Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
21.01.2012 19:38 - ВЕТКИТЕ (спомени)
Автор: mrazekoff Категория: Лични дневници   
Прочетен: 6430 Коментари: 26 Гласове:
30

Последна промяна: 27.02.2012 12:49

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
 
    (Посвещавам го на Денят на родилната помощ)

                Годините следват своя път - редят се една след друга и времето бавно заличава спомените. 
                Кой не е бил бебе?
                Кой не е бил малко дете?
                Кой не е бил дете, юноша и т.н.
Едва си спомням  ранното детство, но тази дума - ветка - ветки ми е останала в спомените завинаги.
                Като малък бях много ревливо бебе. (Казвали са ми родителите - (Бог да ги прости!). Не съм оставял никакво спокойствие на хората около мен от моя непрекъснат плач...  И, не само тях, но и съседите... 
 Като малък ми викаха Чечо Коко - от Стефко Тодоров и по-приемливо за детското произнасяне на името ми...
Когато ме питаха как се казваш? Аз с гордост казвах - Чечо Коко!
                - А, какъв си?
                - Мъж! - казвах също с гордост....
И, така времето минаваше, а моя плач не намаляваше - денем и често нощем....
Едва си спомням този случай.
 Ясна късна вечер, луната грееше високо над нас, баща ми ме понесе на ръце, а аз силно плачех... Вечер звуците се чуват много силно и наоколо кънтеше само моя бебешки плач....
На края на градината баща ми спря, посочи ми с ръка нагоре към луната и каза:
                -  Я, виж на дядо Божо ветката....
(Ветка на детски преведено беше светлината - светлина - светка - ветка) 
Аз се вторачих в светещия лунен диск, за миг прекъснах плача си, но отново пак започнах....
                - Стефко, а я виж на чичо доктор ветката....
Наблизо на около 70 метра по права линия се намираше здравната служба (бивше училище направено на здравна служба) и родилния дом - също към този здравен пункт.
Аз живея на около 70 -80 метра от мястото, където съм роден.
Тогава там живееше един лекар и вечер неговия прозорец също светеше....
                Това беше на чичо доктор ветката....
Аз пак се заглеждах в светлината на прозореца на доктора и моя плач спираше за кратко...
И така отново - плач и заостряне на вниманието към двете ветки - на дядо Божо и на чичо доктор....
Следваше и въпрос:
                - Я, покажи на дядо Божо ветката.... Аз протягах ръчичка към луната и виках - Ииииии.....
                - Ами, я покажи сега на чичо доктор ветката.... Насочвах ръчичка към прозореца на доктора и пак - Ииииии.....
                И, така - едно след друго тези упражнения.... 
                 - Къде е ветката на...., а ветката на..... Ами, я пак покажи ветката и т. н., докато цялото ми внимание се ангажира с тези две ветки запленили ме от най-ранна възраст.
        
                Много години минаха от тогава. Няма ги тези на които надувах главите с моя плач.... Няма го този, който ми ангажираше вниманието с въпросите - "Къде е ветката на....?"
                Няма я вече и здравната служба в бившето училище (запустя сградата, изоставена и пуста е подложена на бавна смърт от нехайството на хората)
                Родилните стаи в тази сграда много, много отдавна ги няма.....
                С една дума - Няма я ветката на чичо доктор.....
             
                Остана другата - Ветката на дядо Божо......

               И,  сега, когато луната огрее градината ми, яз поглеждам към нея и в душата ми напира отговора:
               - Ето я ветката на дядо Божо..... и нещо засяда в гърлото ми....
               
              Колко много ветки срещаме в нашия живот - такива, които оставят трайни спомени в нашето съзнание....
 А, колко такива ветки ние даряваме на хората около нас?????
  
Тези малките, незабележими ветки правят нашия живот . Те чертаят пътя на живота - такъв, какъвто идва от миналото и върви напред към бъдещето....

