Вървя си аз по улица позната, край мене спрял е камион,
а вътре - два проснати елена,  единият красив и едър, а другия красив и млад.
 Отминах с жалост  тихо  покрай тях, а те изпъшкаха и бавно надигнаха глави.
Наблизо,  ухилени ловци - касапи, от тоз успешен лов,
погледнаха животните със изненада, единият дори се върна там със остър нож,
 но другите завърнаха го и с усмивка подла, блага му рекоха, че има време за това....
Отминах с жалост тази тежка сцена и бавно аз закрачих си напред....
 Край мене хора - хорска суета, а мен душата ми бушува и иде ми от ярост да крещя.

Завърнах се  обратно покрай тези, но там видях аз друга сцена, коя,т ме впечатли:
 Храм голям,  от него хора на тълпи излизат  и същите елени   покрай тях...
И с кутийки от консерви за просия, а хората си пускаха  парите....
Животните изкарваха пари, и същите ухилени ловци-касапи,
дововолно покрай тях потриваха ръце.......

 Внезапно отстрани две овци, също със кутии за просия, побягнаха стремглаво презглава,
зад  тях се втурна циганка да ги догони и бързо скриха се зад ъгъла.
Тогава, аз, пък втурнах се след нея,  настигнах я и сграбчих за яката,
надвесих се над  нейната особа и   бавно,  с тежък, властен глас изрекох:

- Клета жено, хубаво ме виж, не съм човек, когото виждаш ти с твоите очи,
 Съдбата ти съм аз - Съдбата твоя и слушай ти сега какво  ще да ти кажа аз:
-  До днеска беше ти подла крадла и всичко се размива покрай теб,
но,  от утре - чака те Зандан -  жесток  и влажен и тъмен и суров...
А, дните ти са още много и дълго ти ще гниеш там......

Тогава тя се стресна, сви се в изнемога, бавно се отпусна в моите ръце...
Видял това, аз продължих словата мои властно да нареждам:
- Това обаче, може да не стане, ако ти сега отидеш и се разкаеш бързо,
животни клети да освободиш, твоята дружина да разкриеш,
  тогава, всичко ще ти се размине и, рекох й  с все сила аз:

 - Избирай  душо: Истината, Свободата, Истината цяла или ....  Зандана????
 Натъртих   силно аз  последните си думи, а тя ме гледаше изпаднала в шок...
Оставих я и продължих по пътя си, а моята душа крещеше:

 - Зомбирах я, зомбирах я и вече не е тя. От днес нататък, живота си ще промени
и за добри дела душата си тя ще разтвори.
Обнадежден от тази моя смелост със думи аз света да променя,
отпуснах се, извърнах се, а утрото ме гледаше отвън.......

..........................................................................................................................................................

Разтърках бавно очите си сънливи и въздух свеж навлизаше отвън,
било е сън, кошмарен, но с прекрасен край.....
Усмихнах се на моите дела и радвах се, че свършил съм добро, дори насън......

..........................................................................................................................................................

Настъпи утрото на днешният ми ден. С молитвата - благословия,
 за добро и за успешен ден, за мен, за всички на света, за обич и късмет
започнах днешния си ден......

Животът ми е труден, тежък, без късмет
Поднесе ми той лоши изненади, без работа и без пари обречен
със днешния си труден ден аз да се боря.

Загледах се навън - прекрасна пролет, разцъфнали дървета и цветя,
жужат мушици,  бръмбари, пчелици и славей извисява своя глас....
Прекрасна си, прекрасна си Природо!!! И, зиме, лете, есен  и сега,
 прекрасна си, но ние сме различни, различни, лоши, твои сме чеда.....

Всеки,  от свойта кула вперил поглед настрани
пресмята , лъже, критикува
и мисли, че е център на света......

Така дойде и днешния ми ден
един прекрасен, чуден ден......

Събудих се , събудих се
 а, всичко тук е както и преди ......

 Навярно,  циганката във съня ми,  съм бил аз същият
 навярно? И,  някой е зомбирал мен самият
и своите условия за правда 
е закодирал в моята душа....

Сега се чувствам победен, не властен над клета  циганска душа,
  сега над мене властва някой друг, а аз се мъча Зандана тежък да спася ...
 Това е то,  сегашния ни хал - животът труден - живот дилема
Правда - Истина - Живот, или...... Зандан.....

СЪБУДИХ СЕ!!!   СЪБУДИХ  СЕ!!!!   СЪБУДИХ СЕ!!!!!!
А, ВСИЧКО ПАК Е СЪЩОТО.........


Послепис:
/Моля, всички Вие, които прочетохте тези редове да бъдете снизходителни към моята особа и да ме извините , за това , че писах всичко това в един стил - непознат за мен.
С това мое представяне в постинга си, аз нямам  претенцията за поет или за писател, просто исках да изразя съня си по един непознат и различен до сега начин./ 


 

И много искрен ! Не се извинявай , а продължавай!
Даже и на сън се вършат добри дела!
Чудех се , кой добър поет представяш , а то си бил ти ! Това ти е дадено от Бога , не го оставяй, нито се притеснявай! Господ си знае работата!
Привет!

