Това беше много, много отдавна.  Завършвах основното си образование и като всеки един ученик по това време се увличах по футбола, тичах след топката и бях фанатично влюбен в тази игра. Баща ми /Бог да го прости/ беше тогава дърводелец, и аз покрай него се хващах за някой дърводелски инструмент.
Бях намерил едно парче орехово дърво, взех длетото и започнах да дялам дървото с ясната идея да направя.... статуя на футболист.
Работих  усърдно , само с едно длето и то доста голямо , не усещах умора и след доста време излезе първата ми статуетка, един футболист с топка в ръце.
Наистина грозно изпълнение, но като първо изпълнение може да мине някакси. Лошото е, че никой не каза, че не трябва да се боядиса и стана една глупост,  която съвсем не беше за гледане./Добре е, че се загуби някъде/ .
Мина доста време,  работих тук и там, направих си инструменти, а един човек с име Христо ми каза, че най хубавите пластики стават от чемшир, даде ми едно парченце и на сутринта направих едно барелефче с образ на момиче с дълга коса.
И то се запиля , подарих го на братовчедката ми, а  тя го загубила.
В казармата правих една статуетка, пак от орех, и нея подарих , но поне знам къде е и мога да я видя когато си искам.
След това правих и доста други неща, около двайсеттина.  Имаше и композицийки, и всичко това на любителска основа.
Преди доста години живях  в Южна България и работех в едно дърворезбарско ателие и случайно при нас дойде Ставри Калинов. Предложих му да види някои от моите неща.
Както се и очакваше - не представляваха нещо особено и оценката също не беше нещо особено. Продължавах да работя , в нас се появи един кът на малката пластика, която само аз си я гледам.
Преди време я носих  в една две художествени галерии, просто да ги видят, но те като търговци, веднага питат за цените. За мен /колкото и да са невздрачни и с много недостатъци /са моето творение  и аз не искам да се разделям с тях, защото са единствени и неповторими.
Преди време участвах в една изложба в рамките на Републикански Фестивал и бях стигнал до представяне в Русе, Пазарджик и София, но в рамките на любителското творчество.
Винаги съм казвал, че Творчеството и Изкуството са с думи които започват с големи букви , и аз не съм достоен да стоя дори и в тяхното подножие.
Радвам се, че живота ми даде възможност да направя нещо което ми е правило удоволствие и за което никога не съм имал претенции.
Цялото занимание с малката пластика върху дърво изгради у мен една търпелива личност и човек който е запазил скромността като положително качество.

Това, че Ставри Калинов не те е оценил - много важно! По - важното е, малката пластика доставя радост на хората, за които си ги сътворил и на теб самия!
Поздрави!

че ми доставя радост да гледам нещата си, правени с толкова желание и любов. От следващите постинги можеш да видиш всъщност за кои неща става въпрос. И като всеки родител (аз в случая на тези фигурки) си харесвам творението. Аз не съм учил скулптура или история на изкуството , пропорции при изграждане на фигурата и др. Всичко съм го правил от лично наблюдение и грешките, които съм допуснал са наивни и детски, затова нямам претенции за творец и човек на изкуството.
Виждам, обаче, че има много автори, които създават неща неразбираеми, невинаги изпипани и естетични, но така са ги видели в съзнанието - така са ги създали.
Благоря ти, че надникна в моята ниша и ми представи твоята гледна точка.
Желая ти прекрасно и незабравимо лято!!!!