               Нека да има много ветки по нашия път във времето. Нека създаваме такива ветки, които ще останат и след нас, защото
       
               Ветките правят Живота, а  пред него се прекланяме на днешния ден....
               

                                              Честит празник!



Гласувай:
30



1. mileidi46 - Така е приятелю. . . ветките дават ...
21.01.2012 22:31
Така е приятелю...ветките дават смисъл на живота!!!
Ако няма ветка, към която да се стремим,да свети в душите ни като искрица запазвайки и крепейки топлината от минали спомени-или надежда за по-хубаво бъдеще...ще се лутаме отчаяно и безнадежно из мрачните лабиринти на живота..
Хубавите спомени са като ветката на дядо Боже...
пожелавам ти още много такива за в бъдеще!От все сърце!
Прегръдки и звездна зимна нощ за теб..
цитирай
2. mt46 - Поздрав
21.01.2012 22:52
за хубавия разказ, за светлия спомен!...
Нека да има светлина и за сегашните, и за бъдещите деца!...
цитирай
3. mrazekoff - Благодаря ти, Приятелко,
21.01.2012 23:07
mileidi46 написа:
Така е приятелю...ветките дават смисъл на живота!!!
Ако няма ветка, към която да се стремим,да свети в душите ни като искрица запазвайки и крепейки топлината от минали спомени-или надежда за по-хубаво бъдеще...ще се лутаме отчаяно и безнадежно из мрачните лабиринти на живота..
Хубавите спомени са като ветката на дядо Боже...
пожелавам ти още много такива за в бъдеще!От все сърце!
Прегръдки и звездна зимна нощ за теб..


че си ме разбрала правилно.
Реших да споделя този стар спомен и преди да пристъпя към неговото описание дълго се двоумих, дали да го напиша, или да се откажа.
Незнаех как ще прозвучи в пространството. Дали няма да бъде някаква стара отживелица във вашите представи.
Наистина този спомен е останал дълго в съзнанието ми и много ми се искаше да го споделя с някого.
Радвам се, че успях да го свържа и с днешното време, за да не изглежда като стар, забравен миг, покрит с праха на миналите години.
Благодаря ти, за посещението и за коментара!
Топлина в зимните вечери ти пожелавам!!!!
цитирай
4. mrazekoff - Марине,
21.01.2012 23:18
mt46 написа:
за хубавия разказ, за светлия спомен!...
Нека да има светлина и за сегашните, и за бъдещите деца!...


благодаря ти, за посещението и хубавите думи в коментара ти!
Наистина нека да има повече светлина в нас и около нас, защото получава този, който умее как да дарява.
Колкото повече даваш, толкова повече получаваш....
Светли и спокойни зимни дни ти пожелавам!!!!
цитирай
5. kasnaprolet9999 - Спомените са като светлина в мрака, ...
21.01.2012 23:29
Спомените са като светлина в мрака, кйто обгръща нашето минало. Аз също бях много ревлива, не съм давала на никой да спи през ноща, но нямам спомен какво са ме правили.Тази светлина, която си запомнил ти дава подкрепа и в настоящето, дано дълго да показва пътя ти.
цитирай
6. mrazekoff - Благодаря ти, Невена,
22.01.2012 00:16
kasnaprolet9999 написа:
Спомените са като светлина в мрака, кйто обгръща нашето минало. Аз също бях много ревлива, не съм давала на никой да спи през ноща, но нямам спомен какво са ме правили.Тази светлина, която си запомнил ти дава подкрепа и в настоящето, дано дълго да показва пътя ти.