да си помисля, че съм поет. В присъница нещата бяха много по-добри, правех си сметка как ще го направя , как ще го напиша. Изглеждаше ми прекрасно, но като се разсъних едва си спомних последните кадри от съня и думите, които преди това сънувах ми избягаха от главата.
Промених всичко, но все пак остана нещо - поне начина по който исках да го кажа.
Не искам да се представям изобщо като поет, защото не съм никакъв поет и никога няма да бъда. Исках само да покажа съня си и как го тълкувам.
Моля те, не ме смятай за някакъв творец, защото съм далеч от истината.
Благодаря ти, за коментара и за хубавите думи.
С най-добри пожелания за днешния пролетен ден и за красивите моменти през този слънчево-цветен сезон приключвам коментара си:)

Ще си държиш тефтерче под възглавницата и като дойде идеята , бързо записваш още сънен! Почнеш ли да го префасонираш , ще загуби автентичност!
Забелязвам , че хубавите идеи идват нощем , когато е спокойно и го няма обикновения шум , който ни оглушава и ни пречи да чуваме мислите си!
Желая ти хубави сънища , а после да ги въплътиш в стихове!И важно е да са твои.

това е добра идея - за тефтерчето:)
Що с отнася да стихове - като бях в 8-ми клас имаше конкурс в училище на тема творчество. Аз се явих с едно стихотворение написано за половин час, предната вечер.
За жаба и щъркел. Като го прочетох - голям смях падна, защото то беше една пародия.
След това в средния курс направих опит и като ги видя един поет от Русе - наш преподавател ми каза, че от мен няма да стане поет. В преносния смисъл ми каза, дори и с една четвърт от думата.
Аз разбрах, че немога да пиша стихове , да римувам и изобщо не съм правил и най-малък опит за това.
Що се отнася до този сън - реших да го предложа с по-разичен стил, за да изглежда по-тайнствен и като от филмите от миналото.:)
Радвам се, че ти е направило впечатление.
Благодаря ти, за коментара - лек и успешен ден ти желая!!!!!!

Поздрави и от мен, приятелю!

за коментара, желая ти красиви пролетни дни за теб и всички около теб.

Може да не е в рима, но е хубаво......В твоя блог и в твоите постинги винаги има толкова човечност, винаги утвърждаваш доброто.....
И тук е така. Да, животът ни е труден, но това не бива да ни озлобява и прави лоши, напротив, трябва да се опитваме винаги да утвърждаваме доброто, иначе няма смисъл да живеем.
Среднощни поздрави!

коментара. Наистина, аз се стремя да показвам повече човечност и доброта в моите постинги, защото от лошо, от омраза, от неприятности и завист ние
нямаме нужда - то е навсякъде около нас.
Нека, поне малко добрина и човечност подарим на тези около нас - независимо дали са хора или животни.
Просто, светът има нужда от малко повече добрина.
Благодаря ти за коментара - желая ти усмихната добра и слънчева Пролет!!!!

Съгласна съм с теб. Но "ДОБРИНАТА В ЖИВОТА Е НЕЩО,
КОЕТО ТРЯБВА ДА НАУЧИШ"

Аз много често си препрочитам тази строфа:
"И чтоб после себя не корить
В том, что сделал кому-то больно,
Лучше добрым на свете быть,
Злого в мире и так довольно."
Смятам, че да бъдем добри все пак не изисква толкова голямо усилие.
Тогава: да го направим!
Хубава вечер ти желая!

не се изисква никакво усилие, за да се направи добро, но и с много заричане да направим добро може и да не стане нищо. За това не мисля нищо, просто гледам то да ми бъде като вроден рефлекс.
Можеби годините ни дават да разберем, че с добрина се постига много повече отколкото с омраза.
Напълно те поддържам - ДА ГО НАПРАВИМ - ДА БЪДЕМ ДОБРИ....
Хубава вечер и на теб:)

Отначало имах чувството,че чета някаква библейска притча...по толкова странен начин си пресъздал съня си.
Много ме възхити..като че ли е проговорил някакав месия,някакав непознат твои вътрешен глас!!
Или твоето вътрешно Аз наистина се е събудило...
Утре пак ще го прочета!! :)))
Поздрави от Видин!!

в присъница думите се редяха в съзнанието ми, а те бяха поне няколко пъти по-богати от написаното. Имах желание да покажа нещо още по-различно, но както се сещаш, то избледня в съзнанието ми. Остана само части от това, което сънувах.
Аз дори се помъчих да го допълня, за да излезе това, което си прочела.
Странния начин на изписване звучеше в главата ми в присъницата и аз реших да го изпиша така.
Радвам се, че ти е направило много силно впечатление, защото за това се иска човек да има много богато въображение.
Още веднъж ще кажа:
Щастлив съм, че съм си създал блога, че в него открих много чувствителни, интелигентни личности. Радвам се още повече, че ти остана на това поприще и посещаваш моята страница. За мене е чест, че имам възможност да общувам с такива хора.
Благодаря ти, за коментара, за посещението.
Желая ти прекрасни слънчеви, пролетни мигове в България. Няма да забравя за поздрава от последния ти постинг и ще направя всичко възможно, за да се реванширам с нещо красиво (според силите си разбира се).
Щастливи пролетни дни!!!!!

