Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
15.01 18:58 - ИСКРАТА
Автор: mrazekoff Категория: Лични дневници   
Прочетен: 782 Коментари: 5 Гласове:
13

Последна промяна: 15.01 19:13

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
                         
                                 

                            Човешкия живот е наниз от събития и личности. Пред очите ни се изнизват като от  филмова лента. Някои случки се помнят дълго през годините, други избледняват с времето, а трети се впиват в нашето съзнание и ние ги помним за цял живот ....


                             Късното  лято на годината за която ще ви разкажа се изнизваше неусетно. Всичко си беше както и през годините преди това. Монотонността на нашия живот ни приспива и ние се губим в сезоните и годините до такава степен, че почти не правим разлика за съответния момент.
       С дежурното си черно куфарче в ръка  крачех из улиците на града и се чудех къде да убия  времето си. Сетих се за една приятелка, която работеше във офис на  мебелна фирма намиращ се в стара градска къща в самия център на града. Преди  години аз и две приятелки, едната за която ще стане дума сформирахме група за разходки. Кръстосвахме през почивните дни различните интересни маршрути в нашия край, обикаляхме и в съседните област. Постепенно групичката се разрастна и от трима станахме около двайсетина участници. Беше интересно да се разтовариш сред красивата природа, независимо от годишния  сезон. Радвахме се на присъствието на различни  хора и преживяванията ни бяха  прекрасни и неповторими.
        Влязох във вътрешния двор с дворче и кръгъл  фонтан правен  преди  много години и  почуках на вратата. Посрещна ме Галя - така се казва приятелката за която става въпрос. Оказа се, че съм отишъл в много неподходящо време - тъкмо щяла да излиза по работа за около  половин - един час. Запита ме дали не искам да остана да я изчакам в  стаята, или да дойда по-късно. Премислих и реших, че е по-добре да я изчакам, отколкото да идвам отново. Излизайки от стаята ми каза:
-  Виж каква книга си купих днес от сергията  на пресечката до офиса. Взе си чантата и документите и излезе, а аз останах в празната стая.
       Погледът ми блуждаеше по стените и предметите в стаята и не намирах никакво занимание с което да си запълня времето докато Галя се върне. Семплата обстановка - бюро, холна масичка, закачалка и  табуретки до холната масичка. Пред очите ми се виждаше вътрешния двор на старата къща и това беше всичко,  което мога да  забележа.
А, да и забравих да спомена и съответната нова книжка, купена сутринта...
Мина известно време и аз реших да разтворя книжката за която стана дума. Автора - някакъв руснак, а темата методи на лечение. Разтворих листите и погледа ми се спря на рисунки на човешки органи - сърца, дробове, черва и пр. За миг си спомних времето преди много години, когато чакахме реда си в бръснарниците и на масите пред чакащите имаше разхвърляни различни вестници и списания - просто за убиване на времето докато си чакаш реда. Сетих се и за същите тези масички пред лекарските кабинети с разхвърляни брошури, приканващи ни към някакви  здравни навици. На тези брошури стояха неизменни  скици и рисунки на органи. Не ми харесваха тези листовки и аз все ги отбягвах.
       Сега в празната стая пред мене стоеше точно такава книжка и аз не посмях да я погледна. Времето вървеше бавно, имах чувството, че беше спряло. С неохота поех книжката и я разлистих. Пред очите ми отново се появиха отблъскващите рисунки. Нямах намерение да чета и да гледам нищо повече от тези страници.
       Все пак, реших да  се задържа върху някакъв текст, колкото да мине по неусетно времето...  Прочетох едно две изречения. Направи ми впечатление, че автора пише на съвсем разбираем език, който не отблъсква четящия. Обърнах на друга страница, пак прочетох едно две изречения, но нищо, ама съвсем нищо не ме впечатли от тази книга. Бях решил да я затворя и да я оставя далеч от мен - на другия край на масата за да не я разлистя отново. Бях решил .... докато очите ми не попаднаха на един малък пасаж, че:   "90% от всички болести на човека се дължат на замърсяване на дебелото черво"
Тази фраза ме принуди да се задържа още съвсем малко, за да разбера какво иска да каже с това твърдение автора на книгата. Погледнах текстове  написани с курсив и открих интересни факти, основаващи се точно на това твърдение....
       Зачетох се в кореспонденции от различни хора, които описваха своите  здравословни проблеми, пътищата им през различните процедури и това, което са постигнали ...   Случките бяха много - различни хора, различни възрасти, различни проблеми - различни съдби.  Неусетно се увлякох в текста, а темите ме привличаха.
       Сякаш като миг мина времето на чакане и Галя се прибра в офиса. Бях се зачел в поредния случай и бавно попивах информацията. Книжката беше ме привлякла някак незабелязано, някак неочаквано и аз бях нейн пленник.
- Хареса ли ти книжката? - попита ме влизайки в стаята. Аз още не съм я поглеждала. Купих си я тази сутрин от тарабата с книги  на улицата до нас. Привлече ме заглавието и реших да си я купя, пък може и да има нещо интересно в нея.
Казах й, че по принцип никога не съм обичал тази тема, за която става въпрос в книгата. Споменах, че винаги съм стоял настрана от тези неща, но, именно тези 90% от замърсеното дебело черво  ме принудиха да вперя очи в написаното ...
       Времето, което си бях определил за посещение ишзтече и аз излязох от офисчето...   
       Какво стана след това ли?  -  ще попитате вие.
В следващите минути точно тази книга беше в черното ми куфарче....   Същата тази книга я прочетох на един дъх. Започнах да търся още и други книги, които вече бяха много  по-големи и обхващаха още по-различни теми и проблеми. Четях ги и не сама това. Тези книги ми даваха информацията, което е много важно, но тези книги ми разкриваха различни методики, които следваше да бъдат опитани. Реших да не бъда само обикновен читател а, преди всичко човек, който е решил да работи за здравето си...
       Времето минаваше, книгите на този автор се събираха при  мен, аз навлизах и навлизах в дебрите  на познанието. Сам за себе си определих и класа на познанието, които ми даваха тези книжки. Определих ги от първи до осми клас.  Радвам се, че започнах от най-малкото - от първи клас...   Ако попитате дали цялата тази информация е пред очите ми? Не, не е, но тези книги са настолните ми водачи през  тези вече петнайсетина години. Тези бисери поднесени на най-обикновена  хартия ми дадоха и продължават да дават познания, за които преди години не съм и подозирал...
       

