Първо, искам  да направя едно уточнение. Като ученик бях от средните, дори и при матурите но можах да си взема изпита по български език, че се наложи да се явя през есента. Така, че нямам претенции за добър изказ и за сладкодумство. Иска ми се да споделя моето виждане за - Голямото и Малкото Училище.
                   Предполагам, че се питате за какви училища всъщност става дума. Първо да започна с Малкото Училище. То си има основи, здрави и стабилни, те са изграждани във времето цели 7 години. Положени са от Мама и Татко, от Дядо и Баба и останалите членове на нашите семейства. За спойка са използвани сладките приказки и песни, поговорки и гатанки, религиозност или атеизъм. Но, понякога и лоши думи и обиди са прилагани като кухини и цепнатини в тези основи. Обогатявани са и с обиди, закани и ласкателни думи, а понякога и наказания. Традиции и спомени също са прилагане при строежа на тези основи. При всеки отделен човек тези основи предствавлява различна амалгама , която после носи конструкцията на личността му. Често тази основа поддава и се срутва в най-неочакван момент, когато човек изглежда най-здрав и стабилен. В други случаи пък, личност която не блести с нищо /напротив грозновата и ощетена  от природата/ стои стабилно въпреки повратностите на времето.
                      Чудни са тези основи, дават ни сили да се борим с живота до сетния си дъх и ни формират като личности. Аз се прекланям пред майсторите, съградили тези основи, и се надявам моите да издържат на повратностите на времето и съдбата колкото може по-дълго. Много случки от този период може да си спомни човек и да се чуди или да се смее на положението в които е изпадал понякога, но това са били дела при съграждането на основите, те са магията която държи нашата личност.
                       След като преминах през първия етап на изграждането на основите на Малкото Училище да премина и към него.
                                           
                                                                  Малкото Училище
                       
                        То започва от първия учебен ден и завършва в последния ден когато излизаш и си казваш - край вече няма повече училище, сега започва живота.
                         Разбира се, че чувствата през годините и сезоните са различи , редуват се леки и тежки моменти, добри и лоши периоди, радост и отчаяние. Всеки сам е запомнил първия учебен ден, първия учител, носил го е през годините, уважавал го е , или не , мразил, ненавиждал, обичал или е бил безразличен при всеки от нас това е различно и за всеки отделен учител тези чувства са различни. Всичко това е в пряка зависимост от тези основи за които говорих преди време. В зависимост от натурата на всеки един от нас знанията които сме натрупали в тези години на Малкото Училище са различни. За едни са малки - за други -  големи.
                         Няма да разказвам за своето присъствие в това училище - случките са много - едни интересни, други може би само за мен представляват някакъв интерес , а трети -  просто са отегчителни за повечето от хората които четат тези редове. Завършвайки Малкото Училище всеки от нас е формирал една личност, която е подготвена по някакъв начин да навлезе във въртележката наречена

                                                                 Голямото Училище
                              Помня преди време един колега завършил  специализирано училище по каменоделство как хвалеше учебното си заведение и изтъкваше, че знанията които му е дало това училище са напълно достатъчни, че е постигнал направо някакъв връх в развитието си. Попитах го: Добре след това животът не те ли научи нещо повече от това което си научил в  училище - отговора беше не. Останах изумен. Това означава, че му е спряло развитието, че изобщо не е направил опит да постъпи в Голямото Училище - училището на Живота. От които уроците са най-истински. Тези уроци въздигат в небесата и забиват дълбоко под дъното човека. Те променят за секунди и съдби, но основите на тези уроци са дълбоки, те лежат в първите 7 години от  съществуването ни. От тях произлизат много от бъдещите успехи или падения. Едно смирено и възпитано дете много по-лесно възприема трудностите на живота отколкото разглезеното и научено на нахалство дете. Хубавото на тези уроци - от Голямото Училище завършват по един естествен и еднакъв за всички ни  начин. Преди много време един богат мъж говореше как някакъв бедняк му казал , че и за всички края е един и същ, но този да се изтъкне му бил споменал - Ти бедняко умираш всеки ден, а аз само веднъж. Странна философия!  След такива думи моментално се сриват основите от първите 7 години и личността претърпява крушение. 
                                 Лошото е, че напоследък на никой не му правят впечатления някои добродетели, които нашата нация е изградила през дългите си години на съществуване. Оставаме с надежда един ден уроците от училищата да окажат своето влияние върху изграждането на личността, на обществото и от там на държавата ни.
      Стефан Тодоров Мръзеков

Днес прочетох и "Накъде отива този свят" на clan ...двата поста си кореспондират...уви, с повече песимизъм(поне аз така го възприемам)
А ти остани с надеждата за "бъдещото бодро поколение".)

и ото мен поздравление за постинга...сериозен и отговорен автор ще си...направил си вече заявка :) още веднъж добре дошъл! и вълнуваш и оптимистично изразен ден...от мен за теб!

Стефане, простакът е самодоволен ! А умният човек колкото повече се интересува, чете и научава, повече се съмнява ! Я си пий вечер ракията с шопска !

Това си е така, за самодоволството на простака и за умния човек:))))
За ракията?
Благодаря, самонтната консумация на алкохол води до алкохолизъм.
По-добре е с приятели:))))