Постинг
26.05.2013 18:45 -
СПЕЦИАЛНОТО ВРЕМЕ
Автор: mrazekoff
Категория: Лични дневници
Прочетен: 22826 Коментари: 32 Гласове:
Последна промяна: 26.05.2013 19:08
Прочетен: 22826 Коментари: 32 Гласове:
28
Последна промяна: 26.05.2013 19:08
Всеки от нас си има своето "специално време". Това е времето, когато човек се чувства като цвете огряно от слънцето, цвете, което с всеки изминат ден расте и разцъфтява.
Това време са детските и ученическите години.
Всеки един от нас носи в себе си спомените за тези отдавна отминали времена.
Някои спомени остават в съзнанието ни за цял живот, а други бързо избледняват.
Спомените, които остават са запечатани в снимки от далечните времена. От образите предобиваме представи за това, което сме били, за развитието ни през годините и ние от дистанцията на времето гледайки тези бледи образи се връщаме назад, разравяме закърнялата си памет и с умиление разглеждаме пожълтелите хартийки.....
Ето го и моето "специално време" запечатано в албум от първи до осми клас:
Началото беше в 1959 година, когато бях в детската градина. Тогава за първи път се озовах в някакво "общество" от себеподобни и трябваше да се адаптирам в обстановката. В началото ми беше трудно, пък имаше и изисквания за учене, покрай игрите в забавачницата ..... Не ми беше особено приятно, когато трябваше да се смята с ябълки и да се брои до десет ....
Знаменития Първи клас!!!!! За мене той е най-специалния, защото остави своя отпечатък в съзнанието ми за цял живот. Предполагам, че никой от моите съученици не си спомня този факт, за който ще ви разкажа: Първия учебен ден в първи клас. Ние сме първия випуск на учителката си. Времето - строго - постсталинистко... След като бяхме наредени на чиновете в красната си стая в която цареше абсолютна тишина нашата класна отиде до дъската и с тебешир начерта една вертикална черта в нейния център. Заповяда ни да си хванем ръцете отзат на кръста и погледа ни да бъде в тази тебеширена линия.
Ние като омагьосани, не, като зомбирани гледахме чертата, в стаята беше тихо и цялото ни внимание беше насочени към думите на нашата учителка. Ето на тази снимка от втори клас се вижда резултата от тази "дресировка"....:)
Тази "дресировка" ме научи да внимавам в това, което се говори и да се вниква в най-дребните детайли. Тази "дресировка" ми помогна да завърша средното си образование без да чета уроци, а да ги научавам още при тяхното преподаване. Тази "дресировка" ми даде възможност да убеждавам учителите си, че съм учил уроците си вкъщи, повтаряйки техните думи. Тази "дресировка" ми даде възможност през всичките си години да вниквам в казаното и да отсявам най-важното....
Едно огромно БЛАГОДАРЯ, на моято учителка - Веска Петкова за този безценен урок!!!!
Годините бързо се въртяха една след друга. В трети клас при нас докараха една "ученичка" на годините на нашата учителка. Тази наша съученичка беше една атракция. Казваше се Вълкана и беше от цигански произход. Остана при нас две години и след това отидоха нанякъде. Помня, че при тази снимка фотографът направи някаква смешка и ние се ухилихме на фона на яркото слънце, което светеше в очите ни. Правилника изискваше да носим униформи от първи до четвърти клас. Момичетата бяха бели манти, а ние с рубашки. На вратовете на всички имаше сине, а след това червени връзки ....
До четвърти клас бяхме в полувоенен режим, а това ни даде много по отношение на дисциплината в час и в обществото като цяло.
Долните две снимки са от една първомайска манифестация в родното ми село от 1964 година, когато бях в четвърти клас. Бяхме облечени в национални костюми на различни "братски" народи. По-голяма част от момчетата бяха в български национални костюми, само аз бях облечен като руснак :) Дори ми повериха да нося лозунга "Вечна Дружба" от едната страна, а от другата едно момче с българска носия.
Един наш съученик - малко по-дребен и черничък беше направен на негър. При момичетата имаше и "виетнамки" и "българки" и две "рускинчета"
Накрая, както винаги тази манифестация завърши в парка, където си направихме обща снимка.
