Случайно научих, че е дошъл тук - в Русе...  С един приятел решихме  да го посетим. 
        В главата ми нахлуха спомени от далечното минало.
Спомних си, че когато бяхме ученици  издавахме вторични суровини, беряхме и предавахме билки на пунктовете, а парите дарявахме за построяването Радецки... Това беше всенародна   ученическа кампания.
Очаквах да видя нещо, което да ме върне назад в детството ми. Гледах обаче с очите на човек от настоящето ....
 Е, откри се пред очите ми с цялото си великолепие.



Струваше ми се, че е далеч от  първообраза си, но пък изглеждаше прекрасно!




На входа му ни посрещна табелата, която удостоверяваше ролята на учениците при неговото възстановяване.




Вътре, в самия параход ни посрещнаха две знамена - синьо и зелено - реплики на знамето на Ботевата чета.
В главата ми нахлу мисълта, че това е знамето на нашата - Червеноводска чета, което след нейния неуспех  преминава в ръцете на Ботевата чета.
Разбира се, че това не е оригинал, а реплика, но все пак чувството на гордост у мен си остана.





След това в една сбирка посветена на великия Ботев видях показани негови снимки и вещи. 



Съвсем друго чувство ме обзе когато стъпих на задната палуба. 
Не може да се опише - удоволствие и много, много тъга, че вече няма никакъв транспорт по тази велика река...




Другия участник в разходката ви поздравява...




Все пак трябваше  да ударя и камбаната, въпреки силното слънце, което светеше точно в очите ми ... :)



От предната палуба се откриваше друга, също така прекрасна панорама ...





Спокойствие и удоволствие в един толкова прекрасен момент!





Напуснахме тази реликва, а в мен остана и приятното чувство на съприкосновение с нещо в което и аз имам  някакво скромно участие дарявайки като пионерче  стотинки за неговото възстановяване.








Остана обаче горчивината, че едно огромно удоволствие на което се радвахме преди години, а именно пътническия транспорт по Дунава сега е само един горчив спомен...
Дано след време хората да имат отново удоволствието да пътуват по тази река, защото това наистина е едно прекрасно  преживяване!

Чудесни снимки!...

Браво, Стефане!

Нотка на гордост и усет за българското! Радецки е запазил своя дух. Хубава и успешна седмица!

И аз бях едно тези деца, което даваше всичко от себе си за "Радецки".
С този постинг ме върна много назад и ми припомни много неща!
Никога не съм ходила в Русе и не бих отишла сега.
Достатъчно са ми твоите прекрасни снимки на кораба и европейската река.
Поздрави отново!

Много хубав постинг - и - боже! - колко далечни спомени! Разбира се, че събирахме хартия и желязо. Цялото училище по класове - и то естествено в съревнование-и всички ни помагаха. Беше толкова истинско изживяване! Никога не видях този кораб, но отношението ми към него остана много лично...Благодаря за припомнянето! Поздрави!

(Новите списания "Свободни поети" за Русе са вече тук - при мен).

Поздрави на родопа планина!

желание да видя този параход останал от детските ми спомени и едва сега ми се отдаде възможност, а какво по-добро предизвикателство да го споделя с вас - моите приятели!

моите родители винаги ме водеха да видя Дунава когато идвахме в Русе. (моето село е на 15 км. от града). Едва си спомням това време. След това реката беше станала нещо обикновено в моя живот - просто на края на града много вода, която тече - реката.... Нищо интересно, а като погледнеш през нея - на километър от теб - други хора - друга държава. Сега не искам да я виждам тази река - предизвиква много неприятни асоциации в мен. Бих сподел някога тези мои вълнения.
Благодаря ти за хубавия коментар!
Красива есен ти пожелавам!

от детството и младежките ми години са много. Не исках сега да пораждам такива спомени, а само отразих едно посещение на този кораб (който не е истинския, а само една реплика). Имах чувството, че никога няма да го видя, но все пак имахме възможност да го видим и ние в Русе, там, където е построен ...:)
Благодаря за посещението и коментара!
Хубави есенни дни ти пожелавам!!!!

СТРАХОТЕН СПОМЕН ЗА МИНАЛО НЕЗАБРАВИМО
ОТ НАШИЯ БРЯГ И ЗНАМЕ НА СЕЛОТО МИ.
ЖИВЕЕМ В СБЪРКАНО ОТ НАС ВРЕМЕ- ДАНО СПОМЕНИ СЪБУДЯТ И ЖЕЛАНИЕ ЗА ДРУГО БЪДЕЩЕ

Дано нещата се променят към по-добро, но е необходим дух.