Постинг
19.06.2009 20:21 -
Уроците на живота...
Автор: mrazekoff
Категория: Лични дневници
Прочетен: 2664 Коментари: 5 Гласове:
Последна промяна: 23.09.2009 17:08
Прочетен: 2664 Коментари: 5 Гласове:
3
Последна промяна: 23.09.2009 17:08
Хубавата лятна сутрин ми крещеше с пълен глас: - Стига си се мотал вкъщи, виж какво време се е отворило, само за разходки.... Постоях малко, помислих, не е лошо да се раздвижа с колелото, но сам къде да ходя? Ще взема да се обадя на моя приятел и с колелетата да пообиколим малко из района, ще разгледаме селата наоколо, че откога не сме излизали на колопоход... Незнаех дали ще се съгласи на това предизвикателство, затова реших да подходя отдалеч с приказките, да похваля времето, природата, може и в краен случай и някой виц да му кажа. (знам много вицове и ги разказвам чудесно с необходимата интонация и в края, разбира се е кулминацията, винаги ги харесват хората). Наблизо живеем един до друг, интересите ни са сходни, приказката върви сравнително лесно, така, че няма да имам проблеми да го склоня... Със шега започнах разговора, лека, безобидна, колкото да му повдигна настроението, че по-лесно да се съгласи да излезем. Настроението му беше малко мрачно и шегата ми увисна във въздуха. Понечи да ми се оплачи от семейството си , но аз веднага парирах и започнах направо да го убеждавам да излезем сред природата. Дърпаше се известно време, но накрая се съгласи, само , че трябваше да изчакаме жена му да направи мекиците, да хапнем по една, две и да си вземем някоя за изпът. Кимнах утвърдително с глава, щеше да ни коства двайсетина минути. Свежата утрин, ниското слънце и рехавите облаци по небето ни казваха, че ще прекараме един хубав, релаксиращ поход. Движехме се бавно, нямаше за къде да се бърза, трябваше само да се наслаждаваме на природата. Бедния на природни дадености наш край не ни предлагаше омайващи гледки за очите, но и това което имаше беше достатъчно. Леко въртяхме педалите и си говорихме на различни теми. Отначало аз поодумах този и онзи наш общ познат, но след време се усетих, че мога да се впусна в отрицателна тема на разговор, затова навреме се спрях. Заговорихме за жени, разказах му за предните си два брака и развода. Той обаче започна да ми опонира да ми казва, че аз съм причината за всичко лошо което ми се е случило. Отначало го възприех като закачка, но после разбрах, че наистина така мисли. Почувствах, че разговора отива към спор, а в спора съм слаб, (поначало не обичам да споря и не съм от тези хора, които с думите си изкарват хляба, и с устата си могат да постигнат всичко). Какво да се прави, щях да изгубя, а не исках. Доводите на моя човек изглеждаха верни. Тогава се сетих. Чакай бе, за какво сме тръгнали да се караме ли, или да си правим удоволствието сред хубавата природа. Укротихме се за известно време, но този път той започна да ми натяква как съм изгубил, като напуснах работа от предната си фирма , как трябваше да се помоля , (едвали не да падна на колене пред работодателя си за да ме остави на работа). Този път не издържах , започнах да се ядосвам , напрежението нарастна, последните ми думи бяха жестоки към моя приятел и към бившия си шеф. Обидите не ги пестях, бях слаб в спора и със обидите се опитвах да наваксам изоставането си. Замълчахме за малко. Вече влизахме в съседното село. Село като село, изостанало, настроението ми съвсем се развали, а как исках да прекарам един чудесен ден! Как исках да седнем , да си говорим за минали , хубави моменти , имахме много такива , като ходихме за гъби , тук и там , за риба ходихме един, два пъти, (нелегално), други походи имахме , които бяха чудесни , а сега?!!.... Нито да се върна, нито да продължа, още малко, ще спра и ще го цапна, но как да стане , като сме в една категория. Мълчанието продължи доста дълго, излязохме от съседното село , насочихме се към следващото, коли рядко минаваха покрай нас, при все, че беше съботен ден. Не се и виждаха хора по полето. Странно нещо , през целия път бяхме само двама - аз и той, и това лошо настроение..... Стана обяд, седнахме на една полянка край пътя и си изядохме мълчейки последните четири мекици. Пак започнахме предпазлив (повече учтив ) разговор, говорихме за странични неща, за да не се насочва темата към моите проблеми и пак да се скараме. За шеги и вицове нямах желание, но явно неговото настроение не беше никак добро, за да се шегуваме. Направихме големия кръг от предвидената обиколка на три села и се насочихме вече към нашето. Оооох слава Богу, че оставаха само два, три километра и ще се приберем и днешния ден вместо да бъде разтоварващ ще бъде натоварващ , но здраве да е, да си стигнем веднъж в нас и една, две седмици няма да му проговоря. Той пък, сякаш е чел мислите ми и като започна този път направо да се кара с мен. Обиждаше ме, бях почервенял от яд, треперейки карах колелото си и ми идваше да се махна , да се скрия, да се отрека от него като приятел и да не го погледна повече никога. Първите къщи на моето село се показаха , наближихме ги, влязохме в селото, по най-прекия път се придвижихме да нашите къщи, оставаха пет, десет минути и край на тревогите, край на лошото настроение, край на неприятностите за днешния ден. Всичко ще свърши и ще започна да си оправям настроението отново. Стигнахме, до тяхната къща, но той не спря, продължи с мен до вкъщи. Не издържах , последните си отровни думи изрекох към него, той не ми остана длъжник и ми отвърна със същото. Отворих вратата и си вкарах колелото в нас. След мен и той вкара неговото колело в нас , тогава не издържах, потърсих нещо, за да го ударя , повече не го исках да ми бъде приятел , нито познат , изобщо за мен той не съществуваше.... бях бесен, главата ми бучеше , щях да извърша някаква огромна глупост, още миг, само един кратък миг, .......но как, как, как ????? Той беше моето аз, моя вътрешен глас, трябваше да го търпя, да го търпя цял живот......
Следващ постинг
Предишен постинг
Беше ми интересно да го прочета.)
цитирайпак неочакван край, нали?
цитирайи умно- Така си е носим си навсякъде нашия съдия. Пътуваме, местим се от място на място, но само сменяме декора. Най-хубавото е да се сдобриш със себе си и да си простиш. Възможно е. Аз вярвам в това.
цитирайБлагодаря, за оценката, това ме ласкае, но и ме кара да се чувствам задължен, да правя по-добри неща , защото всеки спад действа с двойна сила и дърпа силно надолу....
цитирай
5.
анонимен -
Страхотно!
23.09.2009 20:20
23.09.2009 20:20
Много истинско! Не можем да се скрием от нашето Аз...
цитирайВашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
