Постинг
21.01.2012 19:38 -
ВЕТКИТЕ (спомени)
Автор: mrazekoff
Категория: Лични дневници
Прочетен: 6430 Коментари: 26 Гласове:
Последна промяна: 27.02.2012 12:49
Прочетен: 6430 Коментари: 26 Гласове:
30
Последна промяна: 27.02.2012 12:49
(Посвещавам го на Денят на родилната помощ)
Годините следват своя път - редят се една след друга и времето бавно заличава спомените.
Кой не е бил бебе?
Кой не е бил малко дете?
Кой не е бил дете, юноша и т.н.
Едва си спомням ранното детство, но тази дума - ветка - ветки ми е останала в спомените завинаги.
Като малък бях много ревливо бебе. (Казвали са ми родителите - (Бог да ги прости!). Не съм оставял никакво спокойствие на хората около мен от моя непрекъснат плач... И, не само тях, но и съседите...
Като малък ми викаха Чечо Коко - от Стефко Тодоров и по-приемливо за детското произнасяне на името ми...
Когато ме питаха как се казваш? Аз с гордост казвах - Чечо Коко!
- А, какъв си?
- Мъж! - казвах също с гордост....
И, така времето минаваше, а моя плач не намаляваше - денем и често нощем....
Едва си спомням този случай.
Ясна късна вечер, луната грееше високо над нас, баща ми ме понесе на ръце, а аз силно плачех... Вечер звуците се чуват много силно и наоколо кънтеше само моя бебешки плач....
На края на градината баща ми спря, посочи ми с ръка нагоре към луната и каза:
- Я, виж на дядо Божо ветката....
(Ветка на детски преведено беше светлината - светлина - светка - ветка)
Аз се вторачих в светещия лунен диск, за миг прекъснах плача си, но отново пак започнах....
- Стефко, а я виж на чичо доктор ветката....
Наблизо на около 70 метра по права линия се намираше здравната служба (бивше училище направено на здравна служба) и родилния дом - също към този здравен пункт.
Аз живея на около 70 -80 метра от мястото, където съм роден.
Тогава там живееше един лекар и вечер неговия прозорец също светеше....
Това беше на чичо доктор ветката....
Аз пак се заглеждах в светлината на прозореца на доктора и моя плач спираше за кратко...
И така отново - плач и заостряне на вниманието към двете ветки - на дядо Божо и на чичо доктор....
Следваше и въпрос:
- Я, покажи на дядо Божо ветката.... Аз протягах ръчичка към луната и виках - Ииииии.....
- Ами, я покажи сега на чичо доктор ветката.... Насочвах ръчичка към прозореца на доктора и пак - Ииииии.....
И, така - едно след друго тези упражнения....
- Къде е ветката на...., а ветката на..... Ами, я пак покажи ветката и т. н., докато цялото ми внимание се ангажира с тези две ветки запленили ме от най-ранна възраст.
Много години минаха от тогава. Няма ги тези на които надувах главите с моя плач.... Няма го този, който ми ангажираше вниманието с въпросите - "Къде е ветката на....?"
Няма я вече и здравната служба в бившето училище (запустя сградата, изоставена и пуста е подложена на бавна смърт от нехайството на хората)
Родилните стаи в тази сграда много, много отдавна ги няма.....
С една дума - Няма я ветката на чичо доктор.....
Остана другата - Ветката на дядо Божо......
И, сега, когато луната огрее градината ми, яз поглеждам към нея и в душата ми напира отговора:
- Ето я ветката на дядо Божо..... и нещо засяда в гърлото ми....
Колко много ветки срещаме в нашия живот - такива, които оставят трайни спомени в нашето съзнание....
А, колко такива ветки ние даряваме на хората около нас?????
Тези малките, незабележими ветки правят нашия живот . Те чертаят пътя на живота - такъв, какъвто идва от миналото и върви напред към бъдещето....
Нека да има много ветки по нашия път във времето. Нека създаваме такива ветки, които ще останат и след нас, защото
Ветките правят Живота, а пред него се прекланяме на днешния ден....
Честит празник!
Следващ постинг
Предишен постинг
Така е приятелю...ветките дават смисъл на живота!!!
