Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
14.04.2016 20:32 - Безсъници - танцов фолклор - част 5
Автор: mrazekoff Категория: Лични дневници   
Прочетен: 866 Коментари: 0 Гласове:
10

Последна промяна: 15.04.2016 10:51

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
 

              Късноесенното време предполагаше към редовно посещение на салона за репетиции. Неусетно се понаучиха някои характерни движения от народните танци. Всяко едно научено движение ми  давше куража, че мога да се справям. Даваше ми и кураж да продължавам  все така.
В работническия танцов състав понаучихме някакъв танц и по същото време в завода дойде някакъв филмов екип, който  щеше да снима  филм за завода послучай някаква годишнина. Екипа щеше да снима постиженията на отделни дейности и този филм да го покаже в СССР.  Казаха ни да се стегнем за снимки. Стана така, че аз танцьор на два - три месеца  щях да бъда сниман...  Появихме се всички самодейци в костюми. Уплашени от прожекторите и камерата изиграхме предначертаната част от танца. Моето мнение е, че не стана сполучлив записа, но все пак е  филмова лента и като са я проявили нямам представа какво е станало.
               Обикновено за новата година в родното ми село се прави тържествено посрещане няколко дни преди тя да настъпи. Отидох и аз в киносалона - столовете бяха премахнати и вътре се отвори едно огромно място за танци. Бяха оставени само по краищата по един ред за зрители. 
Започнаха песните, танците. Тогава аз станах и започнах да играя хората които  звучаха.
Невиждали моята особа да се занимаха с народни хора много хора бяха наистина изненадани и не повярваха на очите си.
Изкарах едно прекрасно тържество с много настроение.
Вече вях загърбил миналото си на безучастен зрител при такива моменти.
Същевременно и репетициите в работническия танцов състав продължаваха. Репетиции, но без изява на сцена са безсмислени. Пролетта ни даде един градски преглед на художествената самодейност. Както обикновено - нашия състав нямаше сили и подготовка да участва н този голям форум. За сметка на това, пък ние бяхме първите зрители и от първия до последния концерт изгледахме прегледа.
Пред очите ни се въртяхя състав сред състав от различни села и градчета на окръга. Журито ги оценяваше след края на концерта.
Ние от публиката аплодирахме участниците и си мечтаехме един ден и нашия състав  да е сред осталите участници. 
Наближаваше и последния ден - ден на представителните колективи.
Представителни колективи! Това беше  най-голямото звание, което се получава след като се заслужи и то пред национално жури.
Тук в града имахме 5 такива колектива. 
Когато излязоха на сцената сякаш слънцето слезе в залата. Грейнаха костюми и лица - багри и звуци изпълниха  салона и публиката изпадна в екстаз.
Незабравими мигове! Ние гледахме и се наслаждавахме от публиката.
Еееех, кога ли ще дойде ред и ние да застанем там - на сцената?А, дали изобщо ще дойде такъв момент?
Премина фестивала и настъпи летния сезон. Обикновено през този сезон всички самодейности замират за да започнат отново наесен с песен - както се казва...
Въпреки, че бяхме разпуснати от ангажименти с работническия танцовия състав, ние танцьорите  поддържахме връзка помежду си.
Усилено се заговори, че ще ни изпратят от заводския дом на културата на подготвителен лагер на море. Зарадвахме се, зачакахме с нетърпение деня в който ще  тръгнем. Дните постепено се стопиха и остана само един ден до заминаването ни...  Ние живеехме с надеждата за едно прекрасно време на почивка и репетиции на морския бряг...
И, тъкмо тогава ни извикаха всички в културния дом и със съжаление ни съобщиха, че лагера се отлага. Всички участници в състава възроптаха и заявиха, че повече няма да участват в танцовия състав....
Стояхме във фоайето на една дълга пейка гневни на целия свят. Тази неприятна новина ни разочарова. За всеки случай ръководителите решиха да направят едно допитване кои имат намерение да напуснат състава.
Аз бях седнал най-открая и първо мене запитаха.
Заявих категорично, че нямам намерение да напусна танцовия състав. Аз, който насила бях доведен в залата за репетиции и започнах от нулата категорично исках да остана и да танцувам народни танци. Отговорите на всички останали бяха, че се отказват...
Това беше достатъчно за да се разтури този самодеен колектив.

Заряда, който бях получил при първите ми срещи с българските танци не ми даваше покой. След като няма да го има този състав, значи наесен трябва да си намеря друг и да продължа да играя. Това беше като един наркотик при мен.
Споделих този проблем с един съсед, който  навремето играеше народни таци като млад. Братът на неговата съпруга беше хореограф в един голям танцов състав в града. От дума на дума  моя съсед подхвърлил  на  хореографа моите притеснения.
Прибирам се по улицата един летен ден и ги виждам  двамата. Извикаха ме и ме попитаха за проблема. Аз го разказах, като заявих, че имам желание да продължа с танците.
Тогава хореографа каза:
- Виж какво, при нас е много сериозно. Ние сме голям ансамбъл, представителен, на много високо ниво. Този състав в който си бил ти е слаб и незначителен. Прецени дали имаш сили да се захванеш с такава отговорна задача и ако сметнеш, че имаш сили ела на .... и каза датата и часа.
И без да ми казва, че са голям и сериозен състав го знаех - видях го на прегледа. Всички бяха безупречни - артисти на сцената.
Какво пък - ще рискувам - нищо не губя...
Дойде есента - времето на новия сезон на художествените състави....
Работническия състав, който се разтури пред очите ми се събра отново. Всички, които тогава заявиха, че се "отказват" се завърнаха в салона за репетиции.
Всички, без един - този, който заяви, че няма да се отказва.
Това бях аз....

      Следва...


Тагове:   танци,


Гласувай:
10
0



Няма коментари
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: mrazekoff
Категория: Други
Прочетен: 1020503
Постинги: 129
Коментари: 2923
Гласове: 27762
Календар
«  Октомври, 2017  
ПВСЧПСН
1
2345678
9101112131415
16171819202122
23242526272829
3031