        Именно тези 90 %  бяха Искрата, която  светна за миг в моето съзнание и промени живота ми изцяло и коренно!
        



                                         В заключение:    Заглавието на книжката и нейния автор не ги упоменавам умишлено, но ако все пак  някой прояви интерес може и да му ги споделя.
С настоящия си постинг аз поставям началото на поредица от  теми основаващи се именно на познанието за човешката същност.  Знам, че съм много малък и незначителен като автор, но това, което ще споделя  се надявам да  предизвикам поне малък интерес от ваша страна.

                                       Стефан Т. Мръзеков



Гласувай:
13
0



1. mt46 - Поздрав!
15.01 19:20
И благоприятно продължение на нанизите!...
цитирай
2. donchevav - Силно въздействащо описание! О...
15.01 19:23
Силно въздействащо описание! Особено ми хареса използваната ретардация /съзнателно забавяне в развитието на действието с цел по-голям ефект на внушение/. Повярвах, още повече, че открай време и аз изпитвам подобни чувства пред такива неангажиращи вниманието брошури в чакалните... Желая успех на новата рубрика! Поздрави, Стефане!
цитирай
3. emi1ts - Интересен
15.01 20:11
и увлекателен разказ !Обещанието за продължение звучи интригуващо! Поздрави!Хубава вечер!
цитирай
4. zaw12929 - Откровението " Именно тези 90 ...
15.01 21:16
Откровението " Именно тези 90 % бяха Искрата, която светна за миг в моето съзнание и промени живота ми изцяло и коренно!... е ценен пример
Поздрави. Успешна 2017 г. Здраве!
цитирай
5. vandela007 - Искрата
15.01 21:17
е много важно нещо. Тя променя човешки живот. Но не ти я палиш, а тя теб запалва.
Искрите идват от Огъня. А кой е Той - това е големият въпрос.
цитирай
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: mrazekoff
Категория: Други
Прочетен: 1073603
Постинги: 129
Коментари: 2923
Гласове: 28291
Календар
«  Декември, 2017  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031