В тази скучна на пръв поглед част,  ще ви разкажа само за две мои работи, които изглеждат като макети на някакви мемориали, а са всъщност мои хрумвания.

В тях може да се види, че и хармония няма - напротив, някаква наивност се излъчва , но това са слаби работи (нали трябва да има възходи и падения).
Че, това са паденията в моето развитие........
                                             
1. Мемориал на известни личности....



                         



Тези лица са неизвестни, така са излезли от длетото ми.....



                         



Някои може да ги оприличите с известни личности, но истината  е, че съм работил без някаква идея......



                          



Детайлите около лицата са направени също произволно, без да търся някаква логика или смисъл......



                          


Това е един силует на някакъв мемориал (да речем на известни светила в областта на математиката, геометрията или квантовата физика)



                           



Тази работа е като едно допълнение към общата бройка в колекцията ми...



                          


На вас предоставям възможността да развиете своята фантазия....


                                                 2. В сянката на идола......


                         


Това, вече е нещо много по-сериозно.
Тук ще разказвам......


Имало едно време един езически идол останал от много поколения.....
Всички в племето му се прекланяли и му правели жертвоприношения...


                          



Неговата сурова физиономия всявала страх в цялото племе...



                          



Острите му форми, погледнати отстрани всявали ужас не само в племето, но и в техните врагове.....



                          


Затова всичките надежди за бъдещето били отправяне към този тотем....

Това, обаче имало цена....
Най добрите членове на това племе се обричали във вярност на това божество и в неговата чест,  ставали доброволни мъченици...






Те присядали в подножието на това божество и без храна и вода се обричали на вярност, за да измолят благоволението на божеството.....








Бавно и мъчително изгасвал живота и от човека оставал само един изсъхнал скелет....




                         



Така минавали годините, а суровото лице на този идол посрещало следващите поколения и отнемал най-добрите от тях, за да пази племето.....



Това бяха две мои хрумвания, които обясних с мои думи.
Навярно няма да ги разберете, но това моя път през времето , път белязан с длетото и хрумванията ми....


Очаквайте следващата част....

Поздрави от Русе ! :)

Те бяха потънали в прах и забрава, но реших да ги покажа, за да ги видят и други хора.....:)))))

на мен най ми харесаха първа и трета част - фигурките и паната :)

и още, но не чакайте кой знае какви големи изненади.....:)))))

Тези двете са малки на размери 12 - 15 см височина е първата , а втората около 10 см...

Ееее, браво градско, изненадан съм! :))
Не, впечатлен съм!
Това като оная работа, не размерът, а емоциите, които предизвикват!!!;)))
Нуждаеш се от публичност;)

Ох, че то ги показвах преди мноооого години, но в рамките на Републикански фестивали за художествена самодейност (сбирката беше в приземния етаж на ДЗИ - до кино "Москва" - Фотото...)
Но капацитетите не ги оцениха......

Опитай в галериите. Все мисля, че ще се намери някой да ги оцени. Най-малко ще ги видят;))

Аз съм показвал някои от тях....
От галериите искат да определя цената и да ги изложат за продан, но на мен не ми се иска да ги продавам, защото са единствени и неповторими, просто немога да ги повторя. Искам само да ви ги покажа и да споделя с вас това, което съм правил преди доста години...
За една работа - паното - двете лица на огъня ми искаха преди време да определя цена - бяха я изложили в един магазин за продажба на гердани от маниста и като им казах тогава около - 40 лв. им се стори много скъпо, а тази работа за да я направиш са ти необходими поне 4 дни и какво става? По 10 лв. на ден надница, като извадиш цената на дървото и материалите за патиниране - специална смес.....
Какво остава - по около - 8-9 лв. на ден....
За какво да ги продавам????????????????????

Преди години, един заженил сина си. Срещнал местните музиканти и им казал: "По две дюлгерски надници ще ви платя за да ми свирите" Отговорът бил: "За тоя хонорар, пазари някой дюлгерин да ти свири":))))
Изкуството е скъпо. И така трябва да бъде. Иначе няма да е изкуство, а.....дюлгерство:)))
Поздрави!

