Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
16.09.2009 17:14 - Храмът в Червена Вода - История и Съдба
Автор: mrazekoff Категория: Регионални   
Прочетен: 16178 Коментари: 13 Гласове:
10

Последна промяна: 30.04.2010 10:52


        
Той е един от седемте. От преди  200  години, когато градчето  Червена Вода е било унищожено и с него, споменът за тези черкви. Преди това, е било и център на епархия, но това е само минало. Основите на този храм лежат върху основите на по-стар храм от средновековието чието име е било св."Йоан Предтеча".  В него през 1738 година са погребани тленните останки на унгарския (трансилвански) престолонаследник Йожеф Ракоци.



image


За доказателство - ето го и герба на фамилия Ракоци, който е вграден по-късно, при повторния градеж на Черквата.
        След опожаряването на Червена Вода и сриването на градчето, наред с по-значимите сгради и часовниковата кула,  са унищожени и седемте черкви, населението прогонено. След около 30 - 40 години започва ново заселване (от балканджийски фамилии)  от Тревненско, Севлиевско и Еленско.
      Будното население се заело със строеж на нова черква и....


image


на 9-ти май 1860 година се е  започнал този градеж от Ахитектон (Архитект) Димитър Сергюв от Трявна. Името на новата черква вече е св"Архангелски събор - безплътни сили" или  св."Архангел Михаил".
    Историята определила и на новата черква славна съдба



image


А, дали е била най-голямата, или от другите шест е имало и по-голяма не се знае.
 През 1896 година населението събира средства и



image



започва изграждането на (стълп) камбанария от майстор Цанко Иванов от Боженци, едно чудесно произведение, което  със сигурност мога да кажа, че е най-красивата сграда в Червена Вода



                                                                                                                                                
image     
 


Много свещенослужители са минали през този храм, но като че ли най-запомнящо  е името на отец  Димо Иванов Генчев.




image




Работил през по-новото време, когато да се ходи на черква беше преследвано от властите, той все пак (въпреки това) успя да приобщи доста миряни към черквата.
        За съжаление, в днешно време черквата св."Архангел Михаил" - единствената останала от седемте тъне в разруха и забрава....





image   

  
image   

         
image   

     image
  

  image

 



А, дали ще дойде време,  когато този храм ще ни напомни, за своето славно минало и ще ни накара да се гордеем с него и с това , че е дело на един от първите ахритекти по българските земи Димитър Сергюв от Трявна?




image     


image       


                         image     



image
 


Остава да се надяваме на бъдещето и на щедростта на боголюбиви българи.


   
  Искрено се надявам да трепне някое сърце и да помогнем (кой с каквото може), за въздигането на този храм не само като сграда, но и найвече като храм в душите ни.


Тагове:   съдба,


Гласувай:
10



1. yuliya2006 - ПРЕКРАСЕН ПОСТИНГ И ЩЕ ИСКАМ СЪГ...
16.09.2009 19:54
ПРЕКРАСЕН ПОСТИНГ И ЩЕ ИСКАМ СЪГЛАСИЕТО ЗА ПРОЕКТА" НА БЪЛГАРИЯ С ЛЮБОВ - ХРАМОВЕ НА БОГА"

С ОБИЧ ДЖУЛИЯ БЕЛ
цитирай
2. mrazekoff - Даааа, yuliya2006,
16.09.2009 20:25
разбира се, че съм съгласен. Много се радвам, за оценката, която ми даваш. Сърдечно ти благодаря, и ти желая всичко най-добро. Успехи на теб и на проекта. Очаквай в скоро време и още изненади, но на други теми....:)
цитирай
3. vestnitcibogomil - Поздравления за постинга"Църкви и манастири".
04.01.2010 11:29
Поднасям личните си поздравлени на автора на снимките и текста свързан с Чрвеноводската църква. Поздравления за прекрасните проекти на уважаемата Джулиа Бел за така добре формулираните идейни постнги и проекти с родолюбива тематика.
Тази църква наистина е свързана с Епохата на Великото българско възраждане. Позволявам си да включа извадки свързани с Червена вода и историческата църква, публикувани на книжен носител, както и в постинга на Джулиа Бел-"Села и градове" виж. Материала за с. НОВОСЕЛО-съседно на с. Червена вода";

