Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
26.05.2009 21:48 - Сълза за учителката
Автор: mrazekoff Категория: Лични дневници   
Прочетен: 9475 Коментари: 18 Гласове:
5

Последна промяна: 02.09.2010 20:53

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
                                Беше отдавна , края на седемдестте години на миналия век, когато завършихме основното си образование и се запътихме да покоряваме и средното. Отначало при смяната на обстановката от основното към средното си образование получихме малко стрес, особено, ние, които идвахме от селата. Плашеше ни града, новата обстановка, новите учители и старите ученици.
                                Класната ми беше една дребничка, взискателна /стигаща понякога до педантичност/, преподавателка по български език и литература.
                                Забележките не се ограничаваха само по предмета и, но и по общото ни държание в обществото, външния ни вид , който по онова време беше различен от този който сега се наблюдава. Имаше униформи, изисквания много. Тези забележки не ни харесваха , и по тази причина много не си харесвахме учителите. Аз не бях любимец на учителите, не бях от отличниците, нито от много добрите, може би нещо между добри и средни ученици.
                                 Годините минаха завършихме училище, мина и казармата , направихме едно-две /а, може би и повече/ събирания на класа и толкова. Много рядко като се срещнехме някои съученици си припомняхме за този и онзи съученик, за някой учител и много рядко за класната ни. Тя беше стара мома, дребничка, с пригърбена фигурка и затова много не се сещахме за нея. 
                                   Минаха много години , аз рядко съм я срещал и виждал, но отдалече.
                                    Преди няколко години я видях и  й  се представих. Тя малко трудно си спомни за мен. След това още два-три пъти я срещах и разменях по две-три приказки.
                                   Съвсем случайно, преди няколко дни съвсем  без нищо се сетих за нея и  днес, когато си вървях спокойно сутринта по тротоара на оживената от коли улица с периферното си зрение забелязах някаква старица с бастун, пристъпваща плахо. Замръзнах за миг. Беше класната ми. Спрях се, отидох при нея, поздравих я. Видът й  ме изплаши, състарена,  с бледо лице, но със същото достойнство, което имаше когато беше моя класна.  Явно й  беше трудно,  много трудно, но не го показваше.
                                    Поприказвахме си общи приказки, за миналото , за това какво правя аз сега в това време,  а от  време на време по лицето й  имаше и усмивка. С любопитство задаваше въпроси на които отговарях. Останах доволен , че съм се върнал в годините си назад и мисълта ми да я срещна се е оказала пророческа. Останах  притеснен от вида й, този бастун  в ръцете й...
                                    С усмивка и добри пожелания се разделихме, поех по тротоара по пътя си, тя доближи бордюра и спря да изчака колите. Прегърбена и немощна стоеше, а колите летяха...
                                    Отдалечих се много , обърнах се,  видях я, нещо в гърлото ме задави, продължаваше да ме стиска и сълзи се стекоха по бузата ми - сълзи за една учителка която ние навремето не оценихме.
                                    Сълзи на безпомощността  пред  хода на времето  -  времето пред което всички ние сме безсилни.


Тагове:   ТРИ,   едно,


Гласувай:
5



Следващ постинг
Предишен постинг

1. an200 - Хубаво е! )
26.05.2009 22:47
Поздравления! Макар че ситуацията е позната, вълнува.)Харесва ми финалът.
цитирай
2. mrazekoff - Благодаря, an200,
27.05.2009 08:15
за споделеното ти впечатление от материала. Никога не съм си представял, че мога да пиша със сълзи на очи.......
цитирай
3. анонимен - ginka
27.05.2009 08:39
Bravo!
цитирай
4. skribezium - mrazekoff,
27.05.2009 08:53
Поздравления за тази истинска сълза.
цитирай
5. cvetnica - Аплодисменти!
27.05.2009 12:34
Много вълнуващо!
"Времето,пред което всички ние сме безсилни".
цитирай
6. thedarkangel1977 - едва ли си очаквал, любимата ти у...
27.05.2009 19:25
едва ли си очаквал, любимата ти учителка да остане вечно млада :)
цитирай
7. анонимен - Миличката!
27.05.2009 20:43
Наистина предизвиква сълзи!Поздравявам те.
цитирай
8. анонимен - Този пост трябва да стои на първа ...
27.05.2009 20:46
Този пост трябва да стои на първа страница,за да го видят и днешните и утрешните учители.Тя е оставила дълбока следа в съзнанието ти.
Поздрави!
цитирай
9. анонимен - сълза за учителката
27.05.2009 22:52
Една сълза се стече и от моите очи , защото и аз съм учителка и си представих ,че и аз остарявам . Не зная обаче дали някой от моите учении ще се сети да напише нещо толкова мило и за мен!
цитирай
10. an200 - Е, стига!))Що сълзи са се излели тука...Ще наводнят блога...)))
28.05.2009 16:36
Аз пък не бих искала да ме съжаляват.Защо?!

А времето...Че може ли някой да го спре?!

