Нашият Русенски край е малко ощетен откъм  планини,  върхове, непристъпни хребети.
Ние се радваме и на малките скали по меандрите на Русенски  Лом.
Както се казва в една поговорка - "Като няма риба и рака е риба".
Удоволствие е винаги да се направи еднодневен поход до село Басарбово и неговите околности - това  ни зарежда , тъй като този край е много красив и наситен с много духовност и история.

 


Разделихме се с Басарбово,  отправяйки последен поглед към обляното в светлина село




Надвесихме се над  реката и се спуснахме към хижа "Алпинист" по скалната пътека и се загледахме по красивите скални форми





Надолу под нас беше реката




Подминахме и хижата и я погледнахме отдолу....





а, край нас скалите не спираха да ни показват красивите си форми,




огрени от слънцето,  богатото ни въображение можеше  да види някои интересни форми


                        

стигнахме и до тяхното подножие,  в което беше началото на трасетата за скално катерене.


                        


Формите се редуваха една след друга.....


                       


немного високи, но трудни за изкачване...





В  тях съзряхме късни есенни цветя, намерили място  в скалите...






Заплашително надничаха  отгоре скалите.......


 


Ето ги и тях - едни приятни млади хора - Боряна и Румен, дошли чак от София, за да упражняват любимото си скално катерене....



                         


отгоре се спускаха въжетата и чакаха смелите катерачи...



                         


Първите стъпки и свикването със скалата са най-важни...



                        


а, отдолу и осигуровката е от важно значение...



                         


Впрочем,  важни са не само първите, но и всички стъпки...






Огромната каменна глава безмълвно ни наблюдаваше...с едно око и широко отворена уста....:)))





Това е пък друго образувание...






Интересно, толкова бистра река никога не съм виждал....
Досега съм я виждал мътна и още по-мътна, особено след  дъжд....



                       


Снимка на моя спътник на моста над реката.....загледан в далечината...






Ето ги и рибарниците в хармония със скалите...






Есента зовеше зимата и затова беше подготвила природата с отнемане на зеления цвят...






Още един поглед  в далечината, отдъхвайки на скалите.......,





а, това са разбунтуваните скали,  скални вълни....





Една крачка и ще скоча долу в лодката....






но, не искам,
можеби някой друг път.....:))))))






 Красиви пейзажи, а насреща е  "Стефчова тераса" - кръстена от моите колеги на мое име  преди доста години, за което им благодаря....



                       


Речния папур изглежда впечатляващо в края на есента.....





Скалите се оглеждаха в спокойната вода....,






едно спокойствие ни предлагаше  природата -  есенно спокойствие .... време за обяд и.......      релакс.


 

Благодаря ти, че ме заведе!))
Лека нощ, приятелю!)

но ми хареса през твоя поглед.

за коментара и оценката, Лека и спокойна нощ....:))

Наистина, обичам да идеализирам нещата, защото, това е едно от местата, които харесвам на нашия беден откъм природни дадености край...

би трябвало да го сложат в избрани, за да го видят повече хора. Добре че ни ги показваш, животът така ни върти, че едва ли ще стигна някога до там, за да ги видя, тези скали са направо невероятни, благодаря за разходката.

съгласна, че за скок е опасно :).
И камъка наистина е уникален. Аз също обичам да се заглеждам в скалите и ги търся. И ми беше интересно да се разходя из тези места заедно с теб, защото там съм отскачала само до манастира.

Направих постинга с чувство за хумор и с намерение да носи белезите на авторската работа.
Снимките ги редактирам според това, което чувствам. Иначе е приятно да се разхожда човек из Поломието....:)

Страхотни места има из България!
В описанията на скалите, които си направил си личи твореца! Нали в твоите ръце камъка оживява, имаш усет - майстор!

Благодаря, за оценката, която ми даваш, а за мен остава удоволствието да ви разходя из нашия край....

Прав си приятелю,че нашия край е лишен от планини,но пък тези скали...Прекрасни са.Нека повече хора се запознаят с тази красота,макар и чрез снимки.Поздравления.И през цялото време се питах дали си снимал <Стефчова тераса>.Е...успокоих се,че не си я пропуснал.Имаме хубави спомени там - цялата група.

Но групата, групата я няма вечеееее.
Разпръснаха се хората и вече всеки сам се оправя, както може, а бяхме уж приятели, а бяхме уж задружни.....

Едно от хубавите места (според мен) около Русе. Каньона на Русенски Лом е красив, наситен с много интересни места - манастири църкви и природни дадености.
Едва ли, ще го сложат този материал на първа страница, за да го видят доста хора, но аз се радвам на вашата оценка и за хубавите думи, които пишете за моята работа.
Искрено се надявам един ден да посетиш тези места, защото има какво да се види, пък и цивилизацията - (големия град) е близо....:)

А кучето което пази х. Алпинист се казва Вихра. От мъничка е там и ни познава. Хижарът Вежен винаги ни посреща с китара в ръка и с планинарска песен. Е понякога се майтапи и ни пее:"Назад, назад моме ...."
Благодаря ти Стефко за чудесния постинг и все така продължавай да ни поднасяш красотите по твоя друг/красив поглед!!!

за оценката, и и за определението прекрасен постинг, което ме радва.
А, за кучето можеше да го запозная с моя панталон и да сляза по-бързо до реката....:)

Човек винаги има нужда от възвишение и скала, нали :) Особено варовиците имат някаква могъща притегателна мощ.
Поздрави на твоя край. И аз имам малка връзка с него - баба ми по майчина линия от е от русенския край :)

Тук в нашия (русенския) почти липсват планински пейзажи и ние се радваме на скалите по меандрите на Русенски Лом.
Иначе сме жадни за планини и се славим като едни от най-големите любители на планините.
Благодаря, за коментара и приятни зимни дни ти пожелавам!!!!