"През есента ва 1875 г. освен в Старозагорско опити за въстание имало и в Шуменско и Русенско. Третото огнище за въстаническа подготовка било в с Червена вода и съседното му Ново село. Известният революционер Тома Кърджиев от съседното село Червена вода, под прикритието на учителската си дейност е водил активна подготовка на населението от Ново село за въстание. Той основава таен революционен комитет наречен “Каран”. Между участниците в новоселския таен революционен комитет са били: Георги Кърджиев /брат на Тома Кърджиев-изпратен със задача да агитира, да повдига духа и да активизира работата/, Трифон Стоянов, поп Мартин, Никола поп Мартинов, Руси Димитров Кафеджиев, синът му Тончо Новоселски, Стефан Рътков и др. Подготовката за въстание е вървяла доста активно с голямо въодушевление и подем. В писмото си от с. Червена вода, Т. Кърджиев през септември 1875 г. пише до известния революционер Никола Обретенов, син на легендарната Баба Тонка:
“Брате Кубрате (псевдоним),
и тази нощ останахме тука. Всяко и най-малко бавене хвърля ни в опасност. Цялото село снощи бе на крак и с нетърпение очакваше братята отсреща. Същото е било в с. Ново село…..Тъй ний на часа ще тръгнем..... И пак ще гледаме да вземем доволно път напред, догде осъмнем. Инак, ако дойде четата, тогаз се надявам хората от тук /Червена вода/ и Ново село да надминат числото 100, освен това хората се надяват и оръжие да им донесе четата. Сега между другото извести ни, ще ли мине непременно довечера и без друго по същия път, т.е между Ряхово и Бабово през Сърна – бея - кьой /с. Борисово/ и тогаз за Ново село……
Байракът е превъзходно изработен, само дано да бъде честит и нашия лев да стигне и се забие сред Балкана. Ние вчера го осветихме в черква с приличен обред, остава да се намери достойният, който да го развее и да даде гласа на сладката революция….
Сбогом! Сбогом! Сбогом!
18.09.19875 год.
Ваш Каран”
Знамето е било ушито от дъщерята на баба Тонка – Петрана Обретенова. То било използвано за знаме и на Ботевата чета, чиито знаменосец е бил Никола Симов Курито от Търговище, убит на 18 май 1876 г. Другият следващ знаменосец след разгрома на четата е убит в Кремиковсия манастир в района на западна Стара планина,
По предварителния план на БРЦК в този район е трябвало да мине и една чета от Румъния, предвождана от Филип Тотю, но той не осъществил този план. Местният комитет ”Каран” под ръководството на учителите Т. Кърджиев и Велко Абаджиев събрал пари за оръжие и извършил много широка и ефективна разяснителна работа. В началото на септември населението живеело изцяло под знака на престоящото въстание. Русенските комитетски дейци насърчавали подготовката на въстанието. Но събитията се развили неблагоприятно. Поради непредпазливост и неособено добра конспирация на съзаклятниците, турските власти научават за въстанието. Арестуват Т. Кърджиев, който бил изпратен при валията, после в затвора, а от там вързан с белези на ръцете пеша до Търново. Той бил съден от извънреден съд в Стара Загора, заедно със Старозагорските въстанници. Задържани били и останалите членове на комитета от Ново село и Червена вода. След потушаването на въстанието, татарите и черкезите вършили големи безобразия в района; кражби, насилия и убийства. Но селяните задружно са давали отпор на тези набези и своеволия.
С революционната дейност в тези три огнища на въстанието и с подготовката на местни чети в доста селища на трите района заършил опитът на БРЦК да вдигне на въстание поробена България през есента на 1875 г. Независимо от неуспеха въстанническото движение през 1875 г е изиграло съществена роля за по нататъшнато освободително движение на българите. Наред с въстанието в Херцеговина и Босна, то изострило вътрешните противоречия в Османската империя и подтикнало официалната турска власт да обяви през октомври - декември 1875 г. нови реформи и определени данъчни облекчения, целта на които била да се избегне надвисналата катастрофа. Въстанието привлякло и изострило вниманието на Великите сили и преди всичко на Русия към положението на българския народ и Източният въпрос. Най-същественото значение на въстанието през 1875 г. е поуката, която БРЦК е направил относно по нататъшната подготовка и организация на следващото най - масово въоръжено въстание на българския народ срещу Османската империя - Априлскито въстание през 1876 г.

