Вървях бавно, приведен с пълна чанта в ръка. Хладното лятно утро придаваше една особена свежест на света. Вървях, а сърцето не се радваше на хубавото време. Неизвестността плашеше.... Тази странна неизвестност, която ни съпътства от детството до старостта. Случвало ли ви се е някога да отивате някъде , но не знаете кого ще срещнете и какво ще се случи? Една загадка, която плашеше със своята неизвестност. Беше преди 2-3 месеца, наложи се да обадя на един познат по телефона, набрах числата на клавиатурата и зачаках.. Мина около минута докато се отвори линията и с изненада отсреща се обади свеж женски глас. Не очаквах това, (познатия ми човек беше стар ерген, и беше изключено при него да има жена, особено по това време , около девет сутринта). Попитах, за името на човека когото търсих , но се оказа , че съм сгрешил последните цифри. Извиних се и се канех да затворя, когато приятния глас на жената отсреща ме попита , как така съм намерил точно нейния номер и дали това не е било нагласено. Оправдавах се като малко дете, че това е една досадна грешка и затворих телефона си. Мина седмица , две, ритъма на живота следваше своя път и нищо не подсказваше , че може да се случи някаква изненада в моя живот. Някъде, около обяд телефона изпя обичайния си сигнал , погледнах го , някакъв номер. Бях свикнал да ме търсят за различни поръчки и очаквах да разбера кой ме търси и за какво. Отсреща нежен, звънлив женски глас ме попита спомням ли си за грешката която съм направил преди време. Малко трудно , но си спомних и ето , че тази дама решила да се обади , ей така, без причина, (можеби от скука или от любопитство) за да си поговори с някой непознат. Нямах много време на разположение, но вяло изслушах закачливия и глас и за довиждане обеща пак да се обади. Аз не хранех никакви илюзии, но настоятелността от нейна страна ме навеждаше на мисълта, че или ме познава, или има някакви тайни планове спрямо мен или пък в краен случай си прави грозна шега, а може и да се е хванала на бас. Обажданията от нейна страна станаха по-настоятелни, темите които засягаше бяха доста предизвикателни. Аз дебело подчертах, че не представлявам нищо особено и живота който живея не е от хубавите. Предлаганите обстоятелства ме караха да не храня надежди. Разговорите и завършваха с много добри пожелания и нежности. Живота, който съм водил досега ме правеше една доста богата в духовен план личност, но това нямаше как да се забележи от събеседника от първия път. Факта, че говорихме на различни теми и начина на изразяване създаваше предпоставки, за едно добро приятелство, но без капка чувства или интимност. Във възходяща градация в емоционално отношенията протичаха разговорите ни, и емоциите се засилваха по наклона на сладките разговори. Незнаех как се казва, не исках и да я питам, за да не развалям тайнството на магията. Говорихме за природата , за разходки, за изкуство , за спорт и малко политика. В много случаи мненията ни се доближаваха или съвпадаха. Живота ми беше скучен , самотен , бях в море сред познати жени, но самотата беше надвиснала над мен и нямаше сила която да промени ситуацията. Несгодите на минали семейни съжителства и раздели са оставили свой отпечатък върху моето съзнание и аз с плахост пристъпвах винаги към следващото запознанство. Бях почти винаги резервиран към такива леки и непринудени запознанства. Сега обаче някаква сила ме влечеше и не ми даваше покой. Бях самотен, ако не чуех този нежен глас , липсваше ми, когато телефона не се обаждаше и не изписваше на екрана си Ени (от енигма - загадка). В интерес на истината и до днес не зная името и, не зная и къде работи, загадката е пълна. Предложения за интимност от нейна страна не липсваха , и аз постоянно наблягах на факта, че не съм привлекателен, че и годините са вече доста,настоятерността от нейна страна обаче се засилваше. Съмненията постоянно ме глождеха. Бяхме се уговорили за една разходка до един манастир в околността, но се развали намерението ни. Уговорката, че ще има и такъв момент да се видим лице в лице ми разпалваше любопитството. Незнаех как ще започна разговора , защото по телефона е лесно , но като се изправиш срещу човека? Ами ако е много висока , слаба , дебела или ниска , или пък много стара и набръчкана. Варианти имаше много. Предтекста дойде - поиска ми да и набера вишни и да и ги занеса на едно уречено място и там да се срещнем. Настъпи уречения ден, набрах плода, приготвих се и се запътих. Беше рано , имаше около половин час до уреченото време , мястото беше много близо , затова вървях бавно, много бавно и старателно оглеждах жените които срещах. Исках да видя тяхното излъчване , търсех онази физиономия, която беше всеки ден на телефона. Тя трябваше да се издаде, трябваше обезателно да се издаде и аз пръв да забележа това . Физиономист съм и от гримаси разбирам. Веднага ще открия настроението и чувствата на човека, преди той да разбере моите. Мисълта ми беше бърза като на участник в дуел в Дивия Запад. Вървях бавно , но ми се струваше , че летя , а имаше още много време. Кога ще дойде? Откъде ще се появи. Манията ми за наблюдателност се засили и аз постоянно си представях всяка срещната, че е непознатата ми "Ени". Пристигнах рано, имаше още десетина минути. Не ми се чакаше и тръгнах , да обикалям съседните улици, за да мине времето. Пак се завърнах и пак се взирах в хората насреща си и отново - нищо. Стана вече точното време, напрежението ме стигна връхната си точка. Бяхме се уговорили по какво ще се познаем. Застанах с гръб към уреченото място и зачаках , очаквах тя да се обади и да е настоятелна и този път. Вече не се вглеждах във физиономии, вече чаках..... Чантата с набраните плодове не я усещах, не усещах и сърдечния си пулс, стомаха ми беше свит на топка , имаше само едно безкрайно очакване.... Изведнъж телефона ми иззвъня, погледнах дисплея и видях името и. Исках да питам - какво става къде си? Кога ще дойдеш, аз вече съм на мястото. В слушалката нежния и глас каза - учтиво : - Благодаря Ви, вие бяхте участник в телефонен експеримент на тема: "Колко са наивни мъжете" - Още веднъж сърдечно Ви благодаря, до нови срещи......