Пети клас беше вече нещо съвсем различно от познатото ни до сега. Нов класен ръководител - Григор Йовчев - строг, но справедлив, както се казваше в една реплика от филма "Опасен чар". В пети клас имахме нови ученици и един от тях в впоследствие стана известния бизнесмен Красимир Узунов...
Така безгрижно минаваха годините, а ние искахме да завършим училище и да станем големи... Уви, това време дойде, но се изгуби романтиката от детството, притеснението от това да бъдеш вдигнат на дъската, да ти бъде дадено класно, или контролно, да имаш домашна работа...
Седми клас вече ни оформи като личности - всяка със своя характер, всяка със своите черти - добри и не до там добри...
Най-интересно беше в осми клас. Оказа се, че ние бяхме един от най-задружните класове. При завършването на основното си образование по инициатива на класния ни ръководител Григор Йовчев дните си по селскостопанска практика заработихме в пълен работен ден на полето, изкарахме пари, а нашите родители добавиха още, за да си направим една прекрасна петдневна екскурзия до Югославия и Румъния.
В края на осми клас направихме и абитуриентски бал послучай завършването на основното си образование. Тази снимка е направена в централното фото на Русе, малко преди да заминем да празнуваме в хотел-ресторант Липник на Текето (много отдавна този красив хотел-ресторант не съществува).
Всеки един от нас носи в паметта си много случки - хубави и не до там хубави. Аз мога да разказвам интересни случки от тези детски, ученически безгрижни години. Пред другата седмица ни предстои събиране. Ще си спомним старите времена.
Именно по този повод пускам този специален пост, за да отбележа накратко хронологията на това специално за нас време.
Ето така бях в началото - на снимката от детската градина :)
Това, пък е снимката при завършването на осми клас, в навечерието на малкия абитуриентски бал.
Годините неумолимо следват своя път! Времето сякаш лети! Остават само тези чернобели пожълтели от годините книжки, наречени снимки.
Само те ни припомнят отминалото - специално време.
Всеки един от нас носи в себе си това време.
Всеки може да разказва до безкрай случки от тези вълшебни години.
Аз ви разказах за моето специално време - може да ни ви е било интересно, но сега може би е специалното време на вашите деца, или внуци, радвайте се с тях, изживейте с тях това време, за да могат и те след време да си спомнят с носталгия и благодарност за тези безгрижни детски ученически години!
Началото беше в 1959 година, когато бях в детската градина. Тогава за първи път се озовах в някакво "общество" от себеподобни и трябваше да се адаптирам в обстановката. В началото ми беше трудно, пък имаше и изисквания за учене, покрай игрите в забавачницата ..... Не ми беше особено приятно, когато трябваше да се смята с ябълки и да се брои до десет ....
Знаменития Първи клас!!!!! За мене той е най-специалния, защото остави своя отпечатък в съзнанието ми за цял живот. Предполагам, че никой от моите съученици не си спомня този факт, за който ще ви разкажа: Първия учебен ден в първи клас. Ние сме първия випуск на учителката си. Времето - строго - постсталинистко... След като бяхме наредени на чиновете в красната си стая в която цареше абсолютна тишина нашата класна отиде до дъската и с тебешир начерта една вертикална черта в нейния център. Заповяда ни да си хванем ръцете отзат на кръста и погледа ни да бъде в тази тебеширена линия.
Ние като омагьосани, не, като зомбирани гледахме чертата, в стаята беше тихо и цялото ни внимание беше насочени към думите на нашата учителка. Ето на тази снимка от втори клас се вижда резултата от тази "дресировка"....:)
Тази "дресировка" ме научи да внимавам в това, което се говори и да се вниква в най-дребните детайли. Тази "дресировка" ми помогна да завърша средното си образование без да чета уроци, а да ги научавам още при тяхното преподаване. Тази "дресировка" ми даде възможност да убеждавам учителите си, че съм учил уроците си вкъщи, повтаряйки техните думи. Тази "дресировка" ми даде възможност през всичките си години да вниквам в казаното и да отсявам най-важното....
Едно огромно БЛАГОДАРЯ, на моято учителка - Веска Петкова за този безценен урок!!!!
