В стаята със мирис на канела
чепка мама вълнени валма –
и – додето ми плете фланела,
чака да се върна у дома,
да ми сипе чай от глог и риган,
вместо да ми купи бира-две,
никога навреме не пристигам,
окъснявам с цели векове,
спря да ме познава и съседът,
със когото хвърляхме белот,
и във магазинчето ме гледат
като пришълец от друг живот,
тати пак до радиото дреме,
котката на чехлите му спи,
а пък аз изгубеното време
умножавам три пъти по „Пи”,
губя се – от милите ми старци,
от жените, влюбени във мен,
проиграх живота си на карти
с мозък, от стихии възпален,
радости и скърби и неволи,
и възторзи, смях и светлини,
изиграх ли главните си роли? –
или друг актьор ме замени,
и не беше зрителна измама
кошникът със вълнени валма...

Боже, във сълзичката на мама
тази нощ се върнах у дома.

Кой каза, че носталгичното не може да бъде епично?!
Поздрави, Маестро!
П и е р

Може.
Благодаря, Пиер!
Чу

Да са ни здрави! За нас е радост, че си ги имаме такива, мили и обичащи!

Всеки посяга към белия лист при нужда, Чу, да се разтовари, разправи или опази както е в психотерапията. С писането поетът прави щастливи другите - признателна съм ти, че и днес намерих нещо за себе си.
Не затваряй добрата стихоВарна :-)
nalia

Чул те Бог, Валя!
Чу

"Стиховарна"! Прелестна измишльотина, Налия! :-))))))))))))
Благодаря.
Чу

ЕХ.....

Брех!
Ти се яви най-сетне? :-))))))))))))
Чу