за посещението и коментара!
Изглежда тези нощни излизания и гледането на ветките са били доста на брой, щом, като са се запечатали толкова добре в спомените ми от това време.
Колко е добре, че има такива интересни спомени - незначителни и скучни (за сегашното - младо поколение), но интересни и съкровени, наситени с много искренност за нас - по-възрастните....
Красиви , топли и светли зимни дни ти пожелавам на теб и на всички около теб!!!!
цитирай
7. tanelia - :) Споделил си толкова мил и скъп за теб спомен!
22.01.2012 19:33
Светлината е тази, която ни води през целия ни живот! Тя е и дирята, която оставяме след себе си! Нека бъде Ветка завинаги!
Благодаря ти Стефко, за удоволствието!
цитирай
8. monaliza121 - Хубав и мил спомен от детството!...
23.01.2012 10:00
Хубав и мил спомен от детството!:))
През целия ни живот светлината е около нас и в нас, но ако искаш да живееш като къртица, никой не може да ти помогне, дори и Господ.
Запази светлината в себе си, Стефане!:))
цитирай
9. zvezdichka - Много топлота лъха
23.01.2012 15:35
от твоя спомен и дори на човек му става едно мило! Много хубаво, че го сподели. Толкова хубаво разказваш :).
Светлината е тази, която ни осмисля като истински човеци и следвайки я нека и нашите светилници бъдат запалени, за да я посрещаме с радост!
Поздравления за разказа!
цитирай
10. makont - Да бъде светлина,
24.01.2012 19:19
в душите ни, в сърцата ни, винаги да свети, така както луната и слънцето винаги ще ни огряват, без да иска нищо в замяна. Хубави са детските спомени, остават за цял живот, защото са чисти, истински, тогава преживяването е оставило незаличима следа. Поздрави и лека вечер!
цитирай
11. mrazekoff - Наистина светлината е тази, която ни води...
24.01.2012 20:35
tanelia написа:
Светлината е тази, която ни води през целия ни живот! Тя е и дирята, която оставяме след себе си! Нека бъде Ветка завинаги!
Благодаря ти Стефко, за удоволствието!


Тя не е само около нас - тя е и в нас. Ние трябва да я открием и да я предадем на другите за да бъде както казваш "Ветка завинаги".
Поздрави на Стара Загора ( и за моите приятели от там, които ти не познаваш - сем. Запрянови).
Благодаря ти! Топлина в зимните вечери ти пожелавам!!!!
цитирай
12. mrazekoff - Тинче, така е ...
24.01.2012 20:40
monaliza121 написа:
Хубав и мил спомен от детството!:))
През целия ни живот светлината е около нас и в нас, но ако искаш да живееш като къртица, никой не може да ти помогне, дори и Господ.
Запази светлината в себе си, Стефане!:))


Най-дребните, прозаичните и незабележими неща в детския живот оформят в последствие бъдещия човек. Понякога тези подробности се забравят, но това е зрънцето, което ни води и остава в нас до последно....
Благодаря ти, за посещението и коментара!
Топла светлина в студените зимни дни ти пожелавам!!!!
цитирай
13. mrazekoff - Цанке, винаги е добре,
24.01.2012 20:45
zvezdichka написа:
от твоя спомен и дори на човек му става едно мило! Много хубаво, че го сподели. Толкова хубаво разказваш :).
Светлината е тази, която ни осмисля като истински човеци и следвайки я нека и нашите светилници бъдат запалени, за да я посрещаме с радост!
Поздравления за разказа!


когато се заровим назад в годините и си припомним такива случки. Гледайки от дистанцията на годините забелязваме колко обикновени неща са се случвали с нас, но именнто те са ни възпитавали, за да сме сега това което сме в действителност.
Радвам се, че ти е харесал този мой спомен.
Имам и други, но все не се решавам да напиша нещо, за да не излезе, че слагам акцент върху собственото си "АЗ".
Благодаря ти за посещението и коментара.
Нека да са светли и добри дните ви!
Пожелавам ви скорошно посрещане на Пролетта!!!!
цитирай
14. mrazekoff - Мая, от един споделен детски
24.01.2012 20:54
makont написа:
в душите ни, в сърцата ни, винаги да свети, така както луната и слънцето винаги ще ни огряват, без да иска нищо в замяна. Хубави са детските спомени, остават за цял живот, защото са чисти, истински, тогава преживяването е оставило незаличима следа. Поздрави и лека вечер!


