установените истини. Каузите или отстояваните духовни позиции са маловажни, единствено отстояването на страстна и съзнателна ангажираност към политическите настроения на съвремието са от значение. Живот без Бог и духовност, без морални каузи и задължения, живот според собствените желания и умозрения! Сизифов труд!

            Случайно ли е тогава, че подобно Слово има силата да подбужда към определен вид действия? Словото, породено от ума на Сизиф, изгражда определен тип духовен образ и се запечатва в духовния геном на човечеството. Единствено познаването на Божествените Слова (кодираните пиктограми на Свещения Тракийски Език) може да развърже човешкия език за невидимото архетипно значение на всичко, което ни заобикаля, което на свой ред ще кодира речта ни с други Слова (мисли, действия, желания), които ще рисуват други образи и ще изписват във видимия свят, в който живеем и в невидимия свят на нашето Съзнание човешки истории, неподвластни на Сизифовия труд.

            Какво да кажем в заключение? Сизифовите (физически) усилия имат своя невидим образ – те са иронично отричане от Съдбата на хора с лукава мисъл, решили, че могат винаги да излъжат боговете и да избегнат наказание. Но това е до един определен момент. А след това?


~:~:~   Тематични Раздели   ~:~:~

:: Древните Траки ::
::
Личностно Развитие ::
::
Родолюбие ::
::
 Истински Истории ::

~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~

::: Последвайте ни в клуба Родова Памет на facebook.com/groups/rodovapamet/ и на страницата на Блога на Мерин на facebook.com/meriniblog/, за да следите нашите анализи и коментари според разбирането ни за стойностните неща в животa. ::: 

~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~




Гласувай:
2


Вълнообразно


Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: merini
Категория: Лични дневници
Прочетен: 542565
Постинги: 211
Коментари: 52
Гласове: 250