Постинг
26.01.2019 23:17 -
За лицата ...
Автор: mrazekoff
Категория: Изкуство
Прочетен: 9664 Коментари: 20 Гласове:
Последна промяна: 27.01.2019 00:04
Прочетен: 9664 Коментари: 20 Гласове:
23
Последна промяна: 27.01.2019 00:04
Може би едно от най-значимите ми занимания е било това, да се занимавам с лицата на хората. На пръв прочит може да се каже, че съм се изразил неправилно, но именно това е точния израз.
Великата магия! Лицата на човека, тяхното излъчване, настроения, характер. Да се опиташ да вникнеш чрез тях в душата на човек. Това е велика дарба и е много трудно да я притежаваш. Аз също не я притежавам, но съм правил опити и то многократно да работя в тази посока.
Беше през ученическите ми години, когато една моя братовчедка ми показа опитите си да рисува върху бял лист с молив. Рисуваше различни картинки от книжки, образи, пейзажи. По детски наивно и неумело драскаше върху белия лист. Аз, като папагал се опитвах да подражавам на нейните занимания, но също така не ми се отдаваше тази дейност. Опитите ми бяха неуспешни. Нямах таланта на художника, нямах и учителя, който да ми покаже как е правилно да се рисува. През ученическите ми години бях среден като успех в уроците ни по рисуване. Далеч бях от отличниците в класа по този предмет. Нямах таланта, но имах волята да не спирам. Изглежда, че заниманието с молива върху белия лист ми действаше като някаква магия и аз правих през годините непрекъснати опити да рисувам. И до сега мога смело да кажа, че резултати не съм постигнал в тази област, но не съм спирал през годините.
Постепенно се насочих върху прерисуване на снимки и на лица на различни хора. Минах и през автопартрети - смешни и наивни, но ценни за мен самия, защото това беше пътят ми през годините. Рисувах кого ли не. Известни личности, близки, познати, моите родители (Бог да ги прости!), роднини, набори в казармата и дори случайни личности. Помня и един случай - бях на море и на плажа се запознах с две момичета. Помолих ги да ги рисувам и те се съгласиха. Рисувал съм и хора, които са се променили през годините. Сега, когато разгледам тези пълни четири скицника се връщам назад в годините и пред очите ми изплуват отново ситуациите , когато съм заставал с молива и листта пред човека и съм започвал да го изобразявам.
Какво стана с братовчедката ми, която ме насочи към това хоби? Тя само започна и не съм чувал да е постигнала нещо в тази насока. При мене нещата не са спирали. Гледал съм наивните скици на образите и никога не съм имал самочувствието на художник. Имах единствено само удоволствието, че се стремя да правя нещо красиво. На много малко хора съм показвал лицата, които съм рисувал, но винаги с удоволствие съм разлиствал страниците на тези стари, стари скицници.
Минаха години, промениха се и моите интереси. От рисунки преминах на форми. Започнах с ръчно изработени от мен длета да дълбая дървото, а след това и камъка, да търся в материята образите на различни лица и да ги представям. Бавно и наивно вървях през годините. Първия си опит направих, когато бях ученик в осми клас. Направих една статуетка на футболист с топка. Много наивна работа! Загуби се някъде през годините. След това правих плочки малки и миниатюрни с различни лица върху тях. Също наивни и незначителни. Доста от тези работи съм подарявал на различни хора. Остана единствено ми удоволствие да "изваждам" образа от материала без преди това да мога да го нарисувам. Сякаш, че някаква невидима ръка ме насочва и аз с длетото само следвам тази насока. Може и да звучи смешно, но когато работя мислейки върху образа сам постигам целта си. Прекрасно е да видиш произведение, което се появява изпод ръцете ти.
Говорех за лицата. Може би най-важната част на човешкото тяло, която първа ни представя пред света, с нашия характер и настроение. Красиво, или не дотам, то винаги безпогрешно представя нашия душевен мир. Желанието ни да го представяме с някаква маска невинаги се увенчава с успех. Вглеждайки се в лицата, които срещам постоянно и воден от опитите си през годините като, че ли лесно откривам, човека стоящ зад съответното лице. големите, изразителни и спокойни очи, бръчките по лицето, свити, или сочни устни, изкривени от злоба и ярост лица, всичко показва човека стоящ зад съответното лице. Променихме се хората, променихме се като характери, промениха се и нашите лица. Няма да правя анализ на тези промени - те са очевадни. Важното е човек да търси изкуството в този океан от образи наречен Човешко лице.