спомен се получи "Ода за прослава на светлината" :)
Нищо, нека да е така! Радвам се, че сте прочели този разказ от далечното минало.
Хубаво е да си спомняме някои неща, да се връщаме назад във времето, да го споделяме с някого, но в никакъв случай да не оставаме там - в миналото.
Нека да вземем от него най-доброто и тихо да се върнем в настоящето, защото това е нащия живот - сега и тук!
Благодаря ти, за посещението и за мнението ти - отразено чрез коментар.
Желая ти лека и спокойна топла зимна вечер в очакване на Пролетта!!!!
цитирай
15. priqtel12 - Намирай
03.02.2012 09:31
винаги светлината около себе си и в себе си!
Поздрави!
цитирай
16. mrazekoff - Благодаря ти, Ива!
03.02.2012 10:15
priqtel12 написа:
винаги светлината около себе си и в себе си!
Поздрави!


Нека да има топлина в тези мразовити дни около теб!!!!
цитирай
17. ckarlet - Обичам да ми разказват спомени от ...
05.02.2012 14:11
Обичам да ми разказват спомени от детството. Може би, защото моето беше незабравимо.
Трогателно е това, което си споделил с нас!
Поздрави!
цитирай
18. mrazekoff - Има толкова много събития в нашия
05.02.2012 14:27
ckarlet написа:
Обичам да ми разказват спомени от детството. Може би, защото моето беше незабравимо.
Трогателно е това, което си споделил с нас!
Поздрави!


живот, които някои ги наричат уроци.
Всички дни са различни сами по себе си и неповторими, въпреки, че понякога си приличат. Погледнато грубо, повърхностно, много неща не ни правят особено впечатление.
Някои случки и събития неусетно преминават покрай нас и остават незабелязани.
Други остават трайни следи в нашито съзнание....
Другото е по-важното - да имаш душа и сърце да покажеш тези случки и събития и да ги опишеш така, както си ги почувствал със сърцето си.
За мене е чест, че сте проявили интерес към тази толкова обикновена случка за страничния зрител и безкрайно близка и съкровена за мен самия.
Благодаря ти, приятелко, за посещението, коментара и отношението към този мой спомен.
Красиви и топли зимни дни ти пожелавам!!!!
цитирай
19. zaw12929 - Детската реч е мила и сладка. Отв...
24.02.2012 17:22
Детската реч е мила и сладка. Отвличането на вниманието му, когато плаче и налага воля е важен метод за родителя, да възпитава без насилие. Някоя баба казва: Тихо, идва черното куче и ако плачеш, ще те лапне...
но... един ден същата баба с внучето- вече 3-4 годишно. Виждам ги, как излизат от едно познато на всички място- Фурната за гевреци, срещу колодрума в Русе . И точно тогава пътят им пресича дама, която води голям черен пес... и детето се сви. Панталонките му се подмокриха, то не издаде нито звук. Спуснах се да помогна на бабата, която ми разказа, че все с черно куче е плашила детето , когато плаче, да го помири
После години го лекуваха от напикаване. Какво ли помни това дете за онова куче. Отдавна заминаха за чужбина.
Много важно е какво говорим на децата. И на нас какво говорят медиите е важно, да прелеят чашата на търпението и... да ни качат на инвалидна количка или катафалка... Търсете предаванията, които ви носят смях и здраве!

цитирай
20. mrazekoff - Думите са велика сила...
25.02.2012 08:52
zaw12929 написа:
Детската реч е мила и сладка. Отвличането на вниманието му, когато плаче и налага воля е важен метод за родителя, да възпитава без насилие. Някоя баба казва: Тихо, идва черното куче и ако плачеш, ще те лапне...
но... един ден същата баба с внучето- вече 3-4 годишно. Виждам ги, как излизат от едно познато на всички място- Фурната за гевреци, срещу колодрума в Русе . И точно тогава пътят им пресича дама, която води голям черен пес... и детето се сви. Панталонките му се подмокриха, то не издаде нито звук. Спуснах се да помогна на бабата, която ми разказа, че все с черно куче е плашила детето , когато плаче, да го помири
После години го лекуваха от напикаване. Какво ли помни това дете за онова куче. Отдавна заминаха за чужбина.
Много важно е какво говорим на децата. И на нас какво говорят медиите е важно, да прелеят чашата на търпението и... да ни качат на инвалидна количка или катафалка... Търсете предаванията, които ви носят смях и здраве!