Ако няма ветка, към която да се стремим,да свети в душите ни като искрица запазвайки и крепейки топлината от минали спомени-или надежда за по-хубаво бъдеще...ще се лутаме отчаяно и безнадежно из мрачните лабиринти на живота..
Хубавите спомени са като ветката на дядо Боже...
пожелавам ти още много такива за в бъдеще!От все сърце!
Прегръдки и звездна зимна нощ за теб..
цитирайАко няма ветка, към която да се стремим,да свети в душите ни като искрица запазвайки и крепейки топлината от минали спомени-или надежда за по-хубаво бъдеще...ще се лутаме отчаяно и безнадежно из мрачните лабиринти на живота..
Хубавите спомени са като ветката на дядо Боже...
пожелавам ти още много такива за в бъдеще!От все сърце!
Прегръдки и звездна зимна нощ за теб..
за хубавия разказ, за светлия спомен!...
Нека да има светлина и за сегашните, и за бъдещите деца!...
цитирайНека да има светлина и за сегашните, и за бъдещите деца!...
mileidi46 написа:
Така е приятелю...ветките дават смисъл на живота!!!
Ако няма ветка, към която да се стремим,да свети в душите ни като искрица запазвайки и крепейки топлината от минали спомени-или надежда за по-хубаво бъдеще...ще се лутаме отчаяно и безнадежно из мрачните лабиринти на живота..
Хубавите спомени са като ветката на дядо Боже...
пожелавам ти още много такива за в бъдеще!От все сърце!
Прегръдки и звездна зимна нощ за теб..
Ако няма ветка, към която да се стремим,да свети в душите ни като искрица запазвайки и крепейки топлината от минали спомени-или надежда за по-хубаво бъдеще...ще се лутаме отчаяно и безнадежно из мрачните лабиринти на живота..
Хубавите спомени са като ветката на дядо Боже...
пожелавам ти още много такива за в бъдеще!От все сърце!
Прегръдки и звездна зимна нощ за теб..
че си ме разбрала правилно.
Реших да споделя този стар спомен и преди да пристъпя към неговото описание дълго се двоумих, дали да го напиша, или да се откажа.
Незнаех как ще прозвучи в пространството. Дали няма да бъде някаква стара отживелица във вашите представи.
Наистина този спомен е останал дълго в съзнанието ми и много ми се искаше да го споделя с някого.
Радвам се, че успях да го свържа и с днешното време, за да не изглежда като стар, забравен миг, покрит с праха на миналите години.
Благодаря ти, за посещението и за коментара!
Топлина в зимните вечери ти пожелавам!!!!
mt46 написа:
за хубавия разказ, за светлия спомен!...
Нека да има светлина и за сегашните, и за бъдещите деца!...
Нека да има светлина и за сегашните, и за бъдещите деца!...
благодаря ти, за посещението и хубавите думи в коментара ти!
Наистина нека да има повече светлина в нас и около нас, защото получава този, който умее как да дарява.
Колкото повече даваш, толкова повече получаваш....
Светли и спокойни зимни дни ти пожелавам!!!!
Спомените са като светлина в мрака, кйто обгръща нашето минало. Аз също бях много ревлива, не съм давала на никой да спи през ноща, но нямам спомен какво са ме правили.Тази светлина, която си запомнил ти дава подкрепа и в настоящето, дано дълго да показва пътя ти.
цитирайkasnaprolet9999 написа:
Спомените са като светлина в мрака, кйто обгръща нашето минало. Аз също бях много ревлива, не съм давала на никой да спи през ноща, но нямам спомен какво са ме правили.Тази светлина, която си запомнил ти дава подкрепа и в настоящето, дано дълго да показва пътя ти.
за посещението и коментара!
Изглежда тези нощни излизания и гледането на ветките са били доста на брой, щом, като са се запечатали толкова добре в спомените ми от това време.
Колко е добре, че има такива интересни спомени - незначителни и скучни (за сегашното - младо поколение), но интересни и съкровени, наситени с много искренност за нас - по-възрастните....
Красиви , топли и светли зимни дни ти пожелавам на теб и на всички около теб!!!!
Светлината е тази, която ни води през целия ни живот! Тя е и дирята, която оставяме след себе си! Нека бъде Ветка завинаги!
Благодаря ти Стефко, за удоволствието!
цитирайБлагодаря ти Стефко, за удоволствието!