Прекланям се пред таланта на тези творци, които представят на света силата и хактера ча тази част от нашата същност наречена ЧОВЕШКО ЛИЦЕ!
За волята, за желанието и за тези четири скицника!
Човешкото лице е израз и на душата, характера и най вече на настроението.
Особено очите. И погледа.
Това, което съм видяла при теб е майсторска работа. Работа, която стига до ръцете ти, след като е минала през ума и сърцето ти.
Спомням си барелефа на св.Димитър Басарбовски. Като жив е.
Продължавай, приятелю!
цитирайЧовешкото лице е израз и на душата, характера и най вече на настроението.
Особено очите. И погледа.
Това, което съм видяла при теб е майсторска работа. Работа, която стига до ръцете ти, след като е минала през ума и сърцето ти.
Спомням си барелефа на св.Димитър Басарбовски. Като жив е.
Продължавай, приятелю!
Думите ти са точни. За работата по лицата може да се пише много, защото човешкото лице е изключително благодатна тема за разговор и работа. Нахвърлих само някои неща. Не съм споменавал за беглите щрихи с които майсторите представят богатството на лицето. За образите, които сме търсили в природата, когато сме се взираме в облаци, дървета и скали, а по този начин сме си развивали фантазиите. Най-важното - как да извадиш необходимото от безформено парче дърво или камък. Благодаря ти, за хубавите думи! Желая ти хубави зимни дни и красива предстояща пролет!
цитирайkatan написа:
За волята, за желанието и за тези четири скицника!
Човешкото лице е израз и на душата, характера и най вече на настроението.
Особено очите. И погледа.
Това, което съм видяла при теб е майсторска работа. Работа, която стига до ръцете ти, след като е минала през ума и сърцето ти.
Спомням си барелефа на св.Димитър Басарбовски. Като жив е.
Продължавай, приятелю!
Човешкото лице е израз и на душата, характера и най вече на настроението.
Особено очите. И погледа.
Това, което съм видяла при теб е майсторска работа. Работа, която стига до ръцете ти, след като е минала през ума и сърцето ти.
Спомням си барелефа на св.Димитър Басарбовски. Като жив е.
Продължавай, приятелю!
Ти си талант, роден!
Но скрит, като скъпоценен камък е трябвало само да се шлифова, за да заблести в истинската си прелест!
Ти това си и правил и непрекъснато правиш!
Скромен, но талантлив Човек си!
цитирайНо скрит, като скъпоценен камък е трябвало само да се шлифова, за да заблести в истинската си прелест!
Ти това си и правил и непрекъснато правиш!
Скромен, но талантлив Човек си!
Прекрасно автоесе.
цитирай но винаги съм се чувствал неудобно при такива хвалебствени думи. Знам, че не съм прав, че прекалявам със скромността си, но съм възпитан в скромност и смирение. В интерес на истината съм започвал много неща в живота си и при никое от тях не съм стигал до край. Все пак остава удоволствието да се потопя в нещо красиво и занимателно. Удоволствие е и да направиш някого щастлив подарявайки му нещо от това, което сътворяваш. Благодаря, за хубавите думи! Пожелавам ти много хубави човешки изживявания през 2019-та година!
цитирайleonleonovpom2 написа:
Ти си талант, роден!
Но скрит, като скъпоценен камък е трябвало само да се шлифова, за да заблести в истинската си прелест!
Ти това си и правил и непрекъснато правиш!
Скромен, но талантлив Човек си!
Но скрит, като скъпоценен камък е трябвало само да се шлифова, за да заблести в истинската си прелест!
Ти това си и правил и непрекъснато правиш!
Скромен, но талантлив Човек си!
Не съм се замисля върху това, коетож правя. Исках само да открехна вратата на моите скрити хобита от преди много, много години.
цитирайkvg55 написа:
Прекрасно автоесе.