Годините бързо се въртяха една след друга. В трети клас при нас докараха една "ученичка" на годините на нашата учителка. Тази наша съученичка беше една атракция. Казваше се Вълкана и беше от цигански произход. Остана при нас две години и след това отидоха нанякъде. Помня, че при тази снимка фотографът направи някаква смешка и ние се ухилихме на фона на яркото слънце, което светеше в очите ни. Правилника изискваше да носим униформи от първи до четвърти клас. Момичетата бяха бели манти, а ние с рубашки. На вратовете на всички имаше сине, а след това червени връзки ....
До четвърти клас бяхме в полувоенен режим, а това ни даде много по отношение на дисциплината в час и в обществото като цяло.
Долните две снимки са от една първомайска манифестация в родното ми село от 1964 година, когато бях в четвърти клас. Бяхме облечени в национални костюми на различни "братски" народи. По-голяма част от момчетата бяха в български национални костюми, само аз бях облечен като руснак :) Дори ми повериха да нося лозунга "Вечна Дружба" от едната страна, а от другата едно момче с българска носия.
Един наш съученик - малко по-дребен и черничък беше направен на негър. При момичетата имаше и "виетнамки" и "българки" и две "рускинчета"
Накрая, както винаги тази манифестация завърши в парка, където си направихме обща снимка.
Пети клас беше вече нещо съвсем различно от познатото ни до сега. Нов класен ръководител - Григор Йовчев - строг, но справедлив, както се казваше в една реплика от филма "Опасен чар". В пети клас имахме нови ученици и един от тях в впоследствие стана известния бизнесмен Красимир Узунов...
Така безгрижно минаваха годините, а ние искахме да завършим училище и да станем големи... Уви, това време дойде, но се изгуби романтиката от детството, притеснението от това да бъдеш вдигнат на дъската, да ти бъде дадено класно, или контролно, да имаш домашна работа...
Седми клас вече ни оформи като личности - всяка със своя характер, всяка със своите черти - добри и не до там добри...
Най-интересно беше в осми клас. Оказа се, че ние бяхме един от най-задружните класове. При завършването на основното си образование по инициатива на класния ни ръководител Григор Йовчев дните си по селскостопанска практика заработихме в пълен работен ден на полето, изкарахме пари, а нашите родители добавиха още, за да си направим една прекрасна петдневна екскурзия до Югославия и Румъния.
В края на осми клас направихме и абитуриентски бал послучай завършването на основното си образование. Тази снимка е направена в централното фото на Русе, малко преди да заминем да празнуваме в хотел-ресторант Липник на Текето (много отдавна този красив хотел-ресторант не съществува).
Всеки един от нас носи в паметта си много случки - хубави и не до там хубави. Аз мога да разказвам интересни случки от тези детски, ученически безгрижни години. Пред другата седмица ни предстои събиране. Ще си спомним старите времена.
Именно по този повод пускам този специален пост, за да отбележа накратко хронологията на това специално за нас време.
Ето така бях в началото - на снимката от детската градина :)
Това, пък е снимката при завършването на осми клас, в навечерието на малкия абитуриентски бал.
Годините неумолимо следват своя път! Времето сякаш лети! Остават само тези чернобели пожълтели от годините книжки, наречени снимки.
Само те ни припомнят отминалото - специално време.
Всеки един от нас носи в себе си това време.
Всеки може да разказва до безкрай случки от тези вълшебни години.
Аз ви разказах за моето специално време - може да ни ви е било интересно, но сега може би е специалното време на вашите деца, или внуци, радвайте се с тях, изживейте с тях това време, за да могат и те след време да си спомнят с носталгия и благодарност за тези безгрижни детски ученически години!
ИСТОРИЯТА НА МОЕТО И ВАШЕТО ПОРОБВАНЕ
Пренасянето е завършено.
Бивш швейцарски разузнавач: Европа е в п...
Пренасянето е завършено.
Бивш швейцарски разузнавач: Европа е в п...
за интересния постинг с ретро-снимки!... И аз имам подобни...
Жив и здрав да си!
цитирайЖив и здрав да си!
mt46 написа:
за интересния постинг с ретро-снимки!... И аз имам подобни...