казано, но се казва, че това е любителска работа... и може и без пари, за чирашка, не за дюлгерска надница ....:)

Това си е дар, който излиза от ръцете, но минава през сърцето !

Чудесно е когато човек стреми да търси в себе си творческото си аз, но е прекрасно, когато го откриеш и покажеш на хората - това е незабравимо чувство, което не бях изпитвал отдавна...

Много си талантлив! Така поне аз си мисля :) А за "избрани" не съжалявай! Нали знаеш, че всеки има различно мнение по един и същи въпрос. Затова и всеки си има кръг от почитатели. Важното е , че има кой да оцени работите ти. успех!

Права си за "избрани" - не е нужно да се напряга човек само и само за да влезе там, защото всичко е субективизъм при определянето на тази категория..
За мои почитатели какво да кажа - нямам мнение - можеби ти си една от тях, което ме радва и за което съм ти много благодарен.
Благодаря ти, че отделяш от времето си....за да видиш това, което съм правил преди много години...:)

ДА, наистина аз съм една от тях :) И смятам,че най-хубавото произведение още не си го направил :) Но съм сигурна ,че и това ще стане в недалечно бъдеще!

- Само не знам от какъв материал ще бъде произведението - от дърво, или от камък?????
С дървото съм приключил отдавна, а камъка е мнооооого труден - .....
Но ще видим - можеби си права.....:))))

С дърво :))) Никога не се заричай ,че си приключил с нещо :)))

Трудно ще е .... ще трябва да се припомнят стари навици и техники при работата...:))

като започнеш ще разбереш колко лесно е да си припомниш :) Цялата информация е съхранена някъде само трябва да се извади и поизтупа от прахта!поздрави!!!

Хубаво е, че има такива като теб, които да дават кураж на обезсърчени личности. Но само кураж не стига - основния стимул - всъщност за какво го правя?????? - си остава.
Всичко правено досега е създавано с цел да покажа на себе си своите собствени възможности, без да търся печалба или някаква изгода.
Напротив подарявал съм мои работи на хора, които съвсем не стоят високо в йерархията, а отказах да подаря една работа - съвсем незначителна на вид на един зам. директор в завода в който работех....
После, бях упрекнат, че ако бях направил този подарък, щял съм да се издигна с негова помощ. Но, аз умишлено не направих този жест.
За мен е по-добре да дам нещо на човек, който ще си спомня, дори и аз отдавна да съм забравил за този жест, отколкото на някой, който да се хвали пред себеподобни че някой (ама не си спомня кой...) му подарил това нещо....

Kogato minesh prez ada i izlezesh chitav ottam razbirash kolko malko neshta si struva da te obezsurchavat v tozi zivot. Prevratnostite na sudbata kaliavat svetul i blagoroden harakter , te ne biva da obezsurchavat nikogo. Ne znaia kakvo e tvoeto razocharovanie ,no vinagi .../ ha ,karash me da si spomniam neshto , na koeto moze i post da posvetia :) / vinagi ima neshto ili niakoi zaradi kogoto si struva da produlzish! Naskoro biah pusnala edin post s osnovna ideia da ne gledame na zivota tvurde seriozno :) Neshtata koito az puskam sa obshto vzeto optimistichni - ne che zivota mi e pesen, no ako si izgubim i optimizma...kakvo shte ni ostane...