и от мен за интересно описаната твоя житейска история.Искрено е това което споделяш и очарова със скромността с която говориш за творческите си усилия и предизвикателства.Темата за човешките лица и мен ми е била винаги интересна с взаимовръзката им с характерите на хората.Особено интересно е да видиш лице на човек който не си виждал от години и се е променил значително в зависимост от начина на живот,начина на мислене....Да със сигурност случващото се в живота ни и начина по който реагираме оказва влияние и на това как изглежда ме!Аз също споделям твоето преклонение и възхищение от творците, които умеят да пресъздават истината за същността на хората чрез вярното пресъздаване на лицата им!С пожелание за хубави и вдъхновени дни Стефане!
цитирайстраст към рисуването описах в постинга си. Казал съм почти всичко, въпреки, че мога да кажа още интересни неща от това време. Въпреки че имах доста рисунки не успях дапостигна нещо съществено. Остана ми само удоволствието от това, че "запечатах" образите в съответното време. Благодаря за посещението и коментара. Пожелавам ти хармония!
цитирайemi1ts написа:
и от мен за интересно описаната твоя житейска история.Искрено е това което споделяш и очарова със скромността с която говориш за творческите си усилия и предизвикателства.Темата за човешките лица и мен ми е била винаги интересна с взаимовръзката им с характерите на хората.Особено интересно е да видиш лице на човек който не си виждал от години и се е променил значително в зависимост от начина на живот,начина на мислене....Да със сигурност случващото се в живота ни и начина по който реагираме оказва влияние и на това как изглежда ме!Аз също споделям твоето преклонение и възхищение от творците, които умеят да пресъздават истината за същността на хората чрез вярното пресъздаване на лицата им!С пожелание за хубави и вдъхновени дни Стефане!
Поздрави от Родопите, приятелю!
цитирай и на Родопите, Васко!
Благодаря за посещението и коментара!
цитирайБлагодаря за посещението и коментара!
veninski написа:
Поздрави от Родопите, приятелю!
А аз си мислех, Стефане, че само жените го имат това умение - моят съпруг до ден днешен се чуди как така с един поглед решавам какъв човек стои пред мене - реакциите ми са винаги категорични, понякога дори бурни - понякога алогични, но в крайна сметка никога грешни :))). Мислех, че е интуиция, но ето - ти поставяш въпроса по друг начин и съм напълно съгласна с тебе /впрочем аз открай време - и до днес, живея с подобни дертове, макар че други в моето семейство се развиха в тази посока/.
Богатство са твоите четири скицника - и може би не само за тебе ... не е ли време да помислиш да споделиш нещо от тях? Аз познавам много малка част от твоето творчество, но това, което съм видяла, е останало в съзнанието ми - не мога да го забравя.
Скромността - тя е безценно качество, едно от най-важните у човека! Но изкуството огрява в нова светлина всичко, до което се докосне - и то заблестява с особен блясък. Мислех да те поздравя с едно стихотворение на Далчев - "Камък", но в този контекст сякаш повече подхожда любимото ми "Изкуство" на Ханчев.
Върху древния камък зелен
малко каменно гущерче има.
То лежи и в горещия ден,
то не бяга и в лютата зима.
От столетия спи си така,
сякаш само за миг е заспало.
Бих целунал онази ръка,
що е ваяла малкото тяло.
Тя така е поставила там
своя мъничък гущер изваян,
че и грозният камък голям
покрай него останал е траен. /В. Ханчев, "Изкуство"/
Бъди благословен с таланта си, приятелю, развивай го, не се притеснявай да заявяваш себе си, да показваш собствено лице на творец - защото това, което създаваш, е истинско - и ще остане! Поздрави!
цитирайБогатство са твоите четири скицника - и може би не само за тебе ... не е ли време да помислиш да споделиш нещо от тях? Аз познавам много малка част от твоето творчество, но това, което съм видяла, е останало в съзнанието ми - не мога да го забравя.
Скромността - тя е безценно качество, едно от най-важните у човека! Но изкуството огрява в нова светлина всичко, до което се докосне - и то заблестява с особен блясък. Мислех да те поздравя с едно стихотворение на Далчев - "Камък", но в този контекст сякаш повече подхожда любимото ми "Изкуство" на Ханчев.
Върху древния камък зелен
малко каменно гущерче има.
То лежи и в горещия ден,
то не бяга и в лютата зима.
От столетия спи си така,
сякаш само за миг е заспало.
Бих целунал онази ръка,
що е ваяла малкото тяло.