Знамето на Червеноводската-червеноводско-новоселската чета от септелнври 1875 г, е предвождало Ботеватач чета през май 1876. Затова на него е изписана годината 1875. За това знаме и за Ботевата чета, за версиите свързани с гибелта на Ботев има публикации (виж www.vestnitcibogomil.blog.bg. )
За миналото на с. Червена вода и съседното му с. Ново село, свързано с някои силно развити занаяти има публикация на книжен носител . виж. Колев Б.В. Железодобиването в България: списание Вселена, Наука и техника", бр12/2009, стр42-45
Виж www.nautchnitrudoove.blog.bg
www.vestnitcibogomil.blog.bg

с поздрав, уважение и най-добри пожелания
www.vestnitcibogomil.blog.bg


www. istoriabogomil.blog.bg
цитирай
4. mrazekoff - Безкрайно съм изненадан,
04.01.2010 12:01
че в този постинг получих толкова обстоен исторически коментар.
Такова познание не е по силите на всеки.
Благодаря ти, vestnitcibogomi, че си си направил труда да ми дадеш такава информация. Не съм очаквал такъв интерес по тази толкова отдалечена от сегашния ни начин на живот тема.
Радвам се, че има хора на които интереса не се свежда само до яденето и удоволствията, а минава вече в границите на духовните търсения.
Благодаря, за информацията , за коментара.
С пожелания за успешна Нова година се надявам, че и за напред ще откриваме интересни неща за нашата история и бит.
Стефан Тодоров Мръзеков - Червена Вода
цитирай
5. vestnitcibogomil - Още допълнение за тази историческа църква и за с. Червена вода
04.01.2010 12:27
mrazekoff написа:
че в този постинг получих толкова обстоен исторически коментар.
Такова познание не е по силите на всеки.
Благодаря ти, vestnitcibogomli.blog.bg, че си си направил труда да ми дадеш такава информация. Не съм очаквал такъв интерес по тази толкова отдалечена от сегашния ни начин на живот тема.
Радвам се, че има хора на които интереса не се свежда само до яденето и удоволствията, а минава вече в границите на духовните търсения.
Благодаря, за информацията , за коментара.
С пожелания за успешна Нова година се надявам, че и за напред ще откриваме интересни неща за нашата история и бит.
Стефан Тодоров Мръзеков - Червена Вода


Цитирам още едно допълнение за Историческата Червеноводска църква, което може да се види и в постинга на Джулия Бел-"Градове и села" и във www.vestnitcibogomil.blog.bg

". Голяма част от турските войски през лятото на 1877 г. се придвижила по направление към Шумен, минавайки през с. Ново село и Червена вода. Населението на с. Червена вода се скрило в църквата. За да спаси селяните Георги Кърджиев излиза от църквата и застава пред турската войска да моли за пощада, но веднага бива разстрелян. Намирашите се в църквата се разбягали. Докато турците разберат за бягството, голяма част хората се спасила, но били дадени и жертви при преминаването през църковния зид. "

И още едно допълнение свързано със занаятите;

което може да се намери в цитираните по-горе публикации и постинги;
По време на османското владичество;
"Заварен и развит бил железодобивът и в Русенския район: с Червен, с.Писанец, с. Червена вода, използуващи железните рудни находища в местността ”Майдемлика” на с. Новo село"

с поздрав, уважение и най-добри пожелания

д-р инж. Богомил Великов Колев- родом от с. Ново село , живущ в София

www.vestnitcibogomil.blog.bg

И аз ви благодаря за хубавите думи!

Богомил Великов Колев от с. Ново село
цитирай
6. mrazekoff - Благодаря още веднъж,
04.01.2010 12:39
за поясненията във връзка с историческите събития с Червеноводската чета.
Що се отнася до железодобивът в русенския край съм запознат само за такъв около с. Червен, но със изненада научавам, че има и в нашия край (Червена Вода, Ново село) такъв поминък.
Предполагам, че това е било преди около 300 - 400 години...
цитирай
7. vestnitcibogomil - Относно желязодобиването в Русенския край
05.01.2010 07:35
Уважаеми г-н Мразеков,

Изпращам ви частта от моята публикаци , която се отнася до железодобиването в русенския край и по специално в района на Червена вода и Ново село.

