Постинг
29.11.2009 13:34 -
Да направиш икона - втора част
Автор: mrazekoff
Категория: Лични дневници
Прочетен: 14096 Коментари: 21 Гласове:
Последна промяна: 29.11.2009 13:38
Прочетен: 14096 Коментари: 21 Гласове:
12
Последна промяна: 29.11.2009 13:38
Да направиш икона е щастие, което те спохожда веднъж в живота. Класическото изработване на икона е съпроводено с много условия и в режим на аскетизъм. Аз, обаче не съм се подлагал на такива изпитания, защото иконата, която изработих нямам претенциите, да бъде нещо значимо, при все, че беше определена за манастир.
Нейния първообраз е гръцка икона.
Копирането върху каменната плоча беше само началото....
Инструментите чакаха своя час, за да започнат да извайват образите....
Обстановката е сходна с тази при която е работил Паисий, с разликата в осветлението
Детайлите се загатваха бавно и мъчително. Края беше много далече , но радостта от постигнатото ми даваше сили за да работя усърдно....
Етапите на скициране нямаха край , а след това беше и моделирането....
Трябваше да се обходи всеки милиметър от твърдия камък....
Само като се погледне колко съм направил и колко много остава можеше да ме обхване отчаяние.....
Образите оставаха още непокътнати.......
Пък и времето от годината - зимата, беше допълнително изпитание, работа в неотоплено помещение не е най-приятното занимание.....
Бавно и мъчително детайлите изплуваха, въпреки, че оставаше още много работа....
Обстановката в ателието ми радваше окото и ми даваша сили , караше ме да се чувствам и аз като истинските творци......
Понякога, обаче работехме двама, въпреки, че помощника само ми топлеше врата....:)
Тези следващи снимки с художествено осветление придаваха тайнственост на иконата....
Запомнете това излъчване, след време ще стане дума и за него....
Оставаха да се направят образите само......
Детайлите в иконата и работата върху тях , съприкосновението с формите ме зареждаше ....
Детайлите, колкото и малки да са те ми доставяха удоволствие.....
Вече и образите се появиха..........
На няколко приятели показах иконата и ги накарах да я докоснат.......
Всички бяха единодушни, че докосването на иконата доставя голямо удоволствие
Тези снимки са вече на готовата икона, такава , каквато исках да се получи....
Желанието ми беше да бъде поставена в един кът и да може всеки да я докосне и по този начин да се зареди......
Спомнете си и художественото осветление, как добре изглеждаха формите при него....
Ето я и на камбанарията в Басарбовския скален манастир......
Високо и безлично поставена, тя не е това , което исках да бъде, оставаща съвсем чужда и незабележима....
Скрила се в общата маса от плочи тя плахо наднича.....
Винаги, когато я погледна се натъжавам, защото нейното място беше при хората, направена за интериор, а не за фасада, фините форми, които зареждаха ръцете ми и не само моите останаха високо над нас и рядко някой от посетителите я забелязваше....
Да направиш икона - Едно рядко удоволствие, но и една болка, че не можеш да дадеш това, което искаш на хората.....
dobrodan, Вие ме обиждате!! :-):-)
Когато двама се карат , третият умира
Развитието на човечеството след Атлантид...
Когато двама се карат , третият умира
Развитието на човечеството след Атлантид...
1.
анонимен -
Поздрави за това, което раждат ръцете ти!
29.11.2009 14:49
29.11.2009 14:49
Донякъде съм съпреживявала усещането - баща ми правеше от дърво, резбовани. Наистина трябва да се гледат отблизо, да могат да се докосват, за да се усети посланието им.
В едно селце под скалните манастири на Метеора гледах как правят реплики на известни икони. Интересно ми беше, но е механично. Липсват емоциите при създаването, тръпката да видиш готово уникалното и лично твое произведение.
цитирайВ едно селце под скалните манастири на Метеора гледах как правят реплики на известни икони. Интересно ми беше, но е механично. Липсват емоциите при създаването, тръпката да видиш готово уникалното и лично твое произведение.
Благодаря, за точния коментар.
Преди години и аз работих дърво, топъл материал , но не толкова траен като камъка. Имам пластики от дърво , от там съм започнал.
