Репетициите зачестиха, а участието на различни сцени имаха за цел да ни подготвят за отговорната изява пред националното жури във Враца. При изчистването на последните подробности при нас дойде консултант - хореограф на Държавния ансамбъл "Филип Кутев" - София. 
Този човек имаше едно специално излъчване. Да репетираш под негово ръководство беше едно незабравимо преживяване. 
Не, това не беше репетиция - това беше един спектакъл в който всичките ние - танцьорите бяхме привилигировани участници. Тук движенията бяха най-малкото, което ние научавахме. Тук се работеше като с артисти. Умората не съществуваше, защото, когато бяхме най-уморени, консултанта ни караше да седним на пода и ни представяше различни театрални и танцувални номера, което  внасяше в нас релакс и допълнително настроение.
След тези "номера" ние бяхме възродени и отпочинали, заредени с настроение и желание да дадем всичко от себе си.
Сега, като пиша тези редове си спомням, че именно в тези моменти аз и още един приятел танцьор -солист се увлякохме от  стъпките на танца"уан степ". Понаучихме някои движение, които още си ги спомням. Ритмите и настроението, които носеха тези стъпки бяха като едно бягство от фолклора, но обогатяване на нашата танцувална култура. 
Този велик преподавател - гост от "Филип Кутев" можеше да говори с часове за нюансите в българските танци, за поезията която носят различните танци. От него научавахме за значението на всеки един жест, поза или мимика на танцуващия.
Тук танца вече беше част от изкуството - такова, каквото трябва да се покаже на публиката.
Беше удоволствие, привилегия, магия и огромно щастие да се репетира при такъв преподавател.
Случайноста и шанса ме срещнаха още няколко пъти с този велик преподавател от когото научих истини в танцовия фолклор, които ще помня цял живот

Всичките натоварвания и концерти приключиха и дойде времето на заминаването за Враца. Огромната група участници разположена в два автобуса потегли за последното - решително представяне. Имаше вастроение  и малко притеснение от отговорното участие.
Трябва да отбележа, че участието в такива форуми се провеждаха при изключителна дисциплина. Това, че ансамбъла беше полупрофесионален (с професионален оркестър и половината от певиците) нямаше никакво значение. Представянето трябваше да бъде на ниво, защото защитата на званието "Представителен ансамбъл" беше наложително.
Малко преди пристигането във Враца ни посрещна и консултанта-хореограф от София. Това допълнително ни зареди с увереност и настроение.
Пътувахме ден по-рано, за да можем да се "аклиматизираме" с обстановката.
Интересното при нашата изява, че щяхме да участваме в последната вечер на представяне на ансамблите от България. Тази вечер щяхме да закрием и заключителния национален преглед на художествената самодейност.
Да, бяхме последните три ансамбъла.
Първи щяха да бъдат Капанския ансамбъл от Разград, втори - нашия - Русенски ансамбъл и на финала - Шопския ансамбъл - София.
В последния момент се направи корекция и Шопския ансамбъл станаха втори, а ние от Русенски ансамбъл с програмата си щяхме да закрием целия фестивал.
Това всъщност нямаше никакво значение за нас, но в действителност представляваше голяма отговорност, защото, като финал би следвало участието да бъдена много голяма висота.
На самото представяне няма да се спирам - премина както се очакваше, но по-важното беше разбора на журито за самото представяне.
За мене остана удоволствието, че участвах в последното изпълнение на финала на този национален форум.
Впрочем разбора на  участието на трите последни ансамбъла от последната фестивална вечер се оказа много добър за нас. Имаше доста похвали за нашата изява и се оказа, че достойно сме защитили финалното участие във финалната вечер.
От тук вече напрежението рязко спадна от нас - участниците.
Спадна, но не за дълго.

Предстоеше ни нова изява и то много скоро  -  непосредствено след  заключителния концерт във Враца.

Следва...

Поздравление за " достойно защитили финалното участие"

това беше много отдавна. С настоящите описания аз описвам впечатлениета си и и пътя, който съм извинал в съприкосновението с български танцов фолклор.

Нищо не ме радва така, както гледане на български танцов фолклор. Това което правите е за опазване на националната ни култура.... Това е много необходимо!