" Добив на желязо през феодализма
Съгласно източници след римската епоха до Втората Българска държава в желязо рударството и железодобива се наблюдава определено западане. Независимо от това традициите се запазват и то предимно във високите планиски райони, където е намерило убежище старото местно население по време на преселението на народите и нашествието на славяните. Добив на желязо е имало в с. Гарван /Бисерикуца/- Силистренско през 10-ти век. По време на Втората Българска държава се наблюдава съществен напредък и усъвършенствуване на железодобива а железопреработването. Били въведени по-добри и сложни механизми и съоръжения, нов тип пещи. Появяват се самоковите. Впрегната била водната енергия за духалата на пещите и тежките чукове на самоковите. Сигурни данни има за Русенския железоруден район- крепостта Червен, с. Писанец и с. Острица, Кацелово. За железодобива в Русенско са били използувани твърде примитивни древни пещи. За пръв път са установени у нас такива средновековни пещи, в които се употребявала биологична енергия за нагряване- ръчни или крачни духала. Останки от желязобивни материали /шлаки/, вероятно свързани с развитието на леярство са намерени и при с. Попина - Силистренско, Преслав-Шуменско, селата Красен и Изворово-Добричко.


Желязодобиване по време на Османското владичество

Както при римското наществие, така и при османското за нуждите на всекидневния живот и особено за подържане на армията и флота е било необходимо голямо количество желязо. В ония времена е било трърде трудно внасянето на желязо от вън. Затова огромната империя е била принудена да задоволява нуждите си с желязо произведено в нейните предели. Единствения източник на желязо в европейската част на империята достигаща до Виена бил Балкаският полуостров. Бурно развитие и разцвет железодобивът достига през 16 и 17 век. Като крупни желязодобвни центрове се очертават: Етрополско, Самоковско, Пещерско, Брацигово, Краище, Кривопаланско, Босненско /района на р. Сана и гр. Вареш/ Югославия, Мървашко /България и Турция/ и др. По време на османското владичество цялото желязно производство е било единнна общност за Балканския полуостров. Поради тези причини добивът на желязо в средновековна България се разглежда не отделно, а в рамките на империята. Разграничават се следните технологични етапи:1.Рударство/добив на железни руди/. 2.Обогатяване на железни руди /промиване/. 3. Желязодобив /металургия на желязото/. 4. Механична обработка на желязото в самоковите..5. Преработка на железните пръти в железарски изделия. 6. Търговия с железни изделия..
Турците са заварили пещи и самокови в землищата на Малък Самоков в Странджа, в тогаващтите села Сръбски Самоков, Вълков Самоков и Радичков Самоков, в югозападните раздели на Витошка област, с. Бистрица, с. Голяма Желязна-Ловешко. Заварен и развит и бил железодобивът и в Русенския район: с Червен, с.Писанец, с. Червена вода използуващи железните рудни находища в местността ”Майдемлика” на с. Новo село. След падането на България под Османско владичество добивът на мед, злато и желязо в Средна гора намалява, но и сведенията са твърде оскъдни, а до 10-ти век не се срещат писмени източници.Истински разцветособено и Ихтиманска и Панагюрска Средна Гора желяодобиването достига през 17-ти и 18-ти век. Най-силно бил развит добивът на магнетит, чрез”плавене” (промиване) на матриал от изветрените зони на скалните масиви. За стопяването н рудата, което ставало в специални пещи наречени видни(витни) са били необходими огромни количества дървени въглища"

Това, което знам от преданията в Ново село се отнася до местността "Майдемлика" намираща се между Ново село и Вятово. Ние сме имали нива , кято е до самите "дупки" на старото находище на железни руди. Според преданието едно козле като попаднало в дупките излязло чак при Писанец. А там е имало развито железодобиване. Лично аз съм ходил на това място. Има дупки и отвесни и хоризонтални като пещери,от които са добивали желязна руда.