Самотата е странно нещо.Дали винаги може да ни създаде уюта,от който се нуждаем?
Гаден експеримент...

разбира се е художествена измислица, но в живота експериментите са много по-жестоки и от този случай. Що се касае до самотата, това е можеби най-голямата жестокост която живота може да предложи на човека. Благодаря, за коментара..

до последно вярвах, че е по истински случай.:)
Съгласна съм с послеписа на автора в коментара.
:)

Тъкмо се бях нагласила да кажа ,че главния герой е много плах и нямащ самочувствие човек...а както се чувствуваш -това предизвикваш към себе си,не е ли така!?
Обаче ,че е експеримент-не вярвам на този край.
По-скоро,гадна,брутална шега!
Между другото ,прочетох с особен интерес всичко.
Защото аз,самата, се запознах с втория си съпруг по подобен начин.По подобен начин се срещнах с него за първи път.Явно,това не е рядко явление между хората.Понякога води до разочарования.Например:ти си духовен човек,ама все ти се иска да срещнеш и ...физическа красота,нали!?А физическата красота може да е и в едни хубави очи...макар и върху сбръчкано лице...и неугледна фигура!
Както и да е -при мен нещата завършиха добре-мъжът ми се влюби в моя "звънлив,момичешки" глас и ....така е и до днес!Дай ,боже, да е винаги!
Но,питам се ,тези ,които имат фигура ,интелект...,а пък за зла беда,си нямат красив глас!?
Ех,живот!
Интересно е да се живее!

Не очаквах такъв край! ГАДЕН! БЕЗУМНО ГАДЕН!но явно не вичко мже да има добър край!Не мисля ,че е редно да се гавриш със самотата на хората и даваш някакъв знак за надежда ,да ги държиш в напрежение до последно ..... и да кажеш ,че това е експеримент

Приятелю, (приятелко):
Написаното в този кратък разказ е плод на творческата ми фантазия , художествена измислица.
Не се е случвало с мене такова събитие, но се радвам, че съм засегнал струната на твоето съчувствие.
Разбира се, че имаше причина да напиша този разказ, но аз го представих в такава неочаквана светлина, за да предизвикам читателя към размисъл и съчувствие.
Благодаря ти, че посети блога ми и че коментира този разказ.
Желая ти всичко най-добро - здраве, щастие, любов и хармония!!!!

