Следобедното ярко слънце е огряло града в който и аз не знам как попаднах.  Стоя  на тротоара, слънцето пече  в очите ми, а  е
   един  ден от ранната есен. Красив град, красиви сгради, красиви улици, а хора няма.  Нищо не трепва  наоколо. Имам чувството, че се намирам в един призрачен град в който съм сам. Сякаш  времето е спряло.... Стоя и чакам. Чакам, но какво?  Можеби ще дойдат хора,  някакъв автобус, такси или какво да е,  а аз  да се  кача на тях  и да отида някъде на по-познато място - да избягам от тази красива градска пустош.
                                 Някъде в далечината се чува врява, но нищо не се движи, сякаш звуците идват от  тайно, непознато място...  Чакам, а няма никаква надежда. Как попаднах тук? Не знам - озовах се случайно. Ех, хубаво е, поне отнякъде да се появи човек - няма значение какъв.  Искам само да разбера, че тази пустош няма да е моя съдба...
                              Ех съдба, съдбааа ...
              Нещо се раздвижи точно зад мен... Обърнах се - една старица.
         
           -  Какво става бе момче  - защо ме викаш?
           - Никого не съм викал бабо, само си оплаках съдбата, която ме  доведе в този красив, но пуст град.
             - Слушай какво ще ти кажа - рече старицата - аз съм твоята Съдба - ти сега ме извика и ето ме аз съм при теб.
            - Но ти си стара, изнемощяла, а аз съм млад все още.
              - Ти ме направи старица и да ти докажа, че аз наистина съм твоята Съдба ще ти разкажа моята история, която е и твоя история. Ще ти кажа, че аз се раждам заедно  с теб, с  теб живея, радвам се, плача, мъча се и тържествувам и с теб си отивам от този свят.  Всеки човек си има своя Съдба, която е винаги с него, никога не му се открива, но винаги общува със Съдбите на  другите хора, а след това вие хората преживявате различни случки. Тези случки са такива, каквито вие си пожелаете чрез вашите Съдби.
                            Никак не ми се искаше да повярвам на думите на тази старица, която твърдеше, че тя  наистина е моята Съдба. Странно, но освен нас двамата нямаше никой в този град. Останах озадачен от думите й.
Тя разбра, че аз не повярвах на думите й и затова започна да разказва за моите мисли, надежди, мечти и стремления през годините. Назова дати, години имена. Говори за такива тайни и събития, които аз самия съм таил в душата си и не съм ги споделял с никого.
                     Почувствах  тази старица толкова  близка, че имах чувството, че тя беше аз, или пък аз бях тя....  Наоколо нищо не потмръдваше и слънцето дори беше спряло своя  път и обливаше призрачния град с ярките си лъчи...
                - Искам да те питам - плахо започнах въпроса си.  Къде се намирам сега, защо няма никой в този град, защо всичко е застинало във времето?
                 - Това не е град - рече старицата (моята съдба) - това е твоя живот - живот застинал в една точка, всичко в него е спряло. От тук са избягали твоите приятели, близки и любими, доколкото си ги имал. Всеки човек има по един град (неговия живот) и този град понякога е населен, пренаселен и всичко е живо и свежо. В тези градове кипи буен живот, идват нови хора, други  си отиват от града, но винаги има живот....  При теб не е така - ти си направил така, че да застине твоя град - оставил си го бездиханен, стерилизиран и пуст... Само ти можеш да промениш живота в този свой град - никой друг. Мога  да ти разкажа за твоите грешки  през годините, мога да ти дам кураж,  да започнеш нещата си отново.
                Старицата се приближи и започна да ми разказва за моите минали истории, за мечтите и фантазиите, които съм имал през годините. 
                 Аз стоях срещу нея със зяпнали уста и не смеех да пророня дума, за да не разваля тази магия на която бях станал неволен свидетел....
                  Приятно ми беше да я слушам, но реших и да я попитам за  хората, които съм срещал през годините, за нейното мнение към тях... 
                 Думите й бяха истински, искренни и сурови. Тя ми посочи грешките, които съм допускал през годините.
                 Сърцето ми се беше свило. Старицата - Съдба говореше не със злоба, а с болка. Тя преживяваше с мен моите неуспехи през годините. Никога не съм очаквал, че мога да срещна моето Аз през годините, да общувам с него и да разбера истини за самия себе си,  но видяни и разказани от друг....
                 Запитах я за неуспехите в личния си живот, а тя надълго  ми разкриваше тайни, които аз не знаех...
                  - Не съжалявай за миналите си връзки - каза тя. Аз отдавна знаех, че те са обречени на неупех. И ученическите ти мечти и фантазии през годините и след това младежките ти години бяха прибързани и неуспешни.
                  Говореше ми тихо и спокойно, а аз попивах всяка нейна дума. Беше ми приятно, интересно и много тъжно като я слушах.
                 - Искам да ти питам нещо - казах й аз и се обърнах настрани...
                  - Знам за какво ще ме питаш.
                  - За последната ти история - изпревари тя моя въпрос...
                  - Да, точно това щях да питам, но думите ми се задавиха и аз едва завърших изречението си... Обърнах се към нея и видях лицето й обляно със сълзи..
                 Отново се извърнах, засрамен от самия себе си и нищо повече неможах да кажа....
                 