те успокояват и те напрягат тялото. Прякото им влияние върху полевата форма на човека и по-точно на клетъчно ниво могат да направят чудеса. Те могат да издигнат човек в облаците, или да го вкарат в гроба...
Всичко зависи от интелекта на човека, който контактува с малкия човек.
В случая интелекта и образованието нямат нищо общо...
Уроците от миналото оставят най-трайни следи в нашето съзнатие и тези следи ни съпътстват през целия ни живот...
цитирай
21. babaelenica - Може да е късно, но и аз надникнах)
03.03.2012 19:50
Толкова живо и образни си предал спомена си, че сякаш оживя пред мен.
Видях протегнатата детска ръчица как сочи първо небето, после светлия четириъгълник.
Чух думите на родителите ти. Това е интимен момент, в който желанието за успокоение на детето, всъщност покрива и обгръща малкото телце с любов.
Честит празник, Стефчо!
цитирай
22. mrazekoff - Хелън, наистина тези спомени са останоли
04.03.2012 14:27
babaelenica написа:
Толкова живо и образни си предал спомена си, че сякаш оживя пред мен.
Видях протегнатата детска ръчица как сочи първо небето, после светлия четириъгълник.
Чух думите на родителите ти. Това е интимен момент, в който желанието за успокоение на детето, всъщност покрива и обгръща малкото телце с любов.
Честит празник, Стефчо!


трайно в съзнанието ми, в съзнанието на малкото човече. Точно тези малки и незначителни случки възпитават бъдещия човек в нещо съвсем обикновено, в общуване с всичко, което го заобикаля. Сега се казва, че съвременните деца немогат да общуват помежду си. Не могат, защото обикновените, човешките думи са дифицит. Животът ни се превърна в крякъци и обиди, самоизтъкване и надпревара.... От там произтичат и егоизмът и безразличието и нахалството и коравосърдечността.... Дано не съм прав в тези мои разсъждения, но така ги виждам аз от моята къщичка....
Благодаря ти, Хелън за посещението и коментара!
Красива приближаваща пролет ти пожелавнам и много усмивки!!!!
цитирай
23. mileidi46 - Малък подарък за теб приятелю..
13.04.2012 15:14
http://sl.glitter-graphics.net/pub/3271/3271185uf7jp47j9p.gif
Светли празнични дни ти пожелавам от сърце...
цитирай
24. mrazekoff - Приятелко, благодаря
13.04.2012 19:19
mileidi46 написа:
http://sl.glitter-graphics.net/pub/3271/3271185uf7jp47j9p.gif
Светли празнични дни ти пожелавам от сърце...


ти от сърце за подаръка. Радвам се, че си успяла да си оправиш проблема. Нека да са красиви и усмихнати и за вас тези празнични дни!!!!
цитирай
25. ivankalilova - ХРИСТОС ВОСКРЕСЕ!
15.04.2012 09:37
С пожелание за здраве, благополучие и светли Великденски празници. Нека има Мир и Любов в сърцата ни!
цитирай
26. mrazekoff - Воистина Воскресе, Ванче!
15.04.2012 10:57
ivankalilova написа:
С пожелание за здраве, благополучие и светли Великденски празници. Нека има Мир и Любов в сърцата ни!


Нека бъде според твоите пожелания и нека тези пожелания да са двойно по-силни за теб!
Амин!
цитирай
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: mrazekoff
Категория: Други
Прочетен: 1884871
Постинги: 134
Коментари: 3033
Гласове: 52823
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031