Колко бързо лети времето!
 
Сякаш вчера си честитихме новата година, надявахме се да дойде по-скоро  пролетта,  да цъфнат цветята , да запеят птичките и да долетят щъркелите...

Долетяха!
Излюпиха се малки пиленца, порастнаха и .....


Безгрижното лятно утро просветли небето, а всичко долу още дремеше...

 




Рехавите облаци танцуваха своите танци  високо в небето...




Малкото щъркелче посрещна изгрева на високия покрив...




Дойде и другото пиленце...










Облаците  изглеждаха приказно красиви, като нарисувани от  ренесансов майстор....





Птиците не се интересуваха от нищо - те си оправяха сутрешния тоалет...




Станаха три - трите малки пиленца - вече  порастнали и готови....





готови за далечен полет...





А, тя е някъде  там - далечната страна към която трябва да отлетят...

                                  

 
Никога досега не  са я  виждали, но тя  по някакви тайни пътища ги зовеше...

Те ще отлетят - там на топло!
 
Тя не е тяхната Родина, но  трябва да отидат, за да  се завърнат отново тук  отново, да създадат ново - свое поколение...

 И така от години и векове великият път във Времето и ние всички пътуващи през него....
 

Имаше една легенда, според която когато преминат в южните старани щъркелите се превръщат в хора, а завръщайки се отново напролет приемат пак облика си на птици...

но истината е, че тези птици са си заслужили нашето уважение и нашето възхищение. Не познавам човек, който да не е добронамерен към тях.
Все пак има и изключения, описани и в нашата литература "Нане Стоичковата върба" от Елин Пелин...
Хубави летни дни ти пожелавам!!!!

Наистина хората ги обичат-по пътя от морето към София преди няколко дни на една поляна видях поне 15-20. Мили и сладки душички :)

тези красивии птици. Има нещо величествено в тях. Дори и шумът, който ги съпровожда при полета подсказва, че пред нас стои едно впечатляващо същество.
Отделен е въпроса за въздействието му върху съзнанието на хората и традициите, които имаме в нашата народопсихология.
Красиви и усмихнати дни от лятото ти пожелавам!!!!

Според легендите щъркелът бил толкова обичан от Бога, че има даже поговорка - понякога сам Бог свива гнездото му. Затова е радостно да се види как щъркели вият гнезда високо по църковни камбанарии и високи дървета, приема се за добър знак. В наше време се знае, че щъркелите гнездят само на места с чист въздух и съхранена природа.
Красив изгрев си запечатал, приятелю, отначало помислих, че е залез, та се върнах отново горе, в обяснението.
Така е с градските чеда - не различават изгрев от залез.)
А ти хвърли ли си мартеничката чак когато видя първия щъркел?
:)))

имаше 8 гнезда в село, а около нас бяха 4...
Сега е останало само едно :(
На цъквата ни никога не е имало щъркели, но пред нея и сега стои единственото гнездо.
Щом като в ранна пролет видя щъркели до десетата минута мартеницата ми е вече на дървото:) За съжаление от нас не се вижда гнездото. необходимо е да се разходя за 4-5 минути и съм при него.
Благодаря ти, за посощението и за коментара.
Красиво и усмихнато лято ти пожелавам!!!!

Щом щърковците идват при нас, да създадат дом и отгледат деца, значи не всичко е загубено. :))

Много силен постинг!
Да, като да беше вчера, когато очаквахме с надежда Новата година, пролетта, лятото ...
А лятото - ей го: и то се изтъркулило като гледам твоите пораснали и готови за път щъркелчета.
Стана ми тъжно от последните ти думи в постинга.
Сетих се за разказа на Ангел Каралийчев "Майчина сълза" /защо ли? - твоите щъркелчета са толкова силни и здрави/.
Може би ме натъжи, че и това лято си отива с щъркелите, но пък се сещам за Н.Йорданов и неговата "вяра във щъркели" ...
За много неща ме подсеща хубавият ти постинг, но спирам, защото се познавам:) - толкова много асоциации и спомени събуди в мен.
Поздрави, приятелю!

Много хубав етюд си направил. В един момент се сетих, че и много наши емигранти са като щъркелите. отиват някъде другаде да преживеят и пак се връщат за да свият домашно огнище. За разлика от щъркелите, много хора ги обвиняват в какво ли не, а и те са душици, които имат нужда от глътка въздух.

"Аист на крыше - мир на земле!":) - така се пее в тази песничка:
http://www.youtube.com/watch?v=MnPj4pHpLZ8

Поздрави и от мен, приятелю!

но са намалели драстично в сравнение с миналите години. Все пак е добре е да ги има, да идват и да им се радваме.
Благодаря, за посещението и коментара.
Красиво и усмихнато лято пожелавам!!!!

летния изгрем на червеникавата къща да видиш щъркелите на фона на синьото небе.
Впечатлих се, бързо се върнах да си взема фотоапарата и да запечатам този миг.
Що се отнася до темата на етюда - тя сама се появи...
Вярно, че е малко носталгична, но пък докосва сърцето и ни дава теми за размисъл.
Благодаря ти Катя!
Спокойно и слънчево лято ти пожелавам!!!!

да ги оприличим на всичко, да им дадем имена и роли, да ги направим положителни и отрицателни герои в нашите разкази, но вглеждайки се в тях отблизо, виждаме, че и те и ние и всичко друго може да наречем с две думи - Чеда Божии...
Важното е да виждаве красивото, да го търсим и да го откриваме, да му се радваме и да го показваме, защото Красотата ни прави по мъдри, предизвиква в нас човещината и ни възпитава...
Щастливо и ароматно лято ти пожелавам сред красивата природа!!!!

за този случай:)
Разбира се, че се впечатлих от гледката и поисках да го отразя, като гледка...
В песента е предадено много по-поетично, докато при мен е само един етюд - един щрих от летния пейзаж...
Благодаря, за посещението и коментара!
Безгрижно лято ти пожелавам!!!!

за посещението и коментара.
Поздрав на Родопа планина и на всички вас - нейните чеда!!!!

Прекрасен постинг! Щъркелите за мен винаги са били олицетворение на дома и семейството! Много ми хареса!
Поздрави и от мен!

кацнал на един стълб и гордо наблюдаваше наоколо...
Съжалявам, че нямах фотоапарат, за да го снимам. Беше внушителна гледка.
Прекрасни птици са - винаги предизвикват умиление и радост едновремено.
Колко много приказки със щъркели има написани!
Тези митични птици носят магията на пролетта и лятото.
Хубави почивни дни ти пожелавам!!!!

постинг си създал тук! Поздравления!

неща, според собственото си разбиране за красота.
Радвам се, че и на вас ви допадат.
Спокойни и усмихнати летни дни ти пожелавам!!!!

всяка година ми се измъкват тихомълком; докато са си в гнездата си и наглеждайки ги пътьом, съм сравнително спокойна, изведнъж в един ден гнездата са празни, а от щъркелите - ни следа

поздрави! зарадвах се като попаднах на постинга ти с толкова щъркели вътре

с огромно нетърпение и като пристигнат за мене е празник...
За съжаление лятото се изнизва неусетно и най-тъжната му част е моя рожден ден - 30-ти август...
Денят е намалял, идва есента, щъркелите вече ги няма и всичко бавно притихва и заспива...
Всяка година е така и до пролетта....
Тогава всичко се възражда, но не и моята младост...
остават спомените от годините...
Благодаря ти, за посещението и коментара!
Пожелавам ти красиви и благодатни последни летни дни!!!!