 ........................................................

                 Бавно се вдигна  завесата над този тих призрачен град, изчезнаха и града и Старицата - Съдба и тишината ....
                  През прозореца надникна светлината на новия ден  и от самия сън останаха само сълзите, които  пророних....
                 Един нов ден от моя живот започнат със сълзи ...

Един нов ден започнат със сълзи...
Поздрави от Родопите, Стефане!

посещението и коментара...
Имаше една стара мъдрост -"Тялото се лекува с вода, умът със знания, а душата със сълзи"
Напълно съм съгласен с тази мъдрост.
Красив и усмихнат родопски ден ти пожелавам, приятелю!

Сами сме си съдници...

Покани приятели!:))

една художествена измислица. Представих една гледна точка към моя живот ....

душата...
Старата мъдрост - " Тялото се лекува с вода, умът със знания, а душата със сълзи"...
Решението е - покана към приятели :)

дал очи да проглеждаме от време на време. И както пролетта идва и оживотворява всичко, така е и човек с неговите мисли, действия, с неговия поглед, с това, което приема и което разчупва в съзнанието си. Така, че действай приятелю! В действието е силата! Ние сме с теб! Обаждай се като минаваш през Русе :).

за коментара. Хубави думи!!!!
Ще се обадя, имаме да коментираме идеи :)
Красива и усмихната пролет ви пожелавам!!!!

Често сънувам в последно време подобни сънища, но не ми е хрумнало да кажа: "ех, съдба, съдба".
Може би е по-добре, защото не знам моята какво щеше да ми разкаже ...
Поздравявам те за написаното и за смисъла, който си вложил!
Сълзите са пречистващи и с тях идва хубав, пролетен ден!
Пожелавам ти го, приятелю!

ей така от нищото... Замислих се над живота, който е надвиснал над мен, за проблемите и съдбата, която ни е налегнала... Придадох време, място, събития, образи и философия и ето какво се получи. За мен е удоволствие, че съм успял да ви развълнувам. За мен е удоволствие, че съм предизвикал вашето внимание с това, което правя. Радвам се, Катя за това, че ви имам като мои приятели, въпреки, че никога не съм ви виждал, никога не сме говорили, дори и за това, че никога не съм ви чувал гласовете дори... Вие сте ми близки и аз ви чувствам толкова близки и обичани. Радвам се за вас, Катя! Бъдете благословени!

Чудех се какво да ти кажа, не звучиш добре, тужна равносметка, но по-добре да я има, за да можеш да почнеш на чисто. Поздрави.

истината.
Въпреки, че това е едно художествено произведение, описващо един несъществуващ сън, то причината за това наистина е една тъжна история, оставила дълбока следа в моето съзнание. Не ми се иска да е така, но нали знеш, че хубавите неща се правят тогава, когато човек страда.
Дано пролетта донесе повече настроение...
Едни красиви слънчеви усмивки ти пожелавам и много, много хармония да има около теб!!!!

И в този смисъл как човек ще завърши своя живот! Защото точно в есента на живота ни съдбата може да поднесе неочакван, но напълно заслужен "подарък"! И, преминавайки през страданието човек израства, развива се, напредва, натрупва мъдрост и създава най-голямото дело на живота си! Аз ти пожелавам от сърце при теб това да се случи скоро! Горе главата Стефи, най-хубавото тепърва предстои!
И макар и малко тъжен, твоят разказ ми хареса! Поздравявам те!

доста тъжен. Това е художествена измислица, но е правена на базата на моментвото ми настроение. И други хора споменаха за тъжния характер на разказа и дори казаха, че не им допада това настроение. Впрочем, само една дама го каза, докато при други това настроение ги е накарало да се замислят върху живота си и по този начин разказа е оставил трайна следа в тяхното съзнание.
Що се отнася до мен - наистина разказа е отражение на моето настроение.
Приятелко, радвам се, це ми даваш кураж с твоите пожелания. Не искам да се впускам в подробности, но ти наистина си права в коментара си. Аз ти благодаря, за хубавите думи. Ценя твоето мнение и се радвам, че се отби при мен.
Пожелавам ти красиви и усмихнати великденски празници на теб и на всички около теб!

Написаното докосва и човек се замисля: Какъв е "моят град"? А отговорът не е много оптимистичен...

се замисля над своя град... При някои града е пуст и скучен, а при дуги е оживен... Всеки сам гради собствения си град на живота ...
Благодаря, за изказаното мнение.
Дано да имате възможност след време да се похвалите с един оживен и романтичен свой "град" !!!!

" Един нов ден от моя живот започнат със сълзи ..." , но има една поговорка , която гласи " Всяко зло, за добро", всеки край е едно ново начало.... и аз ти го пожелавам!

за хубавото пожелание!
Красиви и усмихнати летни дни ти пожелавам!!!!