с поздрав, уважение и най-добри пожелания
Богомил Великов Колев

цитирай
8. mrazekoff - Много съм впечатлен от
05.01.2010 08:34
изнесените данни за железодобивът в Русенския край. Аз знаех само за Самоков, но информацията, която получих ме впечатли много. Познавам само студената обработка на материалите, но отдавна не се занимавам с този вид дейност. Хубаво би било, ако имаше нещо останало до наши дни, но за съжаление няма нищо останало, дори и някаква информация (говоря за нас незапознатите).
Според информацията, която получих, че има дупки (галерии от Ново селе до Писанец) не е лошо да се проучи района, може да излязат интересни неща, но може и да стане някаква атракция (въпрос на инициатива). За Червена Вода знам, че е имало на две места каменоломни и две пещери. Едната от тях в Аблановската гора, а, другата по посока на Ястребово.
Що се отнася до строежа на камъка в района на Червена Вода той е преходен варовик - от мек до лют (твърд).
Знам, че в находището на Тетово преобладават камъни с червеникав оттенък (предполагам, че има железни окиси).
За да не ставам смешен с разсъжденията си, спирам дотук.
Благодаря, за информацията, която получих, желая ви успехи в бъдещите Ви проучвания.
С.Т.Мръзеков
цитирай
9. vestnitcibogomil - Oтносно предложенията
05.01.2010 10:32
mrazekoff написа:
изнесените данни за железодобивът в Русенския край. Аз знаех само за Самоков, но информацията, която получих ме впечатли много. Познавам само студената обработка на материалите, но отдавна не се занимавам с този вид дейност. Хубаво би било, ако имаше нещо останало до наши дни, но за съжаление няма нищо останало, дори и някаква информация (говоря за нас незапознатите).
Според информацията, която получих, че има дупки (галерии от Ново селе до Писанец) не е лошо да се проучи района, може да излязат интересни неща, но може и да стане някаква атракция (въпрос на инициатива). За Червена Вода знам, че е имало на две места каменоломни и две пещери. Едната от тях в Аблановската гора, а, другата по посока на Ястребово.
Що се отнася до строежа на камъка в района на Червена Вода той е преходен варовик - от мек до лют (твърд).
Знам, че в находището на Тетово преобладават камъни с червеникав оттенък (предполагам, че има железни окиси).
За да не ставам смешен с разсъжденията си, спирам дотук.
Благодаря, за информацията, която получих, желая ви успехи в бъдещите Ви проучвания.
С.Т.Мръзеков


важаеми г-н Мръзеков

Носил съм проби от рудата на 'Майдемлика" за изследване в катедрата по металургия на черните метали към Химикометалургичния институт, но не обърнха внимание. Наистина нувда от археологически изследвасни-, Има много неизследвани могили край Ново сели. Вероятно те са от Римско в реме и са маркирали един от главните тогава пътища свързващи Марцианопол (Девня) с РИМ. Марцианапол бил духовен и културен център за времето


цитирай
10. zvezdichka - Интересно ми
08.01.2010 14:38
беше да прочета и видя снимките на вашата църква. Герба наистина е много красив и впечатляващ, а снимката на отеца - много благо лице ме поглежда от нея.
цитирай
11. mrazekoff - Цанке,
08.01.2010 14:53
тази църква има интересна история, една , единствена от седемте. Аз съм писал, за историята , няма да се повтарям.
Що се отнася до отеца - той ме е кръстил и ми беше комшия на 70 - 80 метра от нас живееше. С неговия внук сме първи приятели - много добър и свестен човек беше отецът и внука му е такъв. Работи в една проектанска организация - зам. управител - инженер - конструктор в строителството.
Като дойдете на гости ще ви запозная с внука му - той е на същата вълна като вас - обича старините и има събрани неща, пък и къщата му е в традиционен български стил.
Аз се радвам , че познавам такива хора от които има какво да се научи....
цитирай
12. zvezdichka - :)
09.01.2010 20:46
С удоволствие ще ми бъде интересно, благодаря :).
цитирай
13. mrazekoff - Цанке,
09.01.2010 21:33
дано се случат нещата , за да ви срещна , защото той си идва епизодично и може да се разминете, но мисля , че ще ви е интересно..
цитирай
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: mrazekoff
Категория: Други
Прочетен: 1884963
Постинги: 134
Коментари: 3033
Гласове: 52824
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031