Не съм видял този твой коментар по моя разказ. Случайно попаднах на него и ти благодаря, за мнението ти. Разбира се, че това, което съм написал е художествена измислица. Радвам се, че те е провокирало за да напишеш този коментар. Неко тези неприятни случки да се случват само в разказите, повестите и романите, а много, много рядко в обикновения живот.
Що се отнася до красотата и чувствата -те няват нищо общо - напротив, понякога грозни и неугледни хора са по-чувствителни и по духовно извисени отколкото много красавци. Аз самия съм такъв пример но духовнто богатство за сметка на физическата красота. Но както и да е...
Благодаря ти, че ми посети постинга и че изрази твоето мнение...
Желая ти много успехи, радост, щастие и хармония между духа и тялото...
Стефан Т. Мръзеков....

Още повече, и адаш.
Извинявам се за чуждиците,но така е думата...
Желая и на теб много здраве и успехи през новата година.Година ,толкова очерняна и толкова набеждана ,че ще бъде тежка и трудна ,не само за света ,но и още по-най-за българите.
Ех, нека пък ,да не е вярно това!
Нека и аз, като последната орисница от една всеизвестна приказка ,да кажа ,че нещата няма да са толкова зле и ,че накрая всички ще излезем с облекчение от мътните води и ще грейне слънце!
А в твоя блог редовно идвам,именно защото съм усетила красивия ,добронамерен дух.

Ееее, без излишна скромност! Не си красавец, но изглеждаш доста прилично.
Колкото до вишните - мечтай! Ще се намери жената, жадна за вишни! Не си попадал на правилните жени. Защото може би си търсил красива жена? Да, но красивите жени обикновено не са умни и, за жалост - умните жени обикновено не са красиви!
В тази връзка слушай следния виц: Един падишах имал звездоброец и бил много доволен от него. Решил да го възнагради, извикал го, показал му три от своите жени и му предложил да си избере една от тях. Звездоброеца /нали бил умен мъж/ решил да провели колко са умни жените и им задал гатанка: Колко прави две и две. Първата казала: Три. Той си помислил: Каква пестелива жена!
Втората казала: Четири. Той си помислил: Каква умна жена!
Третата казала: Пет. Той си помислил: Каква щедра жена!
И си избрал едната от тях. Коя ?????????
Отговорът е: Тази с най-големите "балкони" !!!
Хубавото в твоя случай е, че не си живял дълго с някоя жена и си се предпазил тя да ти омръзне! Знаеш ли колко досадна е една омръзнала жена!
Хайде, със здраве! Хубава есен и топла зима!

Напълно съм съгласен с коментара ти.
Харесами приказката, която ме развесели.
В интерес на истината съм я чувал, но съм я забравил и сега се радвам, че ти ми я припомни.
Що се отнася до красивата жена - преди много време я имах , но нали знаеш за приказката за "хубавите ябълки и прасетата"....:))))
Както и да е ....
Сега от дистацията на вемето мисля, че е най-хубава приказката за .....
"Каквото си посееш - това ще пожънеш"....
Имам намерение да бъда добронамерен и да дарявам доброта, защото от омръзнала, досадна и мърмореща жена по лошото е..... самотата.
Вярно е, че влизам в крайности, но мисля, че с търпение и добри думи могат да се променят нещата...
Благодаря ти за коментара, към разказът ми, който е една художествена измислица.
Радвам се на посещението ти и ти желая от сърце красиви есенни дни и прекрасна зима!!!!

Хващам се на бас, че някоя дама много бързо се е изнесла към пазара да си купи вишни, защото се е уплашила да се обади...

"

малко по-различни.
Наистина причината беше една дама , с която се уговорихме да се видим (също блогърка), но не намери време за да се срещнем.
Това стана на втората уговорка за която аз обещах да донеса вишни, та дано да дойде:))))
Маааалко остана и тогава да не дойде, но все пак успяхме да се срещнем.
Именно това предложение от моя страна - да отида с чантичка вишни и неуспеха от първата среща станаха причината да напиша този разказ.
Аз разиграх действието по малко по-различен и жесток начин.
В действителност нещата не бяха толкова черни, но в името на изкуството - пожертвах добрия финал.
Благодаря ти за коментара!
Хубава зимна вечер ти пожелавам!!!!