Жив и здрав да си!
Жив и здрав да си!
за посещението и коментара!
Този път постинга ми стана много лош. Не се оцвети текста в един цвят и това ме разстрои. Открих и някои грешки в него. Ще трябва да ги поправя....
Хубави майски дни ти пожелавам!!!!
3.
marrta -
на мен ми беше много интересно, не се тревожи за техническите неудачи...важното е, че
26.05.2013 20:14
26.05.2013 20:14
детството ти намига от тези трогателни черно-бели снимки и ми припомни -
Не позволявайте да ви унищожат детството!
Погледнете повечето хора: те се освобождават от своето детство като от старата си шапка. Забравят го като телефонен номер, който вече не важи. За тях животът има вид на безкраен салам, който те постоянно изяждат, и това, което са изяли, вече не съществува.
Е.К.
цитирайНе позволявайте да ви унищожат детството!
Погледнете повечето хора: те се освобождават от своето детство като от старата си шапка. Забравят го като телефонен номер, който вече не важи. За тях животът има вид на безкраен салам, който те постоянно изяждат, и това, което са изяли, вече не съществува.
Е.К.
marrta написа:
детството ти намига от тези трогателни черно-бели снимки и ми припомни -
Не позволявайте да ви унищожат детството!
Погледнете повечето хора: те се освобождават от своето детство като от старата си шапка. Забравят го като телефонен номер, който вече не важи. За тях животът има вид на безкраен салам, който те постоянно изяждат, и това, което са изяли, вече не съществува.
Е.К.
Не позволявайте да ви унищожат детството!
Погледнете повечето хора: те се освобождават от своето детство като от старата си шапка. Забравят го като телефонен номер, който вече не важи. За тях животът има вид на безкраен салам, който те постоянно изяждат, и това, което са изяли, вече не съществува.
Е.К.
няма да се освободя от детството си, защото то ми е много ценно и богато на случки и уроци. Лошото при мен е, че продължавам в мислите си да се чувствам като един млад човек, като едно дете е се вълнувам много повече от обикновенните незначителните неща в нашия живот.
Прекрасен месец май ти пожелавам!!!!
до предстоящата среща - цял един живот! Специален поздрав! ;)
цитирайИ аз като теб си пазя снимките от детските и ученическите години, които винаги ме зареждат с много позитивизъм, когато ги погледна. Интересно ми бе да погледна твоята ретроспекция като снимки и спомени. Поздрави за хубавия постинг.
цитирайelizabethany написа:
до предстоящата среща - цял един живот! Специален поздрав! ;)
времето променя всичко - от малките детски физиономии до сегашните ни образи. За съжаление нищо не е в наша полза. Човек винаги губи в борвата си срещу времето...
Самия факт, че ще се видим след много години предполага едно любопитство, а именно колко от нас са си останали със същото мислене и колко са се променили до неузнаваемост.
Все пак се чудя дали да не пусна и един пост за срещата и да покажа разликата на хората през годините, или това ще бъде един вид мазохизъм към нашите поостарели физиономии.
Благодаря, за хубавите думи!
kasnaprolet9999 написа:
И аз като теб си пазя снимките от детските и ученическите години, които винаги ме зареждат с много позитивизъм, когато ги погледна. Интересно ми бе да погледна твоята ретроспекция като снимки и спомени. Поздрави за хубавия постинг.
за хубавите думи.
Наистина това време е специално и е много добре човек да се връща незад във времето, да възстанови спомените си и да си даде сметка до къде е стигнал - какво е спечелил в живота си (нямам предвид пари и имоти) и какво е пропилял.
За съжаление при мен пропиляването е в огромни мащаби, но това е повод на друг разговор....
Пожелавам ти една прекрасна късна пролет !!!!
Докоснах се до твоето с умиление...Поздрави!!
цитирайДобро да е утрото Ви,
Благодаря Ви, за чудесната тема!
Спомените събуждат интерес и сближават с внуците, че и ние сме били малки.
Като Вас и аз се връщам към началото, което бих повторил и не съжалявам, за трудностите, които ми дадоха шанс, да чувам -"дядо" от 4-и внуци.
Приятна и успешна седмица!
С Уважение, дядо Кольо.