Тя така е поставила там
своя мъничък гущер изваян,
че и грозният камък голям
покрай него останал е траен. /В. Ханчев, "Изкуство"/
Бъди благословен с таланта си, приятелю, развивай го, не се притеснявай да заявяваш себе си, да показваш собствено лице на творец - защото това, което създаваш, е истинско - и ще остане! Поздрави!
donchevav написа:
А аз си мислех, Стефане, че само жените го имат това умение - моят съпруг до ден днешен се чуди как така с един поглед решавам какъв човек стои пред мене - реакциите ми са винаги категорични, понякога дори бурни - понякога алогични, но в крайна сметка никога грешни :))). Мислех, че е интуиция, но ето - ти поставяш въпроса по друг начин и съм напълно съгласна с тебе /впрочем аз открай време - и до днес, живея с подобни дертове, макар че други в моето семейство се развиха в тази посока/.
Богатство са твоите четири скицника - и може би не само за тебе ... не е ли време да помислиш да споделиш нещо от тях? Аз познавам много малка част от твоето творчество, но това, което съм видяла, е останало в съзнанието ми - не мога да го забравя.
Скромността - тя е безценно качество, едно от най-важните у човека! Но изкуството огрява в нова светлина всичко, до което се докосне - и то заблестява с особен блясък. Мислех да те поздравя с едно стихотворение на Далчев - "Камък", но в този контекст сякаш повече подхожда любимото ми "Изкуство" на Ханчев.
Върху древния камък зелен
малко каменно гущерче има.
То лежи и в горещия ден,
то не бяга и в лютата зима.
От столетия спи си така,
сякаш само за миг е заспало.
Бих целунал онази ръка,
що е ваяла малкото тяло.
Тя така е поставила там
своя мъничък гущер изваян,
че и грозният камък голям
покрай него останал е траен. /В. Ханчев, "Изкуство"/
Бъди благословен с таланта си, приятелю, развивай го, не се притеснявай да заявяваш себе си, да показваш собствено лице на творец - защото това, което създаваш, е истинско - и ще остане! Поздрави!
Богатство са твоите четири скицника - и може би не само за тебе ... не е ли време да помислиш да споделиш нещо от тях? Аз познавам много малка част от твоето творчество, но това, което съм видяла, е останало в съзнанието ми - не мога да го забравя.
Скромността - тя е безценно качество, едно от най-важните у човека! Но изкуството огрява в нова светлина всичко, до което се докосне - и то заблестява с особен блясък. Мислех да те поздравя с едно стихотворение на Далчев - "Камък", но в този контекст сякаш повече подхожда любимото ми "Изкуство" на Ханчев.
Върху древния камък зелен
малко каменно гущерче има.
То лежи и в горещия ден,
то не бяга и в лютата зима.
От столетия спи си така,
сякаш само за миг е заспало.
Бих целунал онази ръка,
що е ваяла малкото тяло.
Тя така е поставила там
своя мъничък гущер изваян,
че и грозният камък голям
покрай него останал е траен. /В. Ханчев, "Изкуство"/
Бъди благословен с таланта си, приятелю, развивай го, не се притеснявай да заявяваш себе си, да показваш собствено лице на творец - защото това, което създаваш, е истинско - и ще остане! Поздрави!
много ме впечатли този твой коментар. Постоянно търпя критики за скромността си, но не мога да избягам от себе си. Ще си остана такъв, но не смятам да спирам до тук. Ще работя и каквото дал Господ, ще създавам доколкото са ми възможностите. Благодаря за прекрасното стихотворение на В.Ханчев!
Прекрасни мигове ти пожелавам!
велика дарба и е много трудно да я притежаваш. Аз също не я притежавам, но съм правил опити и то многократно да работя в тази посока.
Поздрави! Успехи!
цитирайПоздрави! Успехи!
zaw12929 написа:
велика дарба и е много трудно да я притежаваш. Аз също не я притежавам, но съм правил опити и то многократно да работя в тази посока.
Поздрави! Успехи!
Поздрави! Успехи!
Това е само един нюанс от това с което съм се захващал през годините.
Благодаря за посещението и коментара! Лек и успешен ден!
лицата. Може би най-важната част на човешкото тяло, която първа ни представя пред света, с нашия характер и настроение. Красиво, или не дотам, то винаги безпогрешно представя нашия душевен мир. Желанието ни да го представяме с някаква маска невинаги се увенчава с успех.
