Имало едно време един римски император със странното име Галерий. Харесал си той един голям град - мегаполис от Римската империя, който се казвал Тесалоники (Солун) и решил да го направи столица. Построил си дворец в който живеел и управлявал империята. Бурни времена били тогава - времена на битки и завоевания. Наложило му се е да води битка с далечни народи - перси в древна Месопотамия. Трудна и тежка била тази битка, но той успял да победи. Върнал се в столицата си, намерил най-добрите архитекти, скулптори и строители и им  заповядал в чест на победата на персийците да издигнат една  огромна триумфална арка, която нарекли Камара.

Това станало в далечната 305 година сл. Хр.




На следващата година издигнал наблизо голяма кръгла сграда - ротонда, която възнамерявал да направи за свой Мавзолей.

Хиляда години арката, ротондата и двореца красели този град. Починал императора, дошли други властници но тези красиви, знакови сгради все са си останали на местата. Ротондата станала християнски храм с името "св.Георги Победоносец", арката стояла красиво пред двореца и напомняла за отминалата слава на император Галерий...


Били трудни, тежки времена. От изток идвали орди и завладели този град. Славата на предишните владетели била забравена. Красотата и величието на мраморните барелефи дразнели новите завоеватели и те се впуснали да рушат съградената от преди хиляда години арка "Камара"

Упорити били завоевателите, въпреки твърдостта на мрамора,  успели да унищожат три четвърти от арката и  двореца, а  ротондата превърнали в свой храм ...


Огромния камък в една от основите на арката помни всичко, той е тук от преди 17 века. Едва е издържал на времето и чуковете...  
 
Релефите, обрушени (повредени) плахо гледали от колоните и загадъчно показавали  своите красиви форми ...

Някои изглеждали  като импресия ...



Минали седемнадесет века и новите майстори и реставратори се заели за възстановят това, което е възможно...

По корнизите изобразяващи лаврови венци често кацали гълъби - символи на мира. Тук те намирали спокойствие сред античните форми ...


А, те - античните форми били все още красиви и интересни за обикновените посетители, които всеки ден идвали тук за да се наслаждават на тези останки от славата на този град...


Под главния корниз ред акантови листа радвали очите на посетителите ....


Многобройни сцени на войни изпълвали претрупаните барелефи, а под техните крака се простирали лавровите венци на славата ...





Само останките от полуразрушените сводове напомняли за глупостта на тези, които са посегнали върху красотата на арката ...







Ще попитате какво е останало от завоевателите? Нищо не е останало, или впрочем, това, което е останало отдавна е потънало в морето...
Днес само грозните руини напомнят на посетители за отминалата слава и величие на този град ...
 Двореца отдавна го няма, арката почти разрушена, но остава само ротондата, която отново е храм, най-стария храм по тези земи...
Това е страшната приказка на борбата между славата и глупостта. И все пак славата се оказала по-силна и е устояла, а за нас остава единствено да се възхищаваме на майсторството и таланта на античните майстори!


 /Успях да сложа на финала и две снимки от нета, които да ви покажат цялото величие на този ансамбъл, а ако искате да се насладите на пълния им блясък кликнете върху всяка една от снимките./

Много са интересни барелефите, а през твоите очи сигурно е още по-хубаво, защото знаеш колко трудно се работи с длетото. Поздрави!!

Майстор си на детайла...
Поздрави!

Красиви, майсторски и величествени сцении си ни показал от този уникален ансамбъл.
Твоята приказка ме наведе на няколко размисъла - за времето и вековете, за завоевателите /въобще за нашествениците/, за майсторите и поръчителите и за още много други неща.
Една приказка само, нали?

А града, за който ме питаш в предишния ми коментар е Кавала.
Ако ми се пише някой ден ще ти покажа и самата къща - да сравним възприятията си:).

Поздрави и до скоро, приятелю!

интересно да ги наблюдавам тези красиви барелефи, но както винаги времето беше прекелено малко - около 10 минути, а и трябваше да се снима, за да има какво да покажа... Удоволствието го прехвърлих във времето - като разглеждах снимките после...:) Дано да ми се отдаде възможност след време и аз да направя нещо красиво, за да радва очите на хората ...:)

към дребните неща, защото ми носят удоволствие от съзерцанието, пък така откривам и красотата на цялото....
Поздрави!!!

сме майстори - всеки в своята област...
За съжаление днес майсторети на глупостта и идиотщината са много повече, пък и се умножава непрекъснато техния брой...
Поздрави!!!!

лесно се намира, стига да се потърси. На този свят винаги се намират хора, които с огромно желание рушат красотата, която други са я създали... За съжаление тези хора като бройка нарастват с всеки изминат ден.
Съзиданието като че ли вече не е на мода, а ако случайно се хареса то се харесва най-уродливия му раздел кича ...
Рядко се намират такива образци, но често ние ги отминаваме като нещо минало и неважно.
Темата е дълга.
Аз се радвам, че ти прояви интерес към това, което съм написал а също така си оставила един красив коментар!
Красиви есенни дни ти пожелавам!!!!

въпреки глупостта. Усмивки и хубав ден!

защото красотата съществува в различни измерения...
Същото може да се каже и за глупостта.
Избрах този начин на представяне на един обект от античността.
Радвам се на вашето посещение и коментарите ви!
Красива есен ти пожелавам!!!!

na togavashnite jiteli,dali ime ek ot tezi sabitia I do nas.ujasno mnogo mi haresva konia pojelavam si da izvaete I vie takuv kon:)

Благодаря за прекрасната разходка! Снимките са впечатляващи, с професионално направени коментарии. Избрал си правилният начин за представяне на твоята "приказка " за античността. Очаквам още ...

има пластика от камени форми, аз се чувствам в свои води ... С интерес наблюдавам всичко и се потапям в история и съвременостт.
Благодаря, за посещението и коментара!!!!