Постинг
13.04.2016 16:21 -
Безсъници, или Великата магия наречена фолклор - част 2
Автор: mrazekoff
Категория: Лични дневници
Прочетен: 1392 Коментари: 0 Гласове:
Последна промяна: 13.04.2016 16:24
Прочетен: 1392 Коментари: 0 Гласове:
8
Последна промяна: 13.04.2016 16:24
Танцов фолклор - продължение
През ученическите си години обладан единствено от желанието да гоня топката и към някакъв вид спорт пренебрегнах всичко останало, че дори и училището не ми вървеше кой знае колко. С топката лягах - с топката ставах. Тя беше мойто единствено желание за изява. Бях стигнал и до селския футболен отбор, ходих и на лагер-сбор и то малко преди да постъпя в казармата.
По същото това време на мода бяха младежките забави. В клубове и салони се организираха такива забави и младежите се надпреварваха да танцуват. В осми клас аз за първи път се хванах да танцувам валс и то защото учителката ми заповяда. Беше огромен срам да се хвана и да танцувам с моя съученичка, а пък колко съм танцувал, или разхождал - това е вече друг въпрос.
Че, на тези забави, които се организираха тогава по комсомолска линия всички танцуваха, а аз и още двама трима стояхме сгушени в най-тъмния ъгъл и си приказвахме.
Същото положение продължи и след като се върнах от казармата - спорт, футбол и работа, а на забавите в ъгъла и сгушен гледах останалите като се веселят ....
Бях стигнал до участие в заводския отбор по волейбол, а в обедните почивки усилено ритахме топката.
Младост - кръвта на младия човек ври и той се стреми да си изразходва енергията.
Монотонно минаваше времето - работа - физическо натоварване.... Ако кажа, че имах някакви спортни успехи ще излъжа. Никакви! За мене беше важното, че се стремях да се докажа на спортната площадка, или на стадиона. То и в интерес на истината не съм попадал на треньор, който да се занимава с мен, за да зднам какво правя и какво търся в това поприще.
Работех в един цех на една металорежеща машина наречена фреза. Работех на смени. Не беше много приятно да се работи през вечерните часове, когато хората са излезли на разходка, а аз като наказан в шума, маслата и мръсотията да изпълнявам някаква норма.
Една вечер минах покрай едно лятно кино в нашия град, а в него млади хора танцуваха - чуваше се музика и провиквания. След това бяха излезли навън да си починат - младежи и девойки, които се занимаваха с народни танци...
Отминах покрай тях сякаш, като, че ли не ги забелях.
Не ми бяха интересни, защото все си повтарях, че играят само мечките на панаирите, но не и хората.
Една вечер при една втора работна смяна в цеха се появи партийния секретар на цеха заедно с една дама, която също беше участничка в заводския отбор по волейбол. Тя като ме видя каза на придружителя си нещо и той ме извика. Отидох към тях изцапан от работа с металите. Заедно с мен бяха извикани и няколко други младежи и сред шума от работещите машини ни обясниха, че работническия танцов състав на завода набирал кандидати за танцьори.
Ха, какви танцьори? Казах им, че аз не обичам да играя народни, пък и всякакви други танци. Обясних им, че съм музикален инвалид - нито мога да пея - нито мога да играя, пък и нямам желание за това.
Настояха да тръгваме и ние няколкото младежи извадени от работните им места тръгнахме заедно тях почти принудени.
Тъмната есенна вечер ни погълна и ние мълчаливо закрачихме към мястото където ни поведоха....
Следващ постинг
Предишен постинг
Няма коментари
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.