цитирайБлагодаря Ви, за чудесната тема!
Спомените събуждат интерес и сближават с внуците, че и ние сме били малки.
Като Вас и аз се връщам към началото, което бих повторил и не съжалявам, за трудностите, които ми дадоха шанс, да чувам -"дядо" от 4-и внуци.
Приятна и успешна седмица!
С Уважение, дядо Кольо.
tota написа:
Докоснах се до твоето с умиление...Поздрави!!
за посещението и коментара!
Красива късна пролет ти пожелавам!!!!
diadokolio написа:
Добро да е утрото Ви,
Благодаря Ви, за чудесната тема!
Спомените събуждат интерес и сближават с внуците, че и ние сме били малки.
Като Вас и аз се връщам към началото, което бих повторил и не съжалявам, за трудностите, които ми дадоха шанс, да чувам -"дядо" от 4-и внуци.
Приятна и успешна седмица!
С Уважение, дядо Кольо.
Благодаря Ви, за чудесната тема!
Спомените събуждат интерес и сближават с внуците, че и ние сме били малки.
Като Вас и аз се връщам към началото, което бих повторил и не съжалявам, за трудностите, които ми дадоха шанс, да чувам -"дядо" от 4-и внуци.
Приятна и успешна седмица!
С Уважение, дядо Кольо.
на моя постинг от минало време.
Радвам се че съм доставил удоволствие на тези, които са го прочели.
Аз мога да направя и анализ за моя по-нататъшен път през времето, но това ще е безинтересно за разлика от това вълшебно детско време, което съм нарекъл "СПЕЦИАЛНО".
С пожелание за красиво и спокойно майско време!
Детство - така далечно и винаги надничащо от сърцата и очите. Никога не изчезва. И това с цветята и топлите слънчеви лъчи... Не знам. Никак не е лесно и безболезнено да се расте.
Впрочем - не намирам особена разлика в снимкита на първолака и Майстора. Само дето единият има мустаци, но сигурно по ония времена не са били на мода :))) Хехехе, размисли ме и ме зарадва с този постинг.
Прекрасно лято ти пожелавам***
цитирайВпрочем - не намирам особена разлика в снимкита на първолака и Майстора. Само дето единият има мустаци, но сигурно по ония времена не са били на мода :))) Хехехе, размисли ме и ме зарадва с този постинг.
Прекрасно лято ти пожелавам***
14.
gogi6666 -
Ще бъде много интересна среща. Дали сте се виждали с всички през времето?
27.05.2013 09:18
27.05.2013 09:18
Пожелавам много нови срещи и спомени, за които да разказваш така увлекателно и затрогващо! :)
цитирайtili написа:
Детство - така далечно и винаги надничащо от сърцата и очите. Никога не изчезва. И това с цветята и топлите слънчеви лъчи... Не знам. Никак не е лесно и безболезнено да се расте.
Впрочем - не намирам особена разлика в снимкита на първолака и Майстора. Само дето единият има мустаци, но сигурно по ония времена не са били на мода :))) Хехехе, размисли ме и ме зарадва с този постинг.
Прекрасно лято ти пожелавам***
Впрочем - не намирам особена разлика в снимкита на първолака и Майстора. Само дето единият има мустаци, но сигурно по ония времена не са били на мода :))) Хехехе, размисли ме и ме зарадва с този постинг.
Прекрасно лято ти пожелавам***
мисли си написала в коментара си.
Всеки носи в сърцето си това "специално" време - времето на своето детство.
Тази сутрин научих, че е починала една жена творец - режисьор на детски филми - Иванка Гръбчева.
Бог да я прости!
Ние сме се учили от нейните филми за деца и сме се възхищали от героите им.
Може би моя пост да се окаже едно отдаване на памет на тези творци, които са работили в тази сфера и са допринесли за нашето възпитание и израстване в обществото.
Може много да се говори и пише на тази тема.
За мене е важно, че можах да се върна години назад в детството си, да го споделя с вас и да ви накарам да си спомните за прекрасните си детски години.
Всеки от вас - сам за себе си може да се върне назадр да преживее това време и да черпи с пълни шепи от това незаменимо богатство, защото по-важното е в душата си човек да си остане дете, да носи детското до последния си миг.
