Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
13.04.2016 21:53 - Безсъници, или Великата магия наречена фолклор - част 3
Автор: mrazekoff Категория: Лични дневници   
Прочетен: 1798 Коментари: 2 Гласове:
10


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
 

                Танцов фолклор - продължение
        
          Вървяхме към спортната зала на завода. Спортната зала наречена на името на машиностроителния завод. Същата тази зала преди време я открихме тържествено и при откриването изиграхме един  волейболен мач с градския волейболен шампион.  Загубихме безславно с 3:0 гейма... 
Все пак това  е минало, а сега вървяхме към мястото където се провеждаше репетицията на заводския танцов състав. 
Никога не бях стъпвал на такова място.  Влязохме в големия салон-зала, а в него се провеждаше репетицията.  Чувствах се отвратително. Когато се погледнах в мазните работни дрехи с разкривените обувки тип "кубинки" ми идваше да избягам и изобщо да не се обръщам назад.
За какво ни докараха тук? Всичките останали младежи също възроптаха и се заканиха, че изобщо няма да идват повече тук. Това ще им бъде за последно.
Ръководителят на групата с когото  бяхме приятели и заедно ритахме топката през обедните почивки като ни видя се усмихна и се зарадва на новото попълнение.
Обърна се към мен и ми каза:
- О, значи и ти ще ставаш един от нас?
- Да, ама аз изобщо не мисля да ставам танцьор - му отвърнах....
Пред нас наредени с гръб към нас стояха танцьорите -отпред момичетата с трика и туники, чорапогащи и обувки, с коланчета - млади и стройни. Зад тях шахматно наредени стояха момчетата с  потурки от дочен плат и с тениски. Всички бяха в един тон - червено и черно.
Изглеждаха много добре и добре, че изобщо не се обръщаха назад, за да ни видят какви се грозници в работните дрехи.
Ръководителят ни нареди най-отзад и започна да обяснява нещо, което аз изобщо не разбирах. Имах намерение да хукна и да се махна, но като гледам тези красавици с репетиционното облекло се възпирах да не изляза навън.
Обясниха ни, че трябва да изиграем 16 такта ниски свивки и 16 такта високи свивки.
Нищо не разбирах. Акордеониста засвири и всички запристъпяха с дсесен и ляв крак. Така правех и аз, а се срамувах толкова много, че ако можеше щях да потъна в земята от срам. Всички бяха с гръб към мен и само акордеониста и ръководителя бяха с лице към  нас.
Когато свършите тези прословути 16 такта започнахме да поскачаме с високо вдигнати колене. Направих го и аз без да искам - просто съм усетил музиката интуитивно. Вътрешно се зарадвах за миг, но притеснението и срамът продължаваха да ме подтискат.
Не си спомням какво друго беше казано да се прави, но аз с нетърпение чаках да дойде края на това неприятно изживяване на място, което явно, че не беше предназначено за мен.
Е, най-накрая дойде и този дългоочакван миг - край на репетицията.
Всички, които бяхме закарани насила с работно облекло в един глас заявиха на ръководителя на състава, че няма да идват повече и, че се отказват в участието в работническия танцов състав....
С крайчеца на окото си  поглеждах стройните танцьорки и ми ставаше приятно. Всички се отказаха, а тогава ръководителя с когото се познавахме много добре и бяхме приятели се усмихна и ме попита:
- И ти ли се отказваш?
Странно, но аз му казах, че няма да се отказвам засега, но той като ме види, че  от мен нищо не става сам ще ме изгони.
Възпираше ме само женската красота, която присъстваше в залата.
Искаше ми се и още един път да дойда. Натъжавах се само като си помислих как изглеждам в мръсните работнически дрехи, но все пак това  ще е само едно временно явление.
Танцьорите се запътиха към съблекалните, а ние - докараните от цеха си тръгнахме към работните си места. По пътя всички  категорично говореха за отказа си, но аз  мислено си пожелах още едно присъствие в залата - ей така просто да се насладя на симпатичните танцьорки ... 



Гласувай:
10



1. mrazekoff - Едно уточнение:
13.04.2016 22:05
Моля, да бъда извинен за правописните грешки и за неуточнените изрази, които присъстват в постовете ми, но ги пиша "на един дъх" и връщайки се назад в корекции мога да загубя ритъма на основната идея. Предполагам, че ще разберете това, което влагам в описанието си.
С уважение: Стефан Тодоров Мръзеков
цитирай
2. kasnaprolet9999 - Очаквам с нетърпение продължен...
14.04.2016 00:03
Очаквам с нетърпение продължението. Друго си е да ти дойде музата, всичко се излива на един дъх.
цитирай
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: mrazekoff
Категория: Други
Прочетен: 1885501
Постинги: 134
Коментари: 3033
Гласове: 52831
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031