Хубав и мил спомен от детството!:))
През целия ни живот светлината е около нас и в нас, но ако искаш да живееш като къртица, никой не може да ти помогне, дори и Господ.
Запази светлината в себе си, Стефане!:))
цитирайПрез целия ни живот светлината е около нас и в нас, но ако искаш да живееш като къртица, никой не може да ти помогне, дори и Господ.
Запази светлината в себе си, Стефане!:))
от твоя спомен и дори на човек му става едно мило! Много хубаво, че го сподели. Толкова хубаво разказваш :).
Светлината е тази, която ни осмисля като истински човеци и следвайки я нека и нашите светилници бъдат запалени, за да я посрещаме с радост!
Поздравления за разказа!
цитирайСветлината е тази, която ни осмисля като истински човеци и следвайки я нека и нашите светилници бъдат запалени, за да я посрещаме с радост!
Поздравления за разказа!
в душите ни, в сърцата ни, винаги да свети, така както луната и слънцето винаги ще ни огряват, без да иска нищо в замяна. Хубави са детските спомени, остават за цял живот, защото са чисти, истински, тогава преживяването е оставило незаличима следа. Поздрави и лека вечер!
цитирайtanelia написа:
Светлината е тази, която ни води през целия ни живот! Тя е и дирята, която оставяме след себе си! Нека бъде Ветка завинаги!
Благодаря ти Стефко, за удоволствието!
Благодаря ти Стефко, за удоволствието!
Тя не е само около нас - тя е и в нас. Ние трябва да я открием и да я предадем на другите за да бъде както казваш "Ветка завинаги".
Поздрави на Стара Загора ( и за моите приятели от там, които ти не познаваш - сем. Запрянови).
Благодаря ти! Топлина в зимните вечери ти пожелавам!!!!
monaliza121 написа:
Хубав и мил спомен от детството!:))
През целия ни живот светлината е около нас и в нас, но ако искаш да живееш като къртица, никой не може да ти помогне, дори и Господ.
Запази светлината в себе си, Стефане!:))
През целия ни живот светлината е около нас и в нас, но ако искаш да живееш като къртица, никой не може да ти помогне, дори и Господ.
Запази светлината в себе си, Стефане!:))
Най-дребните, прозаичните и незабележими неща в детския живот оформят в последствие бъдещия човек. Понякога тези подробности се забравят, но това е зрънцето, което ни води и остава в нас до последно....
Благодаря ти, за посещението и коментара!
Топла светлина в студените зимни дни ти пожелавам!!!!
zvezdichka написа:
от твоя спомен и дори на човек му става едно мило! Много хубаво, че го сподели. Толкова хубаво разказваш :).
Светлината е тази, която ни осмисля като истински човеци и следвайки я нека и нашите светилници бъдат запалени, за да я посрещаме с радост!
Поздравления за разказа!
Светлината е тази, която ни осмисля като истински човеци и следвайки я нека и нашите светилници бъдат запалени, за да я посрещаме с радост!
Поздравления за разказа!
когато се заровим назад в годините и си припомним такива случки. Гледайки от дистанцията на годините забелязваме колко обикновени неща са се случвали с нас, но именнто те са ни възпитавали, за да сме сега това което сме в действителност.
Радвам се, че ти е харесал този мой спомен.
Имам и други, но все не се решавам да напиша нещо, за да не излезе, че слагам акцент върху собственото си "АЗ".
Благодаря ти за посещението и коментара.
Нека да са светли и добри дните ви!
Пожелавам ви скорошно посрещане на Пролетта!!!!
makont написа:
в душите ни, в сърцата ни, винаги да свети, така както луната и слънцето винаги ще ни огряват, без да иска нищо в замяна. Хубави са детските спомени, остават за цял живот, защото са чисти, истински, тогава преживяването е оставило незаличима следа. Поздрави и лека вечер!
спомен се получи "Ода за прослава на светлината" :)
Нищо, нека да е така! Радвам се, че сте прочели този разказ от далечното минало.
Хубаво е да си спомняме някои неща, да се връщаме назад във времето, да го споделяме с някого, но в никакъв случай да не оставаме там - в миналото.
Нека да вземем от него най-доброто и тихо да се върнем в настоящето, защото това е нащия живот - сега и тук!