Неможе да се опише удоволствието което се изпитва при създаването на произведение от собствените ти ръце.
Още веднъж - БЛАГОДАРЯ....
цитирайПреди години и аз работих дърво, топъл материал , но не толкова траен като камъка. Имам пластики от дърво , от там съм започнал.
Неможе да се опише удоволствието което се изпитва при създаването на произведение от собствените ти ръце.
Още веднъж - БЛАГОДАРЯ....
Вероятно отнема много време и сили. Но пък изглежда прекрасно! Като видях,че лицата си оставил да направиш накрая се сещам за нещо-аз обичам да рисувам и винаги рисувам лицата първо,защото си мисля че са най - трудни. И какво ако всичко стане перфектно и накрая лицето не се получи както го искам :) При теб няма ли го това чуство,че може и да не се получи? А може ли да се поправи грешка върху нещо толкова важно като лице? Останалото все търпи някакви промени...
Поста е много интересен ,благодаря ти!
цитирайПоста е много интересен ,благодаря ти!
Мога смело да кажа, че при мен лицата не са никакъв проблем. Технологично се получи така , че лицата да са финала. Преди да направя тези икони имах много други изпълнения на лица и то в пъти по малки от тези, и в триизмерни форми (скулптурни пластики). Всяко едно от тези лица носеше съответното настроение и характер, за да се впише в общата идея. Аз (мисля си) немога да го нарисувам това лице предварително, немога да го изваям от глина, предварително, но мога от един куп дърво или от един къс камък да го извадя със съответната форма и настроение.
В процеса на работа образа сам излиза от ръцете ми. След време ще покажа и тези неща. При мене лицето излиза не само от ръцете ми, но и от мисълта, която влагам при работата си. Става въпрос, за другите , творчески изпълнения, които имах преди.
Благодаря ,за хубавите думи и за вниманието, което ми отделяш....БЛАГОДАРЯ...!!!
цитирайВ процеса на работа образа сам излиза от ръцете ми. След време ще покажа и тези неща. При мене лицето излиза не само от ръцете ми, но и от мисълта, която влагам при работата си. Става въпрос, за другите , творчески изпълнения, които имах преди.
Благодаря ,за хубавите думи и за вниманието, което ми отделяш....БЛАГОДАРЯ...!!!
Удоволствието е мое :) Интересно ми е това което правиш-може би защото го приравнявам с изкуството,което обожавам. Много обичам скулптори и пластики, от известно време се заглеждам по една гръцка статуетка и се питам кога ще си я взема :) Красотата е това без което не мога...
цитирайСега започвам друг цикъл и ще имаш възможност да видиш фигурки правени преди 27- 28 години.
Наистина всичко е плод на любителска работа, по която "специалистите" могат да намерят хиляди кусури, но аз съм ги правил за собствено удоволствие и без претенции за каквото и да било.
цитирайНаистина всичко е плод на любителска работа, по която "специалистите" могат да намерят хиляди кусури, но аз съм ги правил за собствено удоволствие и без претенции за каквото и да било.
Аз също не съм специалист,но това не може да развали удоволствието ми да рисувам. Дори и само един човек да харесва това което правя пак си струва :) това ме подсеща ,че отдавна съм си купила едно огромно платно,за да го напълня с макове, а така и никога не дойде време за това. Дали да не се замисля върху този проект като част от терапията против проблемите ...:)
Нямам търпение за поста с фигурките :)
цитирайНямам търпение за поста с фигурките :)
8.
анонимен -
swanlake,
29.11.2009 18:31
29.11.2009 18:31
малко офф от постинга - ще видим тези макове, нали? Дори да е след време. :)))
цитирайАх колко си сладка само :) :) Ми кой знае-ако още го има блога до тогава :) Голям сладур си !!! благодаря ти - накара ме да се усмихна много широко и още съм усмихната :) Извинения за собственика на блога за личните коментари :)
цитирайот коментарите ви.
Напротив - приятно ми е да чета коментари от умни и добронамерени личности.
цитирайНапротив - приятно ми е да чета коментари от умни и добронамерени личности.
:) :)
цитирайвдъхновен труд. Възхищавам ти се!