Благодаря ти, Лили - Прекрасна късна пролетт ти пожелавам!!!!
gogi6666 написа:
Пожелавам много нови срещи и спомени, за които да разказваш така увлекателно и затрогващо! :)
за хубавите думи, които си написал в коментара си!
Винаги е приятно, когато се връщаш в детството си и след това си дадеш сметка докъде си стигнал.
Понякога се замисляш дали не вървиш по грешния път, но както се казва - времето не се връща назад - продължаваме!
Пожелавам ти красив месец май и добро пролетно настроение!!!!
Хубаво е да се гмурнеш в морето от спомени, нали :)
цитирайsparotok написа:
Хубаво е да се гмурнеш в морето от спомени, нали :)
Понякога е хубаво човек да се върне назад, да се замисли над това, което е бил и какво е постигнал.
Сякаш, че изплуват пред очите ми като от някакъв сън....
Благодаря ти, за посещението и коментара!
Пожелавам ти спорна и спокойна пролет!!!!
и на най-цветните спомени. Сигурното е, че никога няма да бъде забравено, защото е времето на нашите мечти и на нашето израстване. Приятно ми бе да се потопя в милите спомени от детството. Усмихната седмица!
цитирай...Миналото винаги носи романтичен привкус...Затова връщането назад е приятно...
Тези снимки (както и моите, разбира се) с като фосили в историята...Някой, някъде, някога ще извади тези "документи на времето" и ако не го разбере, то със сигурност ще усети тръпката от нечия младост...
Хубави дни...
Предтои ни дълго пътуване назад...
цитирайТези снимки (както и моите, разбира се) с като фосили в историята...Някой, някъде, някога ще извади тези "документи на времето" и ако не го разбере, то със сигурност ще усети тръпката от нечия младост...
Хубави дни...
Предтои ни дълго пътуване назад...
Потопи ме в твоите детски спомени.
Спомням си и аз първия учебен ден и първата ми учителка.
За нея си спомням винаги с благодарност и обич.
За мен тя беше най-прекрасната другарка в цялото училище!
Спомням си за нея като за майка.
Все още помня съучениците си по трите имена и номера в училище /е, не всички, но повечето/.
Развълнува ме твоят постинг!
Нека си спомним с обич и признателност за нашите учители!
На теб благодаря отново!
цитирайСпомням си и аз първия учебен ден и първата ми учителка.
За нея си спомням винаги с благодарност и обич.
За мен тя беше най-прекрасната другарка в цялото училище!
Спомням си за нея като за майка.
Все още помня съучениците си по трите имена и номера в училище /е, не всички, но повечето/.
Развълнува ме твоят постинг!
Нека си спомним с обич и признателност за нашите учители!
На теб благодаря отново!
makont написа:
и на най-цветните спомени. Сигурното е, че никога няма да бъде забравено, защото е времето на нашите мечти и на нашето израстване. Приятно ми бе да се потопя в милите спомени от детството. Усмихната седмица!
постинг, но чаках да бъде юбилеен с номер 100!!!!
Има много спомени които чакат да бъдат разказани. Една от друга по-интересни, но не ми се иска да занимавам хората с моите случки. За мен е удоволствие, че можах да ви върна назад във времето - всеки сам за себе си да усети това специално време :)
Пожелавам ти успешна седмица!!!!
andromen написа:
...Миналото винаги носи романтичен привкус...Затова връщането назад е приятно...
Тези снимки (както и моите, разбира се) с като фосили в историята...Някой, някъде, някога ще извади тези "документи на времето" и ако не го разбере, то със сигурност ще усети тръпката от нечия младост...
Хубави дни...
Предтои ни дълго пътуване назад...
Тези снимки (както и моите, разбира се) с като фосили в историята...Някой, някъде, някога ще извади тези "документи на времето" и ако не го разбере, то със сигурност ще усети тръпката от нечия младост...
Хубави дни...
Предтои ни дълго пътуване назад...
си спомняме с удоволствие за детството.
Иска ни се да се върнем отново в тези години, но с ума, който го имаме сега, за да изживеем едни прекрасни времена....
