Тази дума буди различни асоциации - от прехласване до категорично й отхвърляне. А, какво всъщност е фолклора в нашия живот?
 - Всичко!  От първия ден, от първата минута на нашето пребиваване до последния час  на тази Земя - всичко е фолклор. И, бита и приказките, разказите, сказания митове и легенди, песни, обичаи, традиции, оръдия на труда, култура, възпитание, образование - всичко е този Фолклор.
Магията на думите "Имало едно време" ......  И,  всичко след тези думи притихва в едно очакване, а тогава съзнанието  се впуска в непознати места и епохи да търси героите и събитията, а магията на приказките тече ли тече ....
Така е и с песните и с обичаите и с традициите и с интересните истории от стари времена... Загледани в горящия пламък на огнището ние пътуваме мислено и се носим на крилете на нашите фантазии.
Да! Това е фолклора!
Това е само началото  на великата тайна - Фолклор, която аз имам намерение да  ви покажа.
Искам да ви покажа и разкажа и за моя път в този приказен свят, за изненадите, трудностите, радостите, успехите и неволите които съм срещал през това чудно пътешествие.
Ще започна с 
      
                Танцовия фолклор - началото
   Не, няма да е тайна, ако кажа, че не обичах нашите хора. Не обичах начина по който се играеха тук. 
Като деца при различни тържества се гонехме около хорото, влизахме и излизахме в него, а около нас играеха  възрастните заловени за ръце.  Тържества, настроение, хоро след хоро.... Един наляво, друг надясно, един прегърбен, друг изкривен, наведени, изпъчени с опънати и свити лакти, люлеещи, или изпънати ръце....
Не, не ми харесваха тези хора. Не виждах нищо красиво в тях, а бях  само едно малко дете - ученик....
В първи клас учихме хорото "Боряно, Борянке"....  Едва го научих - сигурно за тройка....
Не, не го играех, а го ходех надясно и наляво като физкултурник....
Толкова го разбирах - толкова го играех.... Следваше и някакви ръченици през годините, но те пък ... едно подскачане на музика и нищо - никакви емоции.
Това бяха хората за мен през ученическите ми години. После през другите години  - двойки на останалите хора. Нищо не помнех - нищо не знаех. Обичах физкултурата - да бягам, да скачам, да ритам топката и всичко в тези хора свързвах именно с тези физически упражнения.
А, годините си вървяха,а аз не научих нито едно хоро като ученик.
Тази глава от фолклора наречена танцов фолклор остана като една тъмна страница за мен. Не исках да си спомням за хората от училище, не исках да гледам хора и тържества. Всичко свързвах със спорта и единствено само със спорта.
Дали през годините може да се  променя в мисленето си за танцовия фолклор - едва ли...

Фолклорът са обичаите, традициите и животът на един народ.
В последните 20-ина години опитите да подменят автентичния български фолклор с попфолк набраха много инерция и последователи.
Разликата между тях е космическа!
Радваме, че в последните години фолклорът набира сили и млади почитатели.
Песните и танците, които слушам и гледам ме изпълват с преклонение и огромно удоволствие.
А за хората:) ... и аз не съм голяма хороводка:), но обичам да ги гледам. Като заиграят тези ми "моми и ергени", като затрептят по тях онези ми ти пендари и китки чак сърцето ми подскача от радост и възхищение!

с тебе, Катя.
Благодаря ти за посещението и хубавия коментар!
Красива пролет ти пожелавам!

Радвам се, че пак си започнал да пишеш, цели три постинга за ден, направо ме шашардиса, пък и хубава тема си намерил. Стана ми интересно. Поздрави!!