цитирайБлагодаря ти,
удоволствие е за мен, че се отби в блога ми.
цитирайудоволствие е за мен, че се отби в блога ми.
Това което си направил от каменната плоча си е просто творение. И то много добро.
И аз съм правил лица от дърво и знам за какъв труд става дума. Но освен труда е нужен и талант. При теб не липсват и двете. Браво.
цитирайИ аз съм правил лица от дърво и знам за какъв труд става дума. Но освен труда е нужен и талант. При теб не липсват и двете. Браво.
Благодаря, за оценката и хубавите думи. Най-добре може да те разбере човек, който е работил нещо подобно и знае какви нерви и усилия са необходими.
цитирайне съжалявай, че е толкова далеч от хората, тя пак придава своята енергия на цялия комплекс. Така е по-добре. Иконите и свещниците и камбаните в църквата Св.Димитър в с.Макоцево са откраднати поетапно от лоши хора. Днес го научих. Така поне ще се запази иконата като е на високо, а който има очи да гледа.
цитирайАз си казах мнението, като човек усетил енергията на иконата и какво исках да подаря на хората. Реалностите са други.
Що се отнася до кражба - едва ли - иконата е заработена в зида и да се открадне трябва да се счупи, така, че съм спокоен.
А, за останалото:
"Кой каквото прави, за себе си го прави" - тези причини ще породят лоши последствия, но това е въпрос на друг разговор.
Лека и приятна вечер...:)
цитирайЩо се отнася до кражба - едва ли - иконата е заработена в зида и да се открадне трябва да се счупи, така, че съм спокоен.
А, за останалото:
"Кой каквото прави, за себе си го прави" - тези причини ще породят лоши последствия, но това е въпрос на друг разговор.
Лека и приятна вечер...:)
е да е в съприкосновение с това, което е сътворила ръката ти и което ни показваш - Образа на Богородица с Младенеца, но и тъжно ми стана, когато стигнах до края на поста ти. Тази икона наистина много ми хареса. Образа е мек и благ, лъчезарен и от нея блика майчината обич!
Интересно ми беше да видя през какви етапи минава обработката на камъка, за да достигне съвършенните и изящни форми и разбира се детайлите, които говорят... Но наистина споделям мнението ти, че мястото й е близо до хората, защото как можеш да съзерцаваш образ и той да ти въздейства, ако той е далеч от теб и дори може и да не забележиш, ако не вдигаш очите си нагоре...
цитирайИнтересно ми беше да видя през какви етапи минава обработката на камъка, за да достигне съвършенните и изящни форми и разбира се детайлите, които говорят... Но наистина споделям мнението ти, че мястото й е близо до хората, защото как можеш да съзерцаваш образ и той да ти въздейства, ако той е далеч от теб и дори може и да не забележиш, ако не вдигаш очите си нагоре...
Точно така ,както казваш.
Това исках да обясня, и този, който трябваше да ме чуе не ме послуша, въпреки, че му обясних подробно за какво става въпрос.
След като той е поръчителят може да я постави където си иска, което ме натъжава.
Можеш, обаче да я видиш, ако отидеш в Басарбовския манастир и предполагам, че ще се убедиш в това, което казвам, щом като и така се съгласяваш с моята теза , за което съм ти безкрайно благодарен...
цитирайТова исках да обясня, и този, който трябваше да ме чуе не ме послуша, въпреки, че му обясних подробно за какво става въпрос.
След като той е поръчителят може да я постави където си иска, което ме натъжава.
Можеш, обаче да я видиш, ако отидеш в Басарбовския манастир и предполагам, че ще се убедиш в това, което казвам, щом като и така се съгласяваш с моята теза , за което съм ти безкрайно благодарен...
Не се натъжавай,че е високо и не се вижда.Там и` е мястото.За да не пропусне някой с поглед.За да не остане някой не докоснат от силата и въздействието и`!:)
Поздравления!:))
Възхищавам ти се!)))
цитирайПоздравления!:))
Възхищавам ти се!)))
благодаря, за хубавите думи, благодаря, за силните думи.
Радвам се, че ви харесва това, което правя.
цитирайРадвам се, че ви харесва това, което правя.
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.