цитирай
11. анонимен - геро
29.05.2009 10:43
Чудесно! Една толкова обикновенна случка, с едни толкова обикновенни хора, а как изважда по една сълза и една въздишка.Малко тъга и много НАДЕЖДА че ЧОВЕЦИТЕ сме още тук
цитирай
12. mrazekoff - Благодаря , Геро,
29.05.2009 11:10
благодаря, приятелю..
цитирай
13. erato7 - Силно ме развълнува разказът ти, ...
05.05.2010 14:28
Силно ме развълнува разказът ти, mrazekoff!

Знаеш ли, пробният камък за един учител е не само да дава знания, но да откликва на нуждите на своите ученици и да ги обича! Струва ми се, че ти навремето не си бил достатъчно оценен. Колко от тогавъшните отличници (твои съученици) биха реагирали като теб? Протягам ръка за поздрав!:)))
цитирай
14. mrazekoff - До erato7 - слънчевото момиче:
05.05.2010 22:06
В общата еуфория на ученическите години, в желание за себеизява и да подражаваш на разни модни за времето си "идоли", ние загубихме (говоря за нашето поколение, но се отнася и за другите също така) своята неповторима идентичност.
Годините през които препускахме , наред с белите коси в главите ни, ни научиха да бъдем малко по-земни, да се вслушаме в гласа на собственото си "Аз".
Тогава навярно и аз съм бил като днешните ученици - абитуриенти и съм си мислел, че "морето е до колене" и, че "всичко, което хвърчи се яде", но Животът, Великият Живот ни промени и изкара нещо много ценно от нас, което е дремело дълбоко в нашите души.
Благодарен съм на Съдбата, че ми показа това нагледно и, че успях да почувствам това чувство - преклонение пред човекът-учител.
Може да е било доста късно, но се радвам, че е станало. Предполагам, че си прочела и коментарите в постинга.
На теб ти благодаря - СПЕЦИАЛНО, че си направи труда да прочетеш този мой материал и найвече за това, че изрази своето мнение в коментар.
Желая ти прекрасна слънчева Пролет и много положителни емоции!!!!
цитирай
15. анонимен - за учителката
11.12.2010 15:32
Чудесно казано! Рядко срещам учителките си, но винаги ЕДВА се сдържам да не заплача! Защо ТОГАВА не оценихме, че са необикновени хора! Представящ ли си с какво УДОВОЛСТВИЕ щяхме да посещаваме училище.
А за нас КОЙ ше заплаче ???
цитирай
16. mrazekoff - Наистина, Анонимен,
11.12.2010 17:21
анонимен написа:
Чудесно казано! Рядко срещам учителките си, но винаги ЕДВА се сдържам да не заплача! Защо ТОГАВА не оценихме, че са необикновени хора! Представящ ли си с какво УДОВОЛСТВИЕ щяхме да посещаваме училище.
А за нас КОЙ ше заплаче ???

не сме оценили тогава какво са били учителите. Сега от дистанцията на времето и от уроците на живота проумяваме, че учителите са били нещо голямо, което ни е водило по пътя на нашето развитие.
Сега времената са други - нашите идеали навремето сега в очите на днешните деца изглеждат смешни можеби. Остава обаче тази искрица на желание да се научиш, да се развиеш и да се оформиш като личност и най-вече като Човек....
Дълго може да се говори на тази тема - тя е огромна и неизчерпаема.
Радвам се, че посети моя блог и остави коментар в този скъп за мене постинг породен от една съвсем случайна среща с моята бивша учителка.
Пожелавам ти много здраве, щастие и хармония в семейството ти!!!!
цитирай
17. анонимен - naskoro edna no6t zapo4nax vaob...
28.12.2010 22:25
naskoro edna no6t zapo4nax vaobrajaemo da obikaliam staite na parvoto si y4-6te!v rodnoto mi selo. 4yvax kak skarsat obybkite na y4itelkata- mlada, xybava! az biax tam v detsvoto si i be6e mn. xybavo! tova me radva i natajava.
цитирай
18. mrazekoff - Понякога се връщаме назад във времето...
29.12.2010 09:36
анонимен написа:
naskoro edna no6t zapo4nax vaobrajaemo da obikaliam staite na parvoto si y4-6te!v rodnoto mi selo. 4yvax kak skarsat obybkite na y4itelkata- mlada, xybava! az biax tam v detsvoto si i be6e mn. xybavo! tova me radva i natajava.


и съпреживявами минали случки. Ту се радваме за някои, или пък тъжим за други, но образите от миналото са се запечатали в нашето съзнание и ще останат там завинаги.
Има хора, които са ни дали пари благоденствие, което е хубаво, но не е трайно, но има и хора, които са ни дарили със знания, които са изградили нашата духовна личност.
Тези, последните трябва да ги споменаваме с добро, защото те са поставили начало, което ще ни развива напред във времето.
Благодаря, за коментара!
Весели празници ти пожелавам и щастлива 2011 година!!!!
цитирай
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: mrazekoff
Категория: Други
Прочетен: 1885435
Постинги: 134
Коментари: 3033
Гласове: 52825
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031