Благодаря ти, за посещението и за мнението ти - отразено чрез коментар.
Желая ти лека и спокойна топла зимна вечер в очакване на Пролетта!!!!
винаги светлината около себе си и в себе си!
Поздрави!
цитирайПоздрави!
priqtel12 написа:
винаги светлината около себе си и в себе си!
Поздрави!
Поздрави!
Нека да има топлина в тези мразовити дни около теб!!!!
Обичам да ми разказват спомени от детството. Може би, защото моето беше незабравимо.
Трогателно е това, което си споделил с нас!
Поздрави!
цитирайТрогателно е това, което си споделил с нас!
Поздрави!
ckarlet написа:
Обичам да ми разказват спомени от детството. Може би, защото моето беше незабравимо.
Трогателно е това, което си споделил с нас!
Поздрави!
Трогателно е това, което си споделил с нас!
Поздрави!
живот, които някои ги наричат уроци.
Всички дни са различни сами по себе си и неповторими, въпреки, че понякога си приличат. Погледнато грубо, повърхностно, много неща не ни правят особено впечатление.
Някои случки и събития неусетно преминават покрай нас и остават незабелязани.
Други остават трайни следи в нашито съзнание....
Другото е по-важното - да имаш душа и сърце да покажеш тези случки и събития и да ги опишеш така, както си ги почувствал със сърцето си.
За мене е чест, че сте проявили интерес към тази толкова обикновена случка за страничния зрител и безкрайно близка и съкровена за мен самия.
Благодаря ти, приятелко, за посещението, коментара и отношението към този мой спомен.
Красиви и топли зимни дни ти пожелавам!!!!
Детската реч е мила и сладка. Отвличането на вниманието му, когато плаче и налага воля е важен метод за родителя, да възпитава без насилие. Някоя баба казва: Тихо, идва черното куче и ако плачеш, ще те лапне...
но... един ден същата баба с внучето- вече 3-4 годишно. Виждам ги, как излизат от едно познато на всички място- Фурната за гевреци, срещу колодрума в Русе . И точно тогава пътят им пресича дама, която води голям черен пес... и детето се сви. Панталонките му се подмокриха, то не издаде нито звук. Спуснах се да помогна на бабата, която ми разказа, че все с черно куче е плашила детето , когато плаче, да го помири
После години го лекуваха от напикаване. Какво ли помни това дете за онова куче. Отдавна заминаха за чужбина.
Много важно е какво говорим на децата. И на нас какво говорят медиите е важно, да прелеят чашата на търпението и... да ни качат на инвалидна количка или катафалка... Търсете предаванията, които ви носят смях и здраве!
цитирайно... един ден същата баба с внучето- вече 3-4 годишно. Виждам ги, как излизат от едно познато на всички място- Фурната за гевреци, срещу колодрума в Русе . И точно тогава пътят им пресича дама, която води голям черен пес... и детето се сви. Панталонките му се подмокриха, то не издаде нито звук. Спуснах се да помогна на бабата, която ми разказа, че все с черно куче е плашила детето , когато плаче, да го помири
После години го лекуваха от напикаване. Какво ли помни това дете за онова куче. Отдавна заминаха за чужбина.
Много важно е какво говорим на децата. И на нас какво говорят медиите е важно, да прелеят чашата на търпението и... да ни качат на инвалидна количка или катафалка... Търсете предаванията, които ви носят смях и здраве!
zaw12929 написа:
Детската реч е мила и сладка. Отвличането на вниманието му, когато плаче и налага воля е важен метод за родителя, да възпитава без насилие. Някоя баба казва: Тихо, идва черното куче и ако плачеш, ще те лапне...
но... един ден същата баба с внучето- вече 3-4 годишно. Виждам ги, как излизат от едно познато на всички място- Фурната за гевреци, срещу колодрума в Русе . И точно тогава пътят им пресича дама, която води голям черен пес... и детето се сви. Панталонките му се подмокриха, то не издаде нито звук. Спуснах се да помогна на бабата, която ми разказа, че все с черно куче е плашила детето , когато плаче, да го помири
После години го лекуваха от напикаване. Какво ли помни това дете за онова куче. Отдавна заминаха за чужбина.