Иска ни се, но това е невъзможно, затова с умиление гледаме чернобелите снимки и в главите ни бушуват много, много спомени.
Пожелавам ти нова успешна седмица!
katan написа:
Потопи ме в твоите детски спомени.
Спомням си и аз първия учебен ден и първата ми учителка.
За нея си спомням винаги с благодарност и обич.
За мен тя беше най-прекрасната другарка в цялото училище!
Спомням си за нея като за майка.
Все още помня съучениците си по трите имена и номера в училище /е, не всички, но повечето/.
Развълнува ме твоят постинг!
Нека си спомним с обич и признателност за нашите учители!
На теб благодаря отново!
Спомням си и аз първия учебен ден и първата ми учителка.
За нея си спомням винаги с благодарност и обич.
За мен тя беше най-прекрасната другарка в цялото училище!
Спомням си за нея като за майка.
Все още помня съучениците си по трите имена и номера в училище /е, не всички, но повечето/.
Развълнува ме твоят постинг!
Нека си спомним с обич и признателност за нашите учители!
На теб благодаря отново!
детски спомени. Всеки има своите истини и живее с тях.
Когато бяхме ученици много не бяхме благоразположени към нашите учители.
С времето си променихме отношението, но мога да кажа, че в тези детски години имаше и наказания и шамари и страх от преподавателите.
Имахме и забранени неща в ученическия живот, имахме вечерен час, имахме униформи, които бяхме задължени да носим.
Мога да говоря за тези времена с часове.
Хубавото, което ми повлия беше, че от многото забрани и изисквания у мен се появи чувството за ред и отговорност.
Вярно наложени в началото насила, но после това ми стана навик и сега съм благодарен от наученото в тези невинни детски години.
Благодаря ти, за посещението и коментара!
Пожелавам ти светли и успешни майски дни, красиво и усмихнато лято след това!
Чудесна идея... Поздрави и от мен, приятелю!
цитирайveninski написа:
Чудесна идея... Поздрави и от мен, приятелю!
за посещението и хубавите думи!
Радвам се, много приятели са оценили това мое връщане назад в детските години!
Пожелавам ти красиви пролет и лято сред прекрасните Родопи!
Много ми хареса Стефко. Поздравявам те!
цитирайtanelia написа:
Много ми хареса Стефко. Поздравявам те!
Не стана както ми се искаше. Текста излезе в различни цветове, а аз така и не можах да го оправя. Не знак каква е причината.
Важното е, че идеята остана.
Пожелавам ти много усмивки и добро настроение в тези прекрасни дни!!!!
Много вълнуващ постинг!
Поздрави, приятелю!
цитирайПоздрави, приятелю!
erato7 написа:
Много вълнуващ постинг!
Поздрави, приятелю!
Поздрави, приятелю!
за посещението и коментара!
Пожелавам ти усмихнати пролетнолетни дни!
Обичам да ми разказват за отминали времена и съкровени спомени, Мrazekoff! Знаеш ли, тъкмо смятах да те попитам, кое от всичките дечица си, тъй като вече си бях набелязала едно и исках да видя дали съм те познала. В последствие видях, че си показал лична снимка. А аз разгледах всяко едно от тях:)) Поздрави! Достави ми огромно удоволствие да разгледам снимките от твоето време и да прочета написаното с умиление от теб!
цитирайckarlet написа:
Обичам да ми разказват за отминали времена и съкровени спомени, Мrazekoff! Знаеш ли, тъкмо смятах да те попитам, кое от всичките дечица си, тъй като вече си бях набелязала едно и исках да видя дали съм те познала. В последствие видях, че си показал лична снимка. А аз разгледах всяко едно от тях:)) Поздрави! Достави ми огромно удоволствие да разгледам снимките от твоето време и да прочета написаното с умиление от теб!
връщам назад в годините и да разказавам истории за тези времена. Знам и много истории от други хора. Тези истории са доста интересни, но винаги съм се въздържал да ги публикувам, въпреки, че мога да пиша уврекателно.
Винаги съм си мислел, че няма да са интересни за аудиторията и това ме е спирало.
Благодаря ти, за посещението и хубавите думи написани по мой адрес!
Пожелавам ти усмихнати юнски дни!!!!
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.