Усмихна ме. Няма за какво да се реваншираш..знаеш ,че хубавите неща се раждат спонтанно..а твоят сън наистина ме впечатли!!
Аз също се радвам,че съм сред твоите приятели!!
Благодаря ти!
Опитвам се да се забавлявам откакто съм пристигнала..но не ми се отдава:)))
С толкова бебета покраи мен..все ми намират работа:)))
Скоро ще си подам молба за напускане,защото не искат да ме уволняват:))))
Приятен ден и за теб!Усмивки!

няма нищо по-хубаво да имаш хора около себе си, а когато това са деца , това е още по-добре. Поне ще има какво да им дадеш и да видиш какъв ще е резултата след време. Всяка една живинка запълва къщата , запълва пространствота около нас и внася топлина.
Радвай се на тази топлина и я благославяй. Благославяй този, който ти я подарил, за да се чувстваш така прекрасно.
Желая ти прекрасна и обична Пролет...

аз също очаквах да видя накрая името на автора на тези така красиви, затрогващи, силни думи... Бях много приятно изненадана от факта, че ти си авторът. Няма значение дали можеш да римуваш, носиш поетична душа.
Асоциацията как човешкото достойнство е овързано като елените и чака безпомощно палача бе толкова силна, че нищичко не можех да напиша в този момент. Наистина имаше нужда да ми отлежи, за да мога да изкажа някакви мисли.
Поздравления за този текст с толкова силно въздействащ смисъл.

аз преди това на няколко пъти казвах, но и сега ще кажа.
Никога не съм се смятал за човек на изкуството, за значим автор, или както сега за поет.
За последното пък - съвсем.
В присъница смътно си спомнях историята съня и в главата ми звучеше някаква странна смесица от думи , които са като в стихотворение.
Аз реших да покажа този сън със средствата на това "стихоплетство" :)))))
Да, но финалът оставаше открит, а трябваше да го завърша по някакъв начин, затова, след пунктираните линии - (събуждането) вече е моя добавката, така, както аз виждам този сън в действителния живот.
Стана една странна смесица между преживявания в извънфизическия ни живот (сънят) и физическия живот (събуждането и началото на денят).
Благодаря ти, че отдели внимание на този мой постинг.
Благодаря ти за хубавите думи към мен, но аз си знам, че съм си един калпав автор на литературни "творения", които искам само с огромно желания да ви ги представя.
Желая ти слънчева , прекрасна и уханна Пролет наситена с много усмивки и ведро настроение!!!!

"В присъница смътно си спомнях историята съня и в главата ми звучеше някаква странна смесица от думи , които са като в стихотворение. "
Това е то, вдъхновението, когато нещо ти идва отвътре и напира да го изкажеш. И не е важно дали се считаш за поет, важното е, че носиш поетичното в душата си и го изразяваш и споделяш с нас. Това, което съм прочела до тук от теб, само го потвърждава.

за хубавите думи. Наистина, това, което съм писал го казвам от сърце.
Радвам се, че го разбирате и ви харесва. Навярно не съм прав и моите думи за това, което правя са доста пресилени, но както и да е...
Това го казвам в смисъл, че могат да се правят анализи на написаното от мен и да се спомене, че изобщо нямам нищо общо с литературата.
Именно, затова съм написал последните си думи в черен шрифт.
Ще продължавам да пиша това, което ме вълнува.
Ще се радвам и да надниквате и ако ви хареса или не, да кажете своето мнение. Дали е добро, или не дотам добро - няма да се сърдя. Напротив, ще се радвам, че нещо ви е провокирало, за да дадете свое мнение.
Благодаря ти, Павлина, много ти благодаря.
Желая ти прекрасен слънчев пролетен ден:)!!!!!!!

а ако иска да го каже - липсва връзката без рима
и нужен тука е стихът - поетиката на сънувания разказ -

а най-хубавото е, как ти самият си удивен от съня и от разказа си:))))

Едва ли някога ще се повтори такъв подобен сън. Впечатлен от него, от кошмарния му характер и хубавият му край в присъница ми се заредиха тези изречения без рима, но с достатъчно описателност към току що завършилия сън.
Благодаря ти, за коментара , желая ти много радост и усмивки!!!!

Когато човек има потребност да излее душата си и да отправи своето послание към Света, той го прави, наяве или насън. Дали са римувани неговите мисли, няма голямо значение, по - важно е тяхното съдържание! Човечността, искреността и посланията за доброта и правда на тази Земя са много силни изразени в творбата Ви! Поздравления!

видях коментара ми към моя пост.
Радвам се и съм впечатлен от преценката за моята работа в блога.
Благодаря Ви за хубавите думи!
Желая Ви хармония!