Много важно е какво говорим на децата. И на нас какво говорят медиите е важно, да прелеят чашата на търпението и... да ни качат на инвалидна количка или катафалка... Търсете предаванията, които ви носят смях и здраве!
но... един ден същата баба с внучето- вече 3-4 годишно. Виждам ги, как излизат от едно познато на всички място- Фурната за гевреци, срещу колодрума в Русе . И точно тогава пътят им пресича дама, която води голям черен пес... и детето се сви. Панталонките му се подмокриха, то не издаде нито звук. Спуснах се да помогна на бабата, която ми разказа, че все с черно куче е плашила детето , когато плаче, да го помири
После години го лекуваха от напикаване. Какво ли помни това дете за онова куче. Отдавна заминаха за чужбина.
Много важно е какво говорим на децата. И на нас какво говорят медиите е важно, да прелеят чашата на търпението и... да ни качат на инвалидна количка или катафалка... Търсете предаванията, които ви носят смях и здраве!
те успокояват и те напрягат тялото. Прякото им влияние върху полевата форма на човека и по-точно на клетъчно ниво могат да направят чудеса. Те могат да издигнат човек в облаците, или да го вкарат в гроба...
Всичко зависи от интелекта на човека, който контактува с малкия човек.
В случая интелекта и образованието нямат нищо общо...
Уроците от миналото оставят най-трайни следи в нашето съзнатие и тези следи ни съпътстват през целия ни живот...
Толкова живо и образни си предал спомена си, че сякаш оживя пред мен.
Видях протегнатата детска ръчица как сочи първо небето, после светлия четириъгълник.
Чух думите на родителите ти. Това е интимен момент, в който желанието за успокоение на детето, всъщност покрива и обгръща малкото телце с любов.
Честит празник, Стефчо!
цитирайВидях протегнатата детска ръчица как сочи първо небето, после светлия четириъгълник.
Чух думите на родителите ти. Това е интимен момент, в който желанието за успокоение на детето, всъщност покрива и обгръща малкото телце с любов.
Честит празник, Стефчо!
babaelenica написа:
Толкова живо и образни си предал спомена си, че сякаш оживя пред мен.
Видях протегнатата детска ръчица как сочи първо небето, после светлия четириъгълник.
Чух думите на родителите ти. Това е интимен момент, в който желанието за успокоение на детето, всъщност покрива и обгръща малкото телце с любов.
Честит празник, Стефчо!
Видях протегнатата детска ръчица как сочи първо небето, после светлия четириъгълник.
Чух думите на родителите ти. Това е интимен момент, в който желанието за успокоение на детето, всъщност покрива и обгръща малкото телце с любов.
Честит празник, Стефчо!
трайно в съзнанието ми, в съзнанието на малкото човече. Точно тези малки и незначителни случки възпитават бъдещия човек в нещо съвсем обикновено, в общуване с всичко, което го заобикаля. Сега се казва, че съвременните деца немогат да общуват помежду си. Не могат, защото обикновените, човешките думи са дифицит. Животът ни се превърна в крякъци и обиди, самоизтъкване и надпревара.... От там произтичат и егоизмът и безразличието и нахалството и коравосърдечността.... Дано не съм прав в тези мои разсъждения, но така ги виждам аз от моята къщичка....
Благодаря ти, Хелън за посещението и коментара!
Красива приближаваща пролет ти пожелавнам и много усмивки!!!!
http://sl.glitter-graphics.net/pub/3271/3271185uf7jp47j9p.gif
Светли празнични дни ти пожелавам от сърце...
цитирайСветли празнични дни ти пожелавам от сърце...
mileidi46 написа:
http://sl.glitter-graphics.net/pub/3271/3271185uf7jp47j9p.gif
Светли празнични дни ти пожелавам от сърце...
Светли празнични дни ти пожелавам от сърце...
ти от сърце за подаръка. Радвам се, че си успяла да си оправиш проблема. Нека да са красиви и усмихнати и за вас тези празнични дни!!!!
С пожелание за здраве, благополучие и светли Великденски празници. Нека има Мир и Любов в сърцата ни!
цитирайivankalilova написа:
С пожелание за здраве, благополучие и светли Великденски празници. Нека има Мир и Любов в сърцата ни!
Нека бъде според твоите пожелания и нека тези пожелания да са двойно по-силни за теб!
Амин!
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.