Все повече учени вярват, че






Вселената е единен организъм, където колективният разум представлява „природна сила", която не само еволюира, но е и основен „продукт" на еволюцията като нейно нормално материално продължение. В основата на тази теория са наличието на „паралелните светове", за които е загатнато още през 1950г. от Хю Еверет, чрез обясненията му за квантовата механика, които са „взривили" общественото пространство и са звучали, ако не налудничево и невъзможно, то поне- фантастично.
Но неочаквано в Оксфорт изследователи доказали чрез математически изследвания, че всъщност Еверет е на верен път.
Чрез експерименти свързани с „вътре атома", те стигнали до заключението, че „не може да се каже, че той реално съществува". Замерването на неясната „суперпозиция" на частиците установило, че те „могат да имат едновременен горен и долен спин", тоест да се намират на две места едновременно.
Основният извод, който бил направен е, че в основата на това явление е „кусоподобните въртящи се структури на разширяващата се Вселена, на паралелни версии на нея самата"...
Професор по физика и астрономия Макс Тегмарг е убеден, че в пространството се намират светове, които се различават не само по своето положение, но и космологически свойства, закони на физиката и дава пример с резервоар, който е напълнен с вода, но в различни агрегатни състояния-лед, пара, течност...
В така наречените „тънки слоеве" времето и пространството имат други измерения, защото се преодоляват на мига.
Езотерици считат, че ако духът си „спомня" своето пребиваване в тези светове, няма да се съгласи да остане в тази „плътност" и до край да усвои уроците си.
Пробив до ментални нива и ноосферата са проявите на „телепатията", „интуицията" и т.н., защото в по-висшите слоеве общуването е чрез мисълта, която освен всичко друго се „визуализира" на мига.

Виж повече ТУК