цитирайzaw12929 написа:
лицата. Може би най-важната част на човешкото тяло, която първа ни представя пред света, с нашия характер и настроение. Красиво, или не дотам, то винаги безпогрешно представя нашия душевен мир. Желанието ни да го представяме с някаква маска невинаги се увенчава с успех.
Абсолютно вярно! Благодаря за коментара! Хубави и успешни дни пожелавам!
Баба Марта е дошла
и у Вас и у дома.
По бузките ни щипе,гали,
любов и огън в сърца пали.
В бяло и червено, цяла
в мартенска премяна,бяла
от снежеца посребряла
щастие Ви пожелава,
със кокичета дарява
и подкова за късмет,
Пижо,Пенда на мен, теб!
Ганкино хоро тропнете,
обичайте се и бъдете,
животът ни е Божи дар,
бъди на себе си сам господар!
sekirata Baba Marta pak e doshla
музика, текст,изпълнение А.Х.Т.sekirata
https://www.youtube/watch?v=ihvyPHRuvDE
БАБА МАРТА Е ДОШЛА
https://www.youtube/watch?v=Xkatt14c7uM
ЧБМ стихове и клип А.Х.Т. sekirata
https://www.youtube/watch?v=SZyTYrUeca0
цитирайи у Вас и у дома.
По бузките ни щипе,гали,
любов и огън в сърца пали.
В бяло и червено, цяла
в мартенска премяна,бяла
от снежеца посребряла
щастие Ви пожелава,
със кокичета дарява
и подкова за късмет,
Пижо,Пенда на мен, теб!
Ганкино хоро тропнете,
обичайте се и бъдете,
животът ни е Божи дар,
бъди на себе си сам господар!
sekirata Baba Marta pak e doshla
музика, текст,изпълнение А.Х.Т.sekirata
https://www.youtube/watch?v=ihvyPHRuvDE
БАБА МАРТА Е ДОШЛА
https://www.youtube/watch?v=Xkatt14c7uM
ЧБМ стихове и клип А.Х.Т. sekirata
https://www.youtube/watch?v=SZyTYrUeca0
zaw12929 написа:
Баба Марта е дошла
и у Вас и у дома.
По бузките ни щипе,гали,
любов и огън в сърца пали.
В бяло и червено, цяла
в мартенска премяна,бяла
от снежеца посребряла
щастие Ви пожелава,
със кокичета дарява
и подкова за късмет,
Пижо,Пенда на мен, теб!
Ганкино хоро тропнете,
обичайте се и бъдете,
животът ни е Божи дар,
бъди на себе си сам господар!
sekirata Baba Marta pak e doshla
музика, текст,изпълнение А.Х.Т.sekirata
https://www/watch?v=ihvyPHRuvDE
БАБА МАРТА Е ДОШЛА
https://www/watch?v=Xkatt14c7uM
ЧБМ стихове и клип А.Х.Т. sekirata
https://www/watch?v=SZyTYrUeca0
и у Вас и у дома.
По бузките ни щипе,гали,
любов и огън в сърца пали.
В бяло и червено, цяла
в мартенска премяна,бяла
от снежеца посребряла
щастие Ви пожелава,
със кокичета дарява
и подкова за късмет,
Пижо,Пенда на мен, теб!
Ганкино хоро тропнете,
обичайте се и бъдете,
животът ни е Божи дар,
бъди на себе си сам господар!
sekirata Baba Marta pak e doshla
музика, текст,изпълнение А.Х.Т.sekirata
https://www/watch?v=ihvyPHRuvDE
БАБА МАРТА Е ДОШЛА
https://www/watch?v=Xkatt14c7uM
ЧБМ стихове и клип А.Х.Т. sekirata
https://www/watch?v=SZyTYrUeca0
- по челата, по страните... Нека си дълбае. Важно е в очите да свети. Тая светлина от душата иде.
цитирайemelika написа:
- по челата, по страните... Нека си дълбае. Важно е в очите да свети. Тая светлина от душата иде.
и поетичен коментар. Да, времето извайва образи и съдби, променя ни и нас самите. На някои оставя светлинките в очите, а на други ги отнема. Оставаме с едничката си надежда душата да запали огъня в нас, защото без него не можем.
Благодаря за коментара! Прекрасна пролет пожелавам!
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.