Те, и моите постинги са с положителна насоченост, но това , което правя е просто губене на време (с компютъра пък още повече губя от времето си). Когато направя накои неща, остават в нас и немога на всеки да се хваля, какво съм направил. Сега се създаде удобен момент за да покажа тези произведения на хората, с богат духовен живот и с естетическо виждане.
Нямам претенции да съм човек на Изкуството, просто един любител съм. Не искам да ги продавам , носил съм ги по галерии да ги покажа, виждал ги е и Ставри Калинов - някои от тях.... и толкова...
Може да правя неща само заради мое удоволствие, но след, като преминах на камък, много от моите иструменти ги настроих за такава работа , пък и с материала е труден въпроса ,но последните ми думи са само оправдания.......:)))

Да,точно така-ти го каза-думите ти са само оправдания. А толкова негативизъм / особено пък у мъж / скоро не съм срещала :) - извини ме! А пък за първите ти думи , че и компютъра и това което правиш е губене на време...направо не знам какво да кажа. вярно е,че компютъра може да убива време,но ако човек не може да се контролира. Аз лично не си падам никак по интернет запознанствата , но специално в този блог намерих няколко души и само заради тях дори си струва да отделям по някой час в иначе до крайност заетия ми ден и да не смятам,че времето ми е загубено. А колкото до това което правиш-ми човек не живее с идеята да се показва постоянно-ти показваш себе си и както виждаш има хора които оценяват това! За мен всичко което доставя душевна наслада на човека има смисъл. Така аз мисля- ти по-добре познаваш себе си. но си мисля,че ако по принцип човек няма положителна нагласа към живота си...трудно идва удовлетворението.А положителната нагласа никой не може да ни наложи да я имаме. Или си избираме да гледаме ведро на живота или не. Поздрави!!!

Знаеш ли Стефчо, когато човек твори, трябва да го прави заради удоволствието от самия процес ТВОРЕНИЕ. Защото само Бог и Човек имат тази безценна дарба. Има една дума, Тя е толкова хубава и дълбоко смислена, че малко хора я разбират в пълния и смисъл. Думата е ...УДОВЛЕТВОЕНИЕ.! Тази дума означава УДОВОЛСТВИЕ то ТВОРЕНИЕТО.
Когато твориш забравяй за останалите. Прави го така, че на теб да ти харесва. Оценките на другите са субективни. Не се радвай на тия които те хвалят, защото за половината няма гаранция, че са искрени. Благодари на ония които те критикуват, защото те със сигурност не двуличничат.

Удовлетворението е наградата на човека. Признанието от другите е важно само за нашето Его.

Мръзеков, и ние правим неща за удоволствието ! Аз обичам да превеждам една песен на различни езици , защото е мост между народите! С твоите пластики е по-лесно! Те говорят сами по себе си , и не е необходимо "научно" обяснение. Това си ти е в душата и ти го показваш . Хубаво си дал заглавие- това си ти е твоята същност!

Благодаря, за думите , за подкрепата и за мнението ти и за това, че съм предизвикал твоето внимание. Ще ми се да покажа още неща , или да посветя нещо на теб, и на тези като теб, да подаря нещо, защото да дадеш е удоволствие, което ме прави щастлив.
Радвам се, когато видя изненадата в очите на този, на когото правя подаръка.... Това е прекрасно чувство.
Забелязъл сам, че е по-приятно да му подаря нещо, което аз съм направил, а не купено от мен...

Напълно съм съгласен с написаното, остава да се уговорим за мероприятието в село Мръзеци, за да сътворим нещо съвместно - всички блогъри...

Трогваш ме с тези думи :) Щастлива съм ако съм допринесла дори с едно зрънце към решението ти да показваш изработеното от теб :)

Тони, ще чакаме резултат от действията. Дано не ти представляват някаква трудност при превода...:))

Не с едно зрънце , а с много повече. Думите са стимул, който ни кара да вървим напред, да не спираме, да се отдаваме и да търсим доброто...
Благодаря , ти ми даваш енергия....
Благодаря на теб и на тези като теб, които са добронамерени към моята творческа същност...
(Не знам как да изобразя поклона ...:) )

Когато идваш към Русе ми пиши да се видим. Отдели време да побъбрим. Въртят ми се идеи из главата. Поздрави!

Винаги когато искам мога да дойда към Русе - 15 - 20 минути път....
Защото Русе е